Защо агнешкото поскъпна толкова много, какви са проблемите на животновъдите и как посрещат своя професионален празник на Гергьовден? На тези и други въпроси пред "Стандарт" отговаря Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
* Купувайте директно от фермата, килограм овче сирене е между 12 и 15 лева
* Вносът от Северна Македония е нож в гърба ни, замразяват ги, после ги продават като охладени
* Месото поскъпна с 30% спрямо миналата година, а на фуражите - със 100%
* Още през февруари финансовият министър ни обеща помощи, досега - нищо
* Анализ ще покаже дали отпадане на ДДС или обратното начисляване е по-добре за нас
- Гергьовден е празникът, когато българите масово слагат на трапезата си агнешко. Ще има ли разлика в цените спрямо Великден, когато месото бе доста скъпо?
- Има понижаване на цените с около 1-2 лв. за кг. В момента живото тегло във фермите е около 7,50-8 лева на едро, а преди беше 8-10 лв. На дребно е около 8-10 лв. живо тегло. Но масово ще върви около 7,50 лв. В магазина това месо отива на цена около 20-21 лв.
- На какво се дължи това понижение на цените?
- Голяма част от агнетата са реализирани, фермерите искат да се освободят и от тези, които са останали. - Колко агнета са продадени по Великден?- Това ще можем да кажем след Гергьовден. Нашите притеснения са да не останат. Защото фермерите не ги чака нищо добро, ако трябва с този скъп фураж да гледат допълнително животни. След като направим анализа за продажбите по Великден и Гергьовден, ще предложим и съответните мерки на земеделското министерство.
- Имахме ли износ на агнета тази година?
- Почти не по ред причини. Първо, намалява стадото за страната ни, второ, засилва се консумацията в България. В много ресторанти вече се предлага целогодишно агнешко.
- Всъщност единствено цената е тази, която предопределя по-малката консумация.
- Така е. Но повишаването на цената на месото е с 30% спрямо миналата година, а на фуражите - със 100%. Затова е нужно държавата да ни компенсира, има различни механизми за това.
Ние имахме обещание още преди месец и половина от финансовия министър за компенсация на фермерите заради високите разходи и скъпите фуражи. Но това все още не се е случило. Представяте ли си ако всеки фермер започне да калкулира на пазарен принцип колко му е себестойността, плюс някакъв минимален процент печалба. Това означава, че ще ядем сирене за 30 лв. за кг.
Потребителите не могат да си позволят подобен стандарт. Тук е мястото на държавата да прилага своите регулативни механизми - под формата на субсидии, безлихвени кредити и т. н., за да може да се смекчи този рязък скок в цените.
- По време на дискусията на "Стандарт" "Да! На българската храна" Вие повдигнахте темата за вноса на агнета от Македония и призовахте за по-строг контрол от страна на държавата. Увеличиха ли се проверките?
- Не. Ние призоваваме за този контрол, но това продължава - замразяват ги, а после ги размразяват и ги продават като охладени. Явно има някаква пречка пред контрола. Вносът не може да се забрани, но може да се засилят проверките. И в крайна сметка вероятно щяха да се продадат всички агнета в България. Сега ние треперим след Гергьовден да не останат непродадени агнета.
- Как потребителят може да разбере дали едно агне е било замразено, а след това - размразено и се продава като охладено?
- Много трудно, защото се използват химикали и препарати, които придават на месото вид на свежо. А месото, щом се замрази веднъж, то не може да бъде продавано като охладено, което е на по-висока цена. Но имаме вече много сигнали от различни места в страната, че това се случва. Но ние нищо не можем да направим. Важно е да си изведем поуките, за да не се допуска повторение на този сценарий.
- Откъде другаде влиза вносно месо, което конкурира българското?
- Имаме информация, че от Гърция са влизали живи агнета.
- Но те на по-ниска цена ли са?
- В Гърция е по-скъпо, но държавата субсидира много своите фермери - и заради войната в Украйна, и за разходите за фуражи. Гърция излезе с доста по-голям пакет от мерки, който помогна на производителите. А ние все още нищо не сме получили - нито средства по ковид, нито помощи заради войната. Сега тепърва върви прием на заявления. Има разминавания в нагласите и представите за това какво и кога е нужно да се направи.
- Дълбоко замразените агнета от Нова Зеландия има ли ги още на пазара?
- Има ги, но те са в малки обеми, купуват ги определени клиенти, не са голяма конкуренция. Най-големият ни нож в гърба са македонските агнета.
- Но защо техните агнета излизат толкова евтини?
- Първата причина е, че Северна Македония не е член на ЕС и няма регулациите, които важат за държавите членки. Втората - в Северна Македония стандартът на живот е различен от този в България. Третата - Северна Македония директно подпомага клането на агнета - дава на фермерите около 11-12 лева на заклано агне, което се реализира на пазара. Съвкупността от тези фактори обуславя по-ниската цена.
- У нас също имаше държавна помощ за кланиците. Тя стигна ли до фермерите?
- Помощта за кланиците при нас е различна. Ако трябва да се дава помощ към фермерите за 500 000 агнета, ще са нужни 5 млн. лева. Одобрената помощ за кланиците бе в размер на 1 милион лева. А усвоената няма да е повече от 400-500 000 лева.
- Защо?
- Защото кланиците нямат голям интерес, вероятно. Или защото част от фермерите не колят в такива кланици. Тази помощ за кланиците е по-малкият инструмент, много по-малко ресурс е нужен. Няма обаче да има такъв ефект. Този инструмент работи тогава, когато са близки цените. А в случая македонското агнешко влиза на много по-ниски цени - от порядъка на 12-13 лв. на кг без ДДС.
- Хората, които искат да си сложат на трапезата българско агнешко, защото са на мнение, че то е по-хубаво, макар и по-скъпо, как да го разпознаят от македонското?
- Единствено по печата. В магазина задължително трябва да е посочена страната на произход, страната на клане. Червеният печат означава, че месото не е българско. Ако има разфасовки, на които няма как да бъде сложен печат, задължително трябва да има табела отпред с описани данни.
- Какви помощи от държавата получиха овцевъдите и козевъдите - по мярката де минимис, за щетите от войната?
- Помощи за войната в България няма. От началото на годината има помощи по де минимис, които са разплатени - общо 24-25 млн. лева. В момента има прием на документи по ковид мярката, в която средствата за животновъдство са около 79 млн. лева. Приемът ще бъде до 21 май, след това започва изплащане, което ще продължи минимум до 10 юни. Годината е преполовена, цената на фуражите е хвръкнала до небето.
Още в края на февруари направихме две срещи във финансовото министерство. Получихме гаранция от финансовия министър, че ще бъдат отпуснати 100-110 млн. лева. На този етап няма нищо черно на бяло. Фуражите вече са с 20-30% по-скъпи спрямо февруари и началото на март. Една помощ трябва да се даде тогава, когато е най-необходима и в нужния размер. Ако това не се спази - не е помощ, а отбиване на номера.
- Има ли увеличен интерес към овчето и козето мляко и сирене?
- Тази година има по-висок интерес спрямо предходната. Цените на овчето мляко в почти цялата страна прехвърлиха 1,70-1,80 лв. от фермата. Сирене във фермите може да се купи на цени между 12 и 15 лв. за кг. Хората трябва все повече да се ориентират към директните продажби от фермата.
- Хората винаги са го искали. Има ли как да се помогне, за да става по-лесно или всеки се спасява както може?
- На този етап е така, но в момента работим, предлагаме да се започне дискусия какви точно нормативни облекчения да се въведат за директните продажби от фермите. Стотици хиляди агнета годишно се реализират от фермите като няма легална дефиниция как да се случва това. И най-големият губещ е държавата.
- Освен преки помощи, няма ли безлихвени заеми към сектора - от фонд "Земеделие", от ББР?
- Няма нищо на този етап. Изключвам ежегодните, говорим за извънредни, които да послужат за париране на шока от цените.
- Какво е Вашето мнение по много дискутирания въпрос за намаляване на ДДС за храните?
- Асоциацията ни е възложила анализ на Института по аграрна икономика, който да даде представа дали отпадането на ДДС върху храните или обратното начисляване би било по-добре за нашия бранш - овцевъди и козевъди. Защото имаме колеги - птицевъди, свиневъди, които реализират своята продукция под формата на готов продукт, докато овцевъдите продават суровина - мляко.
Моето лично мнение е, че намаляването на ДДС върху храните би дало краткосрочен ефект. Но ние сме сред получателите на немалък публичен ресурс. И ако той бъде ограничен от намаления ДДС, е възможно и ние да получаваме по-малко средства.
- На 6 май имате професионален празник. Как ще го отбележите?
- С Десетия юбилеен събор. Той ще се проведе от 6 до 8 май край Петропавловския манастир, област Велико Търново. Официалното откриване е в 11 ч. Ще празнуваме с овцевъди и козевъди от цялата страна.
- Какво ще пожелаете за празника на Вашите колеги?
- Преди всичко да са здрави и да не губят надежда. На 6 май е и празникът на армията. Българските животновъди са като войници. Те бранят своето оцеляване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
