Минималните осигурителни доходи за 2017 г. по икономически дейности и категории персонал да бъдат увеличени между 5 и 10% ще настоява КНСБ. Преговорите между профсъюзите и работодателските организации на браншово ниво традиционно се водят през август. До края на годината КНСБ ще настоява и да започнат преговорите по механизма за ежегодно определяне на минималната работна заплата. За 2017 г. вече са пропуснати възможностите най-ниското месечно възнаграждение в страната да бъде определено чрез обективен механизъм, затова очакванията ни са той да бъде прилаган от 2018 година, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров. Най-вероятно размерът на минималната работна заплата за 2017 г. ще бъдат заложените 460 лева в бюджетната прогноза на финансовото министерство. Синдикатите не са съгласни с планираното замразяване на минималната работна заплата за 2018 и 2019 година.
КНСБ предлага най-ниското месечно възнаграждение да продължи да расте, като предлага това да става по методика, която включва около 10 ключови показателя, които да бъдат взимани под внимание, когато всяка година държавата, заедно със социалните партньори определя нивото на минималната работна заплата."Ще настояваме най-ниското месечно възнаграждение в страната да се движи в коридора от линията на бедност, умножена по коефициент 1,3, до 60% от средната работна заплата", обясни Пламен Димитров. Коефициентът 1,3 означава, че с минималната работна заплата се гарантира издръжката на един възрастен човек от семейството и едно дете, а горната граница от 60% от средната работна заплата е стандарт, който се спазва в много европейски държави, разясниха от КНСБ. От догодина да бъде въведена минимална работна заплата за висшисти, които работят по специалността си, ще настоява още КНСБ.
Според синдиката сумата трябва да бъде не по-ниска от минималната работна заплата за нискоквалифицирания труд, умножена по коефициент 1,5. При минимална работна заплата от 460 лева през 2017 година, това означава, че най-ниското месечно възнаграждение за висшисти, които работят по специалността си, трябва да е около 690-700 лева. За борба с демографската криза КНСБ ще настоява и да се въведе семейно подоходно облагане, което да насърчи младите работещи семейства да имат повече деца.
Друго предложение на синдиката при предстоящото изготвяне на данъчните закони и държавния бюджет за 2017 година е да се възстанови замразената от 2011 година осигуровка към фонда за гарантиране на вземанията на работниците при фалит на предприятието. Вноската беше 0,1%. Наред с това обаче синдикатите ще настояват да се разшири използването на средствата в този фонд, като с тях да може да се покриват неизплатени възнаграждения към работници при финансови затруднения на фирмата. В момента фондът се задейства единствено когато за фирмата е стартирала процедура по несъстоятелност. Към момента има натрупани около 270 милиона лева във фонда за гарантиране на вземанията, съобщи Величка Микова, изпълнителен секретар на КНСБ.
През тази година са изплатени средства за 322-ма работници, като средната сума за всеки един е 4927 лева. Така от фонда общо до момента от началото на годината са изплатени общо 1,5 милиона лева при планирани 1,3 милиона лева. Преразходът идва от фалити на няколко фирми, в които работещите са имали доста високи възнаграждения. Сред тях са телевизиите ББТ и ТВ7. По закон фондът може да изплати възнаграждения до 6 заплати на сума не повече от 1200 лева всяка. Предлагаме за случаите, когато фондът се задейства за фирми с временни финансови затруднения, да се изплащат еднократно до 2 месечни заплати на служители, посочи Пламен Димитров. В същото време КНСБ ще предложи и критерии за това какво се разбира под състояние на временна финансова криза, така че при разширяването на действието на фонда той да не се източи от контролирани фалити.
КНСБ ще настоява от догодина минималното обезщетение за безработица от 7,20 лева на ден да бъде завишено на 9,50 лева. То е замразено от 2011 година, когато минималната работна заплата беше 240 лева. Не се предвижда да бъде променено през следващите три години в бюджетната прогноза на правителството. Настояваме минималния размер на обезщетението за безработица да бъде съобразено със сегашното ниво на минималната работна заплата, която догодина трябва да е 460 лева. Ако обезщетението бъде повишено от 7,20 на 9,50 лева, това ще засегне една трета от всички безработни с право на обезщетения, са изчислили от КНСБ. В момента 30% от безработните с право на обезщетение получават под 200 лева месечно от бюрата по труда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
