Поредният доклад за България на Европейската комисия за 2015 г., изготвен след процедура по преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и публикуван миналата седмица, предизвика голям интерес. Основните критики в доклада доведоха до препоръка за мониторинг основно заради проблеми в банковата сфера. Частта от доклада, която се отнася до небанковия финансов сектор и чийто регулатор се явява Комисията за финансов надзор (КФН), този път остана извън медийния шум.
Комисията да бъде стимулирана, препоръчват от ЕК
Комисията за финансов надзор е компетентният държавен орган, осъществяващ надзора над пенсионните фондове и над целия небанков финансов сектор. КФН надзирава и регулира капиталовия, застрахователния и пенсионния пазар в България. Анализът на ЕК за функционирането на трите пазара, за които отговаря КФН, е ясен и категоричен - проблеми, произтичащи от дейността на регулатора, не са констатирани. Дори напротив - изводът на ЕК е, че има стриктна регулация и надзор на тези пазари и не са открити нарушения. Регулаторът, надзираващ пенсионните фондове, за които се говори много в последните дни, върши добре работата си съгласно действащото законодателство, било то добро или не.
Докладът на ЕК изрично посочва, че упражняваният надзор върху небанковия финансов сектор е дори строг.
Системата на частните пенсионни фондове, която заема най-голям дял в небанковия сектор в България, е обект на стриктен надзор от страна на КФН, според независимата оценка на ЕК. Документът констатира недвусмислено, че в обхвата на надзора е включен всеки един фонд и всяка една инвестиция може да бъде проследена. Осъществяването му от страна на финансовия регулатор се извършва регулярно и критично както от проверки на място, така и от дистанционен надзор на дневна, месечна и тримесечна база.
Точно чрез такива вменени от закона действия и изброени от ЕК, КФН е констатирала множеството нарушения на законите у нас и е предприела адекватни мерки срещу множество нарушители. Значителна част от предприетите мерки и надзорни действия от страна на комисията бяха описани в отговорите на въпросите, зададени от агенция ПИК и вестник "Труд" към КФН чрез Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Отговорите са публични и могат да бъдат намерени на уеб сайта на Народното събрание на следния линк: parliament.bg
Друга констатация и препоръка на Европейската комисия е направена относно укрепването на надзорния капацитет на регулатора. Това означава, че осигуряването на достатъчно ресурси, разширяване на административните правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители, внедряване на нови, високотехнологични и ефективни IT системи за надзор и регулация, позволяващи да се отговори на изискванията на европейските надзорни органи, както и независимостта на КФН, от всякакви икономически и политически влияния са ключови за стабилността на сектора.
В момента КФН е със значително орязан бюджет
което допълнително затруднява изпълнението на различните й функции, включително изпълнението на ангажименти пред европейските надзорни органи. От горната препоръка на ЕК следва извода, че комисията трябва да бъде подпомогната в изграждането на административен капацитет с повече средства, предвид сериозните отговорности, които изпълнява.
Пенсионните фондове са субект на строг надзор от страна на КФН, констатира Европейската комисия. Финансовият регулатор, който е отговорен за капиталовия, застрахователния и пенсионно-осигурителния пазари, не само не е обект на критики, а дори напротив. ЕК подкрепя желанията за промени в законовата рамка, вече неколкократно инициирани от КФН, които да позволят по-качествена регулация на сектора. Нещо повече: националният доклад на ЕК за България, целящ предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, препоръчва засилване на надзорния капацитет на КФН, за да може поне този регулаторен орган да продължава да си върши качествено работата. Исканата и обявена от част от Реформаторския блок, включително от парламентарната трибуна и чрез медиите, промяна в състава на КФН с аргументи за провали в надзорната дейност по казуса КТБ, както и в надзора на пенсионните фондове, очевидно не кореспондира с истината, както и с положителната оценка и изводите на ЕК за качеството на работа в регулатора, а именно - строг и стриктен надзор.
Препоръчват промени за пенсионните фондове
Добрите новини са за финансовия пазар в България, в частта му извън банковите институции и встрани от БНБ.
Разбира се, ЕК все пак прави препоръки, отбелязвайки, че има възможност за усъвършенстване на законодателството и по-специално за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). КСО ограничава финансовите инструменти, в които може да инвестират пенсионните фондове, и поставя ограничения на акционерите, като по този начин се осигурява конкурентна и прозрачна структура на собствеността във фондовете. Важно е да се припомни, че подобни промени в КСО са били инициирани и предложени от КФН няколко пъти, като още през 2012 г. комисията си беше поставила за цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размерът на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.
Тогава промените не минаха, тъй като финансовото министерство, ръководено от Симеон Дянков, спря предложенията на КФН, които днес ЕК подчертава като важни в последния си доклад. КФН преди повече от три години е предложила законодателни промени в направленията, констатирани сега от ЕК, с цел изправяне на слабости в законодателството ни по отношение на КСО, но това така и не се случи. И тъй като регулаторът няма самостоятелна законодателна инициатива, остава да се чака реакцията на правителството и парламента по промените, в светлината на новия евродоклад.
Само БНБ е отговорна за проблемите в банките
Що се отнася до КТБ, докладът на ЕК потвърждава, че КФН няма и не може да има нищо общо с констатираните проблеми в банковата сфера. ЕК ясно и категорично идентифицира БНБ като единствения надзорен орган, регулиращ дейността на банките. За разлика от тежките критики към дейността на Централната банка, в доклада не се коментират каквито и да било негативни аспекти от работата на КФН. Самият доклад изяснява и лимитира правомощията на регулатора, като казва: "КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките-попечители на пенсионните фондове". А КТБ дори не е била банка-попечител. В доклада на ЕК изрично е записано, че пенсионните фондове могат да инвестират в банкови депозити само в банки, които са с кредитен рейтинг, по-висок от "BB". Нито една от националните банки, включително вече затворената КТБ, не отговаря на този критерий. Най-значителната връзка между пенсионните фондове и банковата система е чрез банките-попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Банките-попечители държат касовите активи и пари на пенсионните фондове. А списъкът на банките, които могат да бъдат попечители, се изготвя и публикува от БНБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
