Икономиката в глобален мащаб се възстановява ударно след пандемията, но опасностите и несигурността по отношение на прогнозите остават. Това каза управляващият директор на МВФ - Кристалина Георгиева, седмица преди началото на Пролетната сесия на фонда, в която ще участват лидери от 190-те държави, членуващи в организацията.
Причините за подобряването оптимистичните прогнози са две - икономическите стимули, които отделните държави разработиха, и ваксинационните стратегии, каза Георгиева. Но предупреди, че твърде бързият растеж крие и рискове, неравнопоставеният достъп до ваксини и новите щамове на вируса са сред основните причини за това.
"Всъщност виждаме възстановяване на много скорости, което се задвижва от два двигателя - Съединените щати и Китай. Има малка група държави, при които брутният вътрешен продукт ще е по-висок от този преди кризата. Но това са изключения, а не обща тенденция", каза още Кристалина Георгиева.
Ето целия анализ за световната икономика на Кристалина Георгиева:
1. Увод: Надежда и опасност
Днес сме на прага на друг повратен момент. По думите на Франклин Делано Рузвелт: „Намираме се на прага на изпълнен с надежда исторически момент, който обаче крие и опасност.
Добрата новина е, че световната икономика е стъпила на по-здрава основа. Милиони хора са облагодетелствани от достъпа до ваксини, които ни дават надежда за нормален живот — за това, че ще можем отново да прегърнем своите приятели и любими хора.
Но моментът крие и опасност.
Икономическите богатства се трупат и разпределят небалансирано и неравномерно. Ваксините не достигат до огромен брой хора в много части на света. За мнозина перспективата да останат без работа и предизвикателството на нарастващата бедност все още са реалност. Твърде много държави изостават.
Не трябва да отслабваме бдителността си нито за миг!
Действията ни днес ще оформят облика на света след кризата. Затова не трябва да допускаме грешки.
Това означава преди всичко справедлива възможност за хората — от една страна чрез ваксиниране за трайно преодоляване на пандемията във всички части на света, а от друга чрез шанс за по-добро бъдеще на уязвимите лица и икономики и възможности за по-приобщаващо и устойчиво възстановяване.
Това ще бъде основният акцент на виртуалните ни Пролетни срещи през следващата седмица.
2. Световна перспектива: Разминаване и несигурност
Нека разгледаме икономическата ситуация.
През януари прогнозирахме ръст на световната икономика от 5.5 процента през 2021 г. В момента очакваме допълнително ускоряване, частично поради допълнителните политики за подкрепа, включително новия фискален пакет в Съединените щати и очакваното възстановяване на по-късен етап през годината в резултат на мащабните ваксинационни кампании в голяма част от развитите икономики.
Това ни дава основание да ревизираме първоначалната си прогноза за глобалната икономика за тази и за 2022 г. във възходяща посока, както ще разберете от доклада „Световна икономическа перспектива“, който ще публикуваме идната седмица.
Намираме се на този етап благодарение на невероятното усилие на лекарите и медицинските сестри, които спасяват човешкия живот, на работещите на първа линия, които поддържат нормалния ритъм на ежедневието ни, на учените от целия свят, които заедно създадоха ваксини за рекордно кратко време. Правителствата също предприеха извънредни действия, включително фискални мерки на стойност от приблизително 16 трилиона щ.д., а централните банки предоставиха огромни средства в подкрепа на ликвидността.
Без тези синхронизирани мерки свиването на световната икономика миналата година щеше да бъде поне три пъти по-голямо. Помислете — това можеше да доведе до нова Голяма депресия. Освен това не допуснахме нова световна финансова криза — не само благодарение на извънредните по своя мащаб мерки, но и защото през последното десетилетие държавите работиха заедно за повишаване на устойчивостта на финансовата система.
Независимо от по-добрата перспектива на икономиката като цяло, обаче, в прогнозите за отделните страни и региони се наблюдава опасно разминаване не само в рамките на отделните страни, но и между държавите и отделните региони. На практика сме свидетели на възстановяване на много скорости, което във все по-голяма степен се задвижва от две страни — САЩ и Китай. Те са част от малка група държави, които до края на 2021 г. ще успеят да се възстановят до нива, които надвишават предкризисните стойности на брутния им вътрешен продукт.
Тези държави обаче са изключение от правилото.
До края на следващата година кумулативната загуба на доход на глава от населението в развитите икономики спрямо прогнозите от периода преди кризата ще достигне 11 процента. За нововъзникващите пазари и развиващите се страни, с изключение на Китай, тази загуба ще бъде 20 процента, т.е. много по-голяма и равняваща се на понижение с една пета на равнищата на доход на глава от населението в тези страни, които са изначално много по-ниски отколкото в по-богатите държави.
Тази загуба на доход ще доведе огромен брой хора до крайна бедност — мнозина ще загубят домовете си и ще страдат от недоимък на храна.
Тази перспектива се очертава съвсем ясно. По други въпроси обаче липсва подобна яснота. Една от най-големите опасности е именно изключително високата степен на несигурност.
Много зависи от хода на пандемията, който в момента се определя от неравномерния темп на ваксинация и от новите щамове на вируса, които ограничават перспективите за растеж, особено в Европа и Латинска Америка.
Натискът върху уязвимите нововъзникващи пазари, държавите с ниски доходи и уязвимите страни може да се засили. Фискалните ресурси за борба с кризата, с които те разполагат, вече са ограничени. А не малка част от тях са изложени на рисковете, свързани с тежко засегнати от кризата сектори като туризма.
В момента тези страни са изправени пред предизвикателството на ограничения достъп до ваксини в съчетание с ограничени бюджетни възможности за реакция. Някои вече са изложени на висок риск от неустойчивите нива на държавни дългове и високата задлъжнялост на държавата, в корпоративния и банковия сектор.
Към това трябва да прибавим несигурността, която пораждат финансовите условия. Ускореното възстановяване като цяло е отлична новина, но може да доведе до някои нежелани резултати. Така например стабилното възстановяване в САЩ може да повлияе положително на редица страни чрез засилена търговия. Въпреки че очакваме инфлацията да остане под контрол, по-бързото възстановяване в САЩ обаче би могло да доведе до бързо повишаване на лихвените нива и рязко затягане на условията за финансиране, което да предизвика значителен отлив на капитал от нововъзникващите и развиващите се икономики.
Подобно развитие би могло да създаде огромни предизвикателства, особено за страните със средни доходи, значителни нужди от външно финансиране и повишени нива на дълг. Много от тези страни ще имат нужда от допълнителна подкрепа.
Връщането към растеж ще означава и преход към друга политика и необходимост от справяне с дълготрайните белези на кризата, включително въздействието й върху човешкия капитал и особено върху младите хора, жените и работещите в неформалния сектор.
Липсата на политики за адресиране на тези последици ще понижи потенциала за растеж и допълнително ще затрудни повишаването на заетостта и намаляването на неравенството.
3. Убедителни политически действия за предоставяне на справедлива възможност на хората
Съвършено ясно е, че устойчивото възстановяване е невъзможно без хората да получат справедлива възможност.
Какво трябва да се направи?
На първо място не трябва да се отклоняваме от задачата да преодолеем кризата. Трябва да следваме примера на учените и да засилим трансграничните усилия, както и да направим всичко необходимо за ускоряване на производството, доставките и поставянето на ваксини.
Една от възможностите е да приложим в световен план успешния национален опит на държавите в субсидирането на производителите на ваксини, доставчиците на суровини и дистрибуторите до крайните клиенти. Светът се нуждае от справедлив механизъм за преразпределение на ваксините от държавите със свръхзапаси към тези с дефицит и от финансиране на всички разходи по прилагането на инструмента COVAX за ускоряване на ваксинирането в по-бедните държави.
Това е начинът да опазим здравето на хората и да ускорим възстановяването. По-бързият изход от кризата може да добави 9 трилиона щ.д. към световния БВП до 2025 г.
Но открилата се пред нас възможност за действие отминава бързо. Колкото повече време ни отнеме да ускорим производството и разпространението на ваксини, толкова по-трудно ще бъде да постигнем тези цели.
Политиките разбира се трябва да бъдат съобразени с конкретните нужди на всяка страна, включително рисковете, на които е изложена поради пандемията, и други чисто икономически фактори.
Докато кризата не отмине, ключово важно ще бъде да продължим подкрепата за уязвимите домакинства и жизнеспособните фирми. Това изисква прецизно насочени фискални мерки в рамките на надеждни и изпълними и средносрочни рамки, както и продължаване на гъвкавата парична политика.
Предвид разминаването в темповете на възстановяване, необходимо е да бъдем крайно предпазливи и да следим отблизо финансовия риск, включително нереалистичните оценки на активи. Всички основни централни банки трябва внимателно да комуникират планираните политики, за да избегнем финансова нестабилност у дома и в международен план. Това ще подкрепи жизнено необходимите капиталови потоци, особено към страните със средни доходи.
Второ, трябва да защитим възстановяването. С отслабването на пандемията, правителствените програми за запазване на заетостта и подкрепа трябва постепенно да бъдат оттеглени. Този преход, обаче, трябва да бъде управляван с огромно внимание, за да бъде смекчено въздействието върху работещите чрез подкрепа на доходите, целеви субсидии за наемане на работа, преквалификация и овладяване на нови умения.
Необходима е също така допълнителна подкрепа за жизнеспособните малки и средни предприятия чрез инжектиране на дялов капитал и по-ефективни производства по несъстоятелност. МСП са най-големият работодател в света. Изследванията ни обаче сочат, че с оттеглянето на подкрепата делът на неплатежоспособните МСП може рязко да се повиши тази година, излагайки на риск едно от всеки десет работни места в този толкова важен сектор.ii
В повечето страни с нововъзникващи пазари и развиващи се страни процедурите по несъстоятелност са сравнително слаби, което означава, че ще бъдат най-тежко засегнати от вълната от несъстоятелности. С други думи, необходими са по-нататъшни реформи за облекчаване на последствията от икономическите поражения и насърчаване на по-справедлив преход.
Трето, инвестиции в бъдещето. Кризата ни убеди в необходимостта от готовност за справяне с пандемии и, в по-широк план, в необходимостта от инвестиции в устойчивост, особено спрямо климатични сътресения. Приемането на необходимостта от по-зелени, интелигентни и приобщаващи икономики набира скорост.
До момента много малка част от фискалните стимули са насочени към климата и зелените финанси. Но тази тенденция се обръща и с право.
Координираните усилия за изграждането на зелена инфраструктура в съчетание с ценообразуването на въглеродните емисии могат да повишат световния БВП с 0.7 процента през следващите 15 години, като същевременно създадат милиони работни места.iii
Не трябва да пренебрегваме и потенциала на цифровизацията. Едно неотдавна направено проучванеiv сочи, почти 50 процента от пазаруващите са посочили, че използват цифрови плащания в по-голяма степен, отколкото преди пандемията. Все повече централни банки обмислят въвеждането на цифрови валутиv, което може да промени из основи международната парична система. А инвестициите в цифрова инфраструктура могат да подпомогнат трансформацията на икономическата ни система, повишавайки производителността и стандарта на живот.
За да отключим този потенциал, трябва да съчетаем по-добрата инфраструктура и по-добрия достъп до интернет с повече инвестиции в образованието и общественото здравеопазване. Това изисква достатъчно публични приходи и национални данъчни системи, които са адаптирани към реалностите на 21-ви век. В много случаи това означава въвеждането на прогресивно и справедливо данъчно облагане.
Това трябва да се съчетае с модернизиране на международното корпоративно данъчно облагане чрез многостранни усилия, за да се гарантира, че компаниите, които реализират високи печалби плащат адекватни данъци в държавите, в които осъществяват дейността си. Това допълнително ще укрепи публичните финанси, особено в по-бедните държави.
Тези действия са критично важни, но ще ни помогнат да постигнем набелязата цел само частично.
Суровата действителност е, че по-бедните държави рискуват да изпуснат тази историческа трансформация към нова глобална икономика на основата на зелените и цифровите технологии.
Ново изследване на МВФvi, което беше публикувано днес, сочи, че страните с ниски доходи трябва да мобилизират 200 милиарда щ.д. за борба с пандемията през следващите пет години, а на следващия етап допълнителни 250 милиарда щ.д., за да продължат да се развиват по траекторията на догонване на страните с по-високи доходи.
Тези страни могат да осигурят само част от тези средства. Успехът в тази задача изисква цялостно усилие, включително мобилизация в събирането на приходи на национално ниво, външно договорно финансиране в по-голям размер и повече подкрепа за справяне на дълговото бреме. Инициативата на Г20 за временно преустановяване на обслужването на дългове и новата Обща рамка са добро начало.
Усилията, които МВФ полага, са без аналог. Предоставихме над 107 милиарда щ.д. под формата на ново заемно финансиране на 85 страни и облекчихме дълговете на 29 от най-бедните държави—членки на Фонда. В района на юг от пустинята Сахара през миналата година МВФ увеличи финансирането на страните приблизително 13 пъти спрямо средногодишните стойности през изминалото десетилетие.
Изключително окуражена съм и от нарастващата подкрепа сред държавите—членки на МВФ за потенциално разпределение на права на специален тираж (ПСТ) на стойност 650 милиарда щ.д. Това ще бъде от полза за всички наши членове, но най-вече за най-уязвимите сред тях, и ще повиши резервите без да утежнява дълговото бреме. Новото разпределение на ПСТ също така ще изпрати мощен сигнал за многостранна солидарност, освобождавайки ресурси за ваксинационни програми и други неотложни нужди.
Ще помогнем на нашите членове във възстановяването така, както им помогнахме в борбата с кризата.
4. Заключение
Позволете ми в края на своето изказване да се върна към неговото начало и думите на Франк Делано Рузвелт. На 12 февруари 1945 г. той призовава Конгреса на САЩ да приеме Споразумението от Бретън Уудс, с което се учредяват Международния валутен фонд и Световната банка.
В своето обръщение той казва: „Светът или ще направи стъпка към единение и широко споделено благоденствие, или ще се разпадне. Имаме възможност да използване нашето влияние, за да изградим един по-сплотен свят на сътрудничество.“
Тези думи са еднакво актуални и днес, когато сме изправени пред най-голямото изпитание на нашето поколение. Поколенията след нас ще си спомнят за начина, по който изберем да работим заедно за изграждането на по-добър свят.
Нека направим най-доброто, което можем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
