В чужбина търсят най-много български дървени и метални столове
20% от фирмите в бранша работят за износ
Редица български производители на мебели изнасят голяма част от продукцията си в страните от ЕС. Но масовото производство на мебели у нас е насочено само за вътрешния пазар - за клиентите в България. Това каза за "Стандарт" председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост Галин Господинов. "Не повече от 15-20% от нашите фирми имат активен износ. Голяма част, може би около 40%, имат периодично - от време на време, възможност да продават в чужбина. Над 40-45% от фирмите у нас работят само на местния пазар", обясни той. През последните години се забелязва тенденцията да се изнасят най-много мебели към Германия, Италия и Франция. "Това е нормално, тъй като те са едни от най-големите държави като население. От това следва, че те са най-големите потребители и затова е логично да купуват най-много наши мебели", каза Галин Господинов. Обикновено интерес към българските продукти има най-вече от страните от ЕС. От Русия интересът вече не е толкова голям - преди години се забелязваше такава тенденция, но вече не е така.
Като вид мебели най-много се изнасят столове, каза председателят на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост у нас. Те са в категория "Мебели за сядане", които са най-популярните на пазара. Най-желани и актуални в момента са дървените столове. По интерес обаче не им отстъпват и металните столове. Това са най-изнасяните продукти на българската мебелна промишленост.
Бизнесът: Камерите няма да спрат незаконната сеч
"Най-големият проблем в дървообработването като цяло е дървесината. Има нерегламентиран добив на дървесина. Виждаме, че държавата се опитва да прави някаква регулация, но дали тази регулация е успешна е съвсем друг въпрос. Като цяло това е един от най-големите проблеми в сектора", казва председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост Галин Господинов. Друг проблем, който също касае сектора и може да се очертае като основен, е недостатъчното образование и липсата на квалифициран персонал. "Разбира се има и още много проблеми, но това са по-глобалните, по-спешните, тези, по които трябва да се действа", твърди Галин Господинов. Според него това, което непременно трябва да направи държавата, за да се подобрят нещата и секторът да се стимулира и развива, е законите не само да бъдат коректно разписани, а и да бъде добре съблюдавано тяхното изпълнение и приложение. "Сега се чуват някакви идеи да се слагат камери в предприятията, които обработват трупи. За мен е съмнително колко това ще бъде полезно и доколко би дало някакво решение. Ако пък камерите не работели, трябвало някой да прави снимки. Това са малко странни схеми и решения. Но държавата със сигурност трябва с цялата си сила и отговорност да се намеси в проблемите в дърводобива и те да не се подценяват или омаловажават", казва Галин Господинов.
Преработката на дървесина ще се контролира с видеонаблюдение от 2016 г., а добивът през нощта се забранява. Това предвиждат приетите на първо четене в парламента промени в Закона за горите. Целта е да бъдат въведени строги правила за дърводобива, които да заменят действащия в момента мораториум върху износа на дървесина, който беше наложен през март тази година. Според промените в закона, от 2017 г. всички камиони, които влизат в гората и превозват дървесина, ще бъдат снабдени с GPS устройства, с които да бъдат следени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
