- Кралят на аналоговата фотография измислил цифровата камера, но я отхвърлил
Опитът да се вдъхне втори живот на фалиралия пионер на фотографския бизнес "Кодак" завърши с гръм и трясък. Когато компанията реши да се присъедини към борбата срещу коронавирусната пандемия и да получи многомилионен заем, акциите й скочиха 12 пъти. Растежът обаче бързо приключи, след като фирмата бе заподозряна в нарушаване на законите за търговия с вътрешна информация. Въпреки че няма особени доказателства за погазване на закона от страна на "Кодак", дружеството така и не успя да се върне към предишни стойности на книжата. Кралят на аналоговата фотография остава завинаги в миналото, а "Кодак", който всъщност бе в основата на дигиталната революция, се оказа голямата й жертва. Отказът на ръководството да се отнася сериозно към иновациите е основната причина за срутването и на редица други световно известни компании.
- 4 истории за световни гиганти, които подцениха технологиите и се срутиха
"Кодак" беше основана от изобретателя Джордж Истмън и бизнесмена Хенри Стронг през 1885 година. Компанията веднага започва да произвежда по-евтини фотоапарати и за дълго остава в историята като емблема за масовост. През 1891 г. Томас Едисън използва прототипа на "Кодак" за първата филмова камера. Така, преди появата на дигиталната технология, повечето холивудски филми са снимани с кодак-камери, а самата компания печели девет награди Оскар за изключителни технически постижения. Освен във фотографията и филмовата индустрия, фирмата има съществен принос и в медицината, особено в машините, използвани в радиологията. Тя е изключително актуална по време на Втората световна война при предаване и съхраняване на документи. Все още се използва в много компании по света като надежден начин за съхранение на информация. Изиграва важна роля за НАСА, която използва филмова технология за заснемане на изображения от космоса, включително по време на кацането на Луната. Казано накратко - "Kодак" дълго време бе символ на славата на Америка и емоционална привързаност на милиони хора по света от различни поколения.
В плен на традиционното
Въпреки успехите, през ХХI век легендарната компания претърпява тотално поражение, губейки надпреварата в новия свят на дигиталните технологии. Особената ирония в тази ситуация е, че инженер на "Кодак" е разработил първата в света цифрова камера още през 1976 година.
"Те ми казаха тогава: О, това е много хубаво, но не го показвай на никого!", споделя в днешно време Стивън Сасон за съдбата на неговото изобретение. Той твърди, че началниците му били ужасно раздразнени от факта, че той е направил камера, която не се нуждае от филми, продажбите от които са генерирали основната печалба на компанията по онова време.
През 80-те години на миналия век компанията поръчва мащабно проучване, за да разбере доколко дигиталната фотография застрашава бизнеса. Въпреки че анализаторите дават категорично становище, че революцията е неизбежна, ръководството на "Кодак" отказва да разработи антикризисен план. Компанията решава да остане в своята ниша като харчи луди пари за проучване как да използва цифровите технологии за подобряване на филмовите камери. Сривът идва не веднага, но постепенно.
В периода 2000-2010 г. световното търсене на филми спадна над 10 пъти. Когато "Кодaк" най-накрая реши да се заеме с дигиталната фотография, беше твърде късно - компанията изоставаше далеч зад конкурентите си и така и не успя да навакса. В резултат на това, акциите й, които достигнаха пика от 94 долара за акция през 1997 г., се сринаха до 37 цента през януари 2012 година. Компанията затъна в дългове и скоро обяви банкрут.
Това събитие безспорно разстрои целия свят и припомни съдбата на друг фотогигант - компанията Polaroid.
Мигновеното фото
През 1947 г. на годишната среща на членовете на Американското оптично общество в Ню Йорк 37-годишният инженер Едуин Ленд показа камера с чудотворен филм - снимката е факт само минута след щракването. Мигновената фотография се появява още следващата година на рафтовете на бостънския супермаркет Jordan Marsh, а оттам през следващия половин век тотално завладява света. Пикът на новата популярност на полароидни продукти дойде през 70-те и 80-те година на 20-ти век, а в продължение на почти три десетилетия фирмата имаше комфорта да стои на пазара почти без конкуренти, благодарение на безупречно защитения си патент. И на желязната ръка на Едуин Ленд, който половин век не позволяваше да се мисли за реорганизации, корпоративни сливания или придобиване на нови компании. Той беше най-големия враг на банките и твърдеше, че трябва да се инвестират само спечелени пари, а не заемни.
Когато цифровият хардуер започна да замества мигновените снимки, стана ясно, че времето на Polaroid е изтекло. През 2001 г. компанията започна производство по несъстоятелност, като по-голямата част от активите на дружеството вече са продадени.
Войната за миникомпютрите
Друг класически пример за това как пазарът "яде" водеща компания, отрекла промените в света, е Digital Equipment Corporation (DEC). Тя дълго време произвеждаше микропроцесори и се считаше за една от звездите на пазара - най-сериозния конкурент на IBM. През 80-те години на миналия век журналисти сравняваха DEC с високоскоростен влак, който изхвърля от релсите всеки участник на пазара. Въпреки това, ситуацията се промени драматично с появата на първите персонални компютри. Компанията не само се правеше, че не забелязва тенденцията, а и отрече тези устройства. Фразата: Няма причина средностатистическият човек да има компютър у дома, днес звучи смешно, но по онова време събра народния гняв, остави фирмата без продажби и фалитът беше неизбежен.
Разликата в телефонния звън
Подобни истории са се случвали и в далеч по-стари времена. Една от най-големите грешки на управление в историята на американския бизнес е направена от президента на Western Union Уилиям Ортън преди почти 150 години. В края на ХIХ век компанията е една от най-мощните в САЩ. Основана е през 1851 г. в сферата на телеграфските услуги, само за 11 години успяла да увеличила капитала си 110 пъти. Накратко, нещата вървели повече от прекрасно до 1876 г., когато Александър Бел изобретил "многофункционалния телеграф", който по-късно става световно известен като телефон, пише Лента.ру. Нито шотландският учен, нито неговите партньори тогава си давали сметка за мащаба на откритието. Може би защото били потънали в дългове и спешно имали нужда да покрият нови разходи по изобретенията. Предложили на Western Union да закупи част от пакета патенти и то за смешните $100 000. Телеграфният гигант обаче обявил новото устройство за неуместна играчка и отказал парите. Ядосан, Бел се заклел, че ще изхвърли конкурента от пазара. Така се появява Bell Telephone Company, която първоначално обслужва само 778 телефонни линии. Краят на историята я знаем - Western Union напусна комуникационния бизнес и се занимава с парични преводи. Бел компанията бе преименувана в ATT, която днес е най-големият мобилен доставчик в Съединените щати с капитализация над 200 милиарда долара.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
