Тези, които се адаптираха бързо, се възползваха от ситуацията с COVID-19, казва Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия /ИАНМСП/ в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- 60 млрд. лева "спят" в банките, предприемачеството трябва да се насърчава
- Стартираме ваучерната схема за дигитализация
- Анализ на международните пазари ще ни помогне за програмата за търговските мисии
- По пилотен проект ще обучим 15 компании как да изнасят, а целта ни е на финала да им намерим нов клиент или контрагент
- Какви мерки за малкия и средния бизнес предлага агенцията, за да преодолеят фирмите по-бързо кризата заради пандемията с COVID-19?
- Мерките, по които работим, са в няколко направления:
1. Предстои да стартираме ваучерна схема в сферата на информационните и комуникационните технологии. Очакваме всеки момент да бъде одобрен формуляр за кандидатстване, след което ще дадем срок на фирмите да се запознаят с него и да кандидатстват. Целта ни е да подкрепим 450 предприятия.
2. В процес на подготовка сме за предстоящата нова сесия на Националния иновационен фонд, като в рамките на месец се надяваме да стартираме следващата конкурсна сесия с бюджет малко над 5 млн. лева. Ще подкрепим компаниите, които имат идеи за иновации.
3. Другите ни финансови механизми за подкрепа на МСП са в сферата на интеранционализацията, които в момента са спрени по обективни причини и при първа възможност ще ги възобновим наново.
Междувременно направихме няколко интересни проекта, които предстои да представим пред широката публика. Един от тях е Анализ на международните пазари, който ще използваме за програмата си за търговските мисии. Направихме заедно с асоциация "Брайт" и Аутомотив клъстер картографиране на различни видове индустрии. Картите са на 99%. Те ще могат да бъдат ползвани както от български компании, така и от чужди инвеститори, които да се ориентират какви производства са ситуирани в различните региони. Имаме още доста инициативи в помощ на МСП, които могат да бъдат наречени "меки мерки", защото са в сферата на обученията. Имаме сериозни намерения да развиваме Експортен хъб България, който учредихме с партньори в края на миналата година. Ще стартираме съвсем скоро, уебсайтът вече е готов, предстои до дни да го пуснем. Ще направим едно всеобхватно видеообучение, което да засяга всички сфери, касаещи интернационализацията. То ще бъде безплатно. Друга идея е Агенцията да направи книга за историята на българското предприемачество, която да има мотивационен заряд най-вече за младите хора. Защото в България предприемачеството не е достатъчно развито, би трябва да се мисли за по-систематизиран подход, който да започва още от училище. Статистическите данни показват, че над 60 млрд. лева "спят" в банките, трябва да се насърчават хората да бъдат по-предприемчиви, да правят крачката напред към реализация на своите идеи и мечти. Надявам се една такава книга, която ще бъде направена от научен колектив - професори и доценти от СУ и УНСС, да се превърне и в учебник. Тя ще бъде безплатна. Идеята е да пречупим историята на българското предприемачество през личните примери на хората, които са го развивали. Тази книга ще бъде изключително ценна, защото подобна не е издавана досега в България. С голяма гордост стартираме този проект.
- Какво представлява ваучерната схема за дигитализация?
- Ще има два вида ваучери - малък и голям. Малкият е за 5000 лв. без ДДС, големият - за 20 000 без и 24 000 лв. с ДДС. Малките ваучери могат да се използват за изработка на уебсайтове, които компанията може да ползва за електронна търговия. Големите ваучери са за три подгрупи - мероприятия по киберсигурност чрез блокчейн технологии, дигитален маркетинг и закупуване на софтуер, насочен към оптимизиране и проследяване на управленски производствени и логистични процеси. На нашия сайт има много подробно обписание, като кандидатстването ще бъде по възможно най-прозрачния начин. Ние предварително ще дадем минимум една седмица на компаниите да се запознаят с условията за кандидатстване и ще направим дори клипче как се попълва формулярът. Кандидатите се класират по принципа "Първи по ред, първи по право". За да бъдат всички еднакво запознати, ще поднесем информацията на достъпно ниво, така че компаниите да нямат нужда от консултант. Всички ще имат равен старт.
- Какви са изискванията към кандидатите?
- Изискванията са същите, каквито са определени и за цялата Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" /ОПИК/. Могат да кандидатстват компании, които имат код на икономически дейности, посочен в списъка на нашия сайт. Това са кодове на икономически дейности в сферата на производството, услугите са изключени. Не може например да кандидатства търговец, който да си направи уебсайт, за да продава стоки, които не произвежда той.
- Какви са сроковете за стартиране на мярката?
- Надяваме се до дни да получим одобрения формуляр от управляващия орган, след което ще можем да насрочим дата, като се надявам това да стане най-късно през първата седмица на юли.
- Кой може да кандидатства за финансиране от Националния иновационен фонд?
- Могат да кандидатстват всякакви компании, условията за кандидатстване са на нашата страница. Партньорство с някое научно звено дава повече точки. Единствената по-сериозна промяна, която правим по правилата, е, че цялото кандидатстване, оценяването и мониторинга ще се правят електронно, за което усилено работим с колегите от Държавната агенция за електронно управление. Ще има информационна кампания как става електронното кандидатстване.
- Много от фирмите ни се надяват на стимулиране на износа, за да бъде преодоляна кризата. Имаме ли шанс да се възползваме от намерението на големи европейски и световни компании да изтеглят производства от Китай заради блокираните доставки след избухването на пандемията?
- Китай не може лесно да бъде изолиран от световната икономика. В Анализа на международните пазари, който ще използваме за програмата си за търговските мисии, разглеждаме различни хипотези. Проучваме къде Китай изнася най-много, защото наистина се предполага, че светът ще започне да релокира дадени производства в ниши, където компаниите са много зависими от китайските доставки. Анализът се пречупва през пандемията с COVID-19 и през новите обстоятелства, които се предполага, че ще възникнат - скъсяване на веригите на доставка - не само от гледна точка на разстояния, но и на нива. Едно е от 10-15 000 км да си доставяш даден компонент, друго е от 2000 км, което в сегашната ситуация видяхме, че е изключително важно. Много компании обмислят сами да започнат да си произвеждат част от компонентите, за да не бъдат зависими при едно евентуално затваряне на заводите в Китай, както се случи при пандемията. Това пък отваря врати за други поддоставчици, от което биха могли да се възползват български компании. При релокирането на дадени бизнеси от трети страни в Европа България е много благоприятна локация заради добрите условия, които се предлагат тук - по-евтина работна ръка, по-ниски данъци. Инфраструктурно също сме на достатъчно добро ниво, за да привлечем инвеститори. Но преместването на едно производство не става за седмица или месец, това са дълги процеси, които тепърва ще стартират. И трябва внимателно да се следи, да се търсят всички възможности. Интересно ще бъде Европейската комисия каква позиция ще заеме по този въпрос, защото тя дори трябва да стимулира европейски компании, които са решили да преместят проиводствата си от трети страни или новите производства, които ще развиват, да са в страни от ЕС.
Разбира се, Китай има изключително силна икономика и не случайно е толкова голяма част от световните вериги на доставки - извоювали са го и ценово, и като качество, и като обеми.
В анализа разглеждаме и други хипотези - за пазари, в които страни със сходна на нашата икономика се реализират. Защото обосновано можем да кажем, че те са шанс и за български компании. В Африка и в Северна Америка има непопулярни дестинации за българските производители, но виждаме, че фирми от Румъния, Чехия и Словения добре се позиционират там и бележат ръст през последните години. Затова може и ние да да заведем българските компании там.
Колегите от ОПИК пък може да се възползват от анализа като управляват своите програми по-фино, за да стимулират определени сектори и производства така, че да се наблюдава ефект с повече добавена стойност за икономиката.
Разглеждаме също в кои сектори на износа сме силни, за да се наблегне на тях и други компании да бъдат стимулирани да се възползват. Но самите фирми трябва да вземат решения на база на информацията, чието събиране е изключително сериозен труд. Ние пък на база на този анализ ще провеждаме търговски мисии на пазари, където виждаме, че има потенциал определени сектори да бъдат добре позиционирани - не само в ЕС, но и в Северна и Южна Америка, в Африка. Анализът е над 160 страници и сме се опитали да разгледаме най-перспективните сектори.
- Кои са сред тях?
- Аутомотив секторът влиза в много от тези кодове, които са на група продукти. Българските велосипеди също са с изключително голям тренд. На производителите може да помогнем да намерят нови пазари, а другото е, че някой предприемач може да реши да последва примера им. Защото ако се създадат още такива производства, България може да стане лидер.
- Какво представлява Експортен хъб България ?
- Това е инициатива на агенцията, в която се включиха над 16 партньори. Направихме церемониално откриване в края на миналата година, трябваше да стартираме в началото на тази, но поради епидемиологичната обстановка се забавиха нещата. Експортен хъб България е обединение между агенцията, работодателските организации, Асоциацията на бизнесклъстерите, ВУЗФ, Софт уни, Асоциацията на стартъпите и др. Идеята на този Експортен хъб е да се организират събития в помощ на МСП за техния износ. Ще имаме и обучителна програма, пилотно стартираме с 15 компании. В рамките на 3-4 месеца чрез серия фокусирани върху тях лични обучения с ментори ще им се покажат възможности да реализират определена цел. Ние сме си поставили задача в края на обучителния период, който е и логистично подпомагане на процеса, да им намерим по един нов пазар - клиент или контрагент. Също така ще обсъдим със съучредителите от Експортния хъб да направим обучителна програма чрез видеа, които ще бъдат безплатни, по не по-малко от 50 теми за най-важни неща - например да покажем конкретните стъпки, нужни за едно финансиране. Това ще бъде изключително полезно.
- Много бизнеси пострадаха от кризата покрай COVID-19. Но има ли такива, които се възползваха от нея?
- Спедиторските фирми например бележат ръст. IT компании, които представят продукти, свързани с дистанционна работа - също, както и фармацевтичните компании. Много фирми от текстилния бранш, които работят на ишлеме и поръчките им от чужбина спряха, бързо се организираха и започнаха да произвеждат и продават лични предпазни средства. Агенцията работи от ден първи с тях, знаем техния път, помогнахме им с договори, със сертифициране. Тези производства, които те направиха по неволя, ще останат в портфолиото им и за в бъдеще. Други започнаха да правят дезинфектанти, а "Арексим" от Аутомотив клъстер произвежда предпазни очила и шлемове. Няколко компании се опитват да направят апарат за обдишване, надявам се да постигнат положителен резултат.
В първата или втората седмица на юли обмисляме да направим конференция в амфитеатъра на София тех парк, на която да покажем добрия пример - фирми, които са се адаптирали бързо и кризата за тях се е отразила положително. Тези примери могат да бъдат поука за други мениджъри, които да се мотивират и при следваща криза, от каквото и естество да е, бързо да мислят и да се адаптират буквално с часове. Аз лично съм присъствал на промени в компаниите, които са се случвали за часове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com