- Под заплахата от война България се готви за най-тежките преговори с Русия
- Тръба към Сърбия и пренареждане в "Булгаргаз" са първите ни ходове
21 март 1998 година, правителственият ВИП на летище София. Автобуси с привърженици на СДС пристигат, за да посрещнат вицепремиера Евгений Бакърджиев, който се завръща от Москва, където с шефа на "Газпром" Рем Вяхирев е подписал протокол за доставките и транзита на руски газ.
Две години след фанфарите премиерът Иван Костов е принуден да моли Вяхирев да намали цената на газа за България. Рем Иванич отказва. “Това не е мой въпрос. Аз само повишавам цените”, казва той. Когато го питат има ли намерение да инвестира в България, Вяхирев каза: “Да инвестирам в какво - в домати ли?”
18 януари 2008 г. "Постигнахме Голям шлем", обявява президентът Георги Първанов. В София е Владимир Путин, подписани са три мега проекта в енергетиката - за строежи на петролопровода "Бургас - Александруполис", АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток".
Една година след топлия прием на Путин в София, България остава без газ близо 20 дни. Доставките за страната ни са съкратени на 100% заради влошени търговски отношения между "Газпром" и "Нафтогаз - Украйна". А няколко години по-късно Първанов се шегува, че "Големият шлем" е станал "Турски шлем".
13 ноември /събота/ 2010 г. Путин е в София по покана на Бойко Борисов. И си тръгва с подарък - 4-месечно българско овчарско куче. А "Газпром" и БЕХ подписват споразумение за създаването на компанията за строителство на българската отсечка от газопровода "Южен поток". 4 г. по-късно проектът е спрян от премиера Пламен Орешарски.
От 2010 г. Путин не е идвал в България, макар че е канен неколкократно.
Но договорите за газ изтичат и идва време да се преподписват, а "Газпром" не е от играчите, които лесно свалят гарда.
Докато цяла Европа се стряска от умопомрачаващите цени на газа, а в Черно море и на границите на Украйна дрънкат оръжия, неусетно е дошло времето България отново да седне на масата за тежки газови преговори. Предстои да се договарят количества, срок, транзитни такси, цени. Контрактът трябва да се сключи между две компании - "Булгаргаз" и "Газпром". Но дали става въпрос за чисто търговски договор? Не, когато говорим за Русия. Напомни го преди дни и руският посланик в София Елеонора Митрофанова. В интервю пред Нова тв на въпрос зависят ли преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" от реакцията на България към Русия в момента, дипломат номер 1 отговори: "Не бих отхвърлила изцяло такова разглеждане на въпроса. Сега обстановката е безкрайно нажежена. В друга ситуация бих казала - не, това са преговори между самостоятелни компании. Но сега не мога да го кажа твърдо. "Газпром" винаги е откликвал на исканията на България".
На този фон у нас се случиха две неща
На 1 февруари бе даден старт на строителството на сръбския участък на междусистемната реверсивна газова връзка България-Сърбия. На събитието край Димитровград, което бе под патронажа на министър-председателя на Република Сърбия Ана Бърнабич, присъстваха енергийният министър Александър Николов и изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. "Очаквам, че най-късно до октомври 2023 г. газовата връзка ще бъде завършена и ще съдейства за разширяване на възможностите за достъп на страната ни до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис", каза министър Александър Николов.
В същото време в "Булгаргаз" тече усилено пренареждане. Миналия петък в края на работния ден бе освободено цялото ръководство на държавната компания с решение на Българския енергиен холдинг, а в дружеството влязоха на проверка от ДАНС и МВР. На мястото на Николай Павлов като изпълнителен директор е избран Людмил Йоцов. Останалите сменени членове на борда са Светослав Делчев, Диана Бонева, Илиян Дуков и Николай Дончев. В новия Съвет на директорите влизат Людмил Йоцов, Анжела Славова, Антон Адамов, Иван Топчийски и Стефан Войнов. Срокът на назначението на петимата е до провеждане на конкурс за постовете.
Сред посочените мотиви за рокадата е скокът на газа с над 30% през януари, който КЕВР одобри по искане на "Булгаргаз".
Енергийният министър обяви, че причина са по-малкото доставки на азерски газ у нас. Ако в микса е имало повече количества от азерското синьо гориво, цената нямало да бъде толкова висока. От договорени 1 милиард куб. м, доставките са едва около 350 млн. куб. м. "Решението /за уволненията - б. ред./ е взето на база това как е можело да се управлява дружеството и да се защитава общественият интерес“, коментира Александър Николов. От досегашното ръководство на "Булгаргаз" пък заявиха, че срещу доставчика има преднамерена атака и че няма как България да получава по-голямо количество азерски газ, защото газовата връзка Стара Загора-Комотини не е готова. Тя трябваше да е завършена още в края на 2021 г. след неколкократно удължаване на сроковете. Последният поставен срок е юни 2022 г., а от началото на тази година компанията-строител дължи неустойки от 90 000 евро на ден.
Според премиера Кирил Петков обаче е имало възможност да се предоговори точката на получаване на азерски газ. "Това може да стане през съществуващата връзка при Неа Месемврия. Това е точката на свързване на газопровода TAP с гръцката газопреносна система на DESFA", обясни премиерът. И посочи, че вече е получена нотификация, че азерският газ ще влиза в българската газопреносна система през "Кулата - Сидирокастро", която преди години беше модернизирана - обемът ? беше разширен, а потокът - обърнат.
В края на 2020 г. "Булгаргаз" подписа договор с азербайджанската нефтена компания SOCAR, според която от 31 декември 2020 г. България може да получава 1 млрд. куб. м. природен газ годишно от находището Шах Дениз 2 за срок от 25 години.
Калоян Стайков: Всичко е въпрос на сделка между 2 компании
"Договорът за доставка на азерски газ е с точка на доставка Комотини, а промяната ѝ води до промени в контракта и вдига разходите. Това са условия, които могат да се предоговорят от двете страни по този договор. Има възможност и за виртуални сделки - газът, който Гърция чака през нас от Русия, да се замени с този, който влиза в тръбите на съседката ни от Азербайджан и е за България. Всичко това е въпрос на сделки между двете компании. Сложен процес е, отнема време, но не е невъзможно да се направи, просто изисква повече инициативност от страна на "Булгаргаз", каза пред "Стандарт" Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт /ИЕМ/. Той коментира и предстоящите преговори между "Булгаргаз" и "Газпром". "Геополитическият фактор никога не е изчезвал в отношенията. Например с решението да се построи "Южен поток" доставките на газ за страната ни станаха много по-евтини. Да се построи инфраструктура е важно за "Газпром". Подобна политика от страна на България, Сърбия и други страни в региона може би ще направи "Газпром" по-благосклонна по време на преговори", каза още Калоян Стайков.
Иван Хиновски: Държавната компания епред тежка конкуренция
Според енергийния експерт Иван Хиновски, смяната на ръководството на "Булгаргаз" идва навреме, защото предстоят най-важните преговори в българската газова индустрия - новият договор с "Газпром". По думите му "Булгаргаз" трябва да има нова пазарна стратегия и е изправен пред тежка конкуренция."На нашия пазар оперират мастити търговци, те взимат част от пазарните позиции на "Булгаргаз". "Газпром" също прави маневри, готви фирми - свои посредници, които да оперират на българския пазар. Върви преструктуриране на пазара на газ. Големи компании се намесват с оферти за внос на газ", каза Хиновски в студиото на "Денят започва" на Нова тв.
Терминалът край Александруполис стратегически за газовите доставки
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
