На 27 и 28 януари в София ще се проведе 15-ото заседание на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. От българска страна то ще бъде председателствано от министрите на икономиката Божидар Лукарски и на енергетиката Теменужка Петкова, а от руска - от Сергей Герасимов, първи заместник-министър на правосъдието. Работата на комисията се възстановява след петгодишно прекъсване. По време на заседанието ще се проведат няколко тематични работни срещи - в областта на взаимната търговия, енергетиката, туризма, селското стопанство, информационните технологии и отбраната.
За първи път от 5 години междуправителствената комисия отново заседава
Обсъждат модернизацията на 5-и и 6-и блок на "Козлодуй"
Енергетиката ще бъде основната тема на предстоящото заседание на Българо-руската междуправителствена комисия, твърдят запознати с подготовката на форума. Все пак Русия доставя 100% от петрола и природния газ, а използваното в АЕЦ "Козлодуй" руско ядрено гориво дава около 34% от електроенергията на България. Модернизацията на 5-и и 6-и блок в атомната ни централа ще бъде сред основните въпроси, обсъждани от комисията. Става дума основно за работата по договора между атомната централа и руската компания ОАО "Гидропресс" за повишаване на топлинната мощност на двата реактора с по 4% чрез изменения в Първи контур на блоковете и внедряването в експлоатация на ново, усъвършенствано гориво, тип ТВСА-12. За целта руските експерти трябва да представят подробни топлохидравлични анализи, които категорично да докажат, че няма да настъпват необратими увреждания в активната зона на реакторите вследствие използването на новия тип гориво.
Със сигурност на срещата ще бъдат поставена и темата за реализацията на газопровода "Южен поток", но под ново име и при нови условия. Става дума за реализация само на морската му част от Анапа до Паша дере, по която да бъде доставяна една голяма част от природния газ за бъдещия европейски газоразпределителен център (ГРЦ) "Балкан" край Варна.
Другата енергийна тема, която ще бъде обсъждана, е намаляването на последствията за България след кризата по прекратяването на проекта за изграждане на два реактора на площадката на АЕЦ "Белене". Темата е много важна поради очакваното в близките седмици решение на Международния арбитраж в Женева по иска на руската компания "Атомстройекспорт" срещу НЕК на стойност близо 2.5 млрд. лева.
България продължава да бъде основен маршрут за газови доставки за Турция, Гърция и Македония. Договорите за доставка и за транзит на руски природен газ за дългосрочни. Те се изпълняват стриктно и изтичат съответно през 2022 и 2030 г., така че по тях няма да бъде преговаряно.
В сферата на българо-руските отношения в транспорта няма да бъде обсъждана нито една тема, съобщиха специално за "Стандарт" и ведомството на министър Московски. Това е и една от малкото сфери в двустранните отношения, в които проблеми почти липсват.
Възможностите за увеличаване на обема на българския износ за Русия ще е друга важна тема от заседанието на Българо-руската междуправителствена икономическа комисия. Очаква се нашата Агенция за малки и средни предприятия и Руската агенция за подкрепа на малкия и среден бизнес да договорят организиране на съвместни изложения и бизнес форуми в различните региони на Руската федерация. На тях наши фирми ще представят продукцията си и ще търсят партньори.
Санкции между ЕС и Русия и сривът на цените на петрола са причина за силния спад на стокообмена ни с тази държава. През първите девет месеца на 2015 г. той е намалял с 36.2% в сравнение със същия период на 2014 г. - от 4.634 млрд. щатски долара на 2.956 млрд. щатски долара. Година преди в стокообмена бе отбелязан още един спад от 14.4% спрямо 2013 г. Въпреки това Русия остава втория по големина търговски партньор на България. Стойността на българския износ за руския пазар през деветте месеца на м.г. е $ 336.4 млн., а руският внос у нас - $ 2.619 млрд. И при двете направления спадовете са около 36% в сравнение с предната година.
Наложеното от Москва ембарго удря предимно износът на наши селскостопански и хранителни стоки. Преди ограниченията пред търговията този експорт бе достигнал около $ 100 млн. годишно. По данни на икономическото министерство обаче през последните две години расте износът ни на традиционни стоки като лекарства и части за автомобили. Те заемат почти 40% в експортната ни листа за Русия. След тях се нарежда износът на товароподемни устройства, арматурни артикули, гроздови вина, нефтени масла, хладилници.
Над 90% от вноса от Русия у нас се формира от сурови нефтени масла и природен газ, а останалата част се състои от суровини и изделия за машиностроенето. В следствие на спада в търговията отрицателното търговско салдо за деветте месеца на 2015 г. е паднало от $3.586 млрд. на 2.283 млрд.
Москва приема 200 БГ студенти
На фона на напрегнатите икономически отношения между Русия и ЕС с пълна сила се възраждат традиционните връзки между София и Москва в образованието и науката. Акцентира се върху развитието на сътрудничеството между руската и българската академия на науките, което ще е в рамките на действащия рамков договор за научно сътрудничество и обмен на учени, както и обмена в областта на фундаменталните космически изследвания. От голяма значение са съвместните исторически проекти, участието в международни проекти в областта на образованието с цел възраждане на руския език и култура в Българи. В тази насока една от важните задачи, която стои пред форума, е развитието на верига училища с преподаване на руски език, а също така и усъвършенстването на преподаването в руските училища в Камчия и Бургас. Тази година 60 г. навършва Обединеният институт на ядрените изследвания в Дубна, в чиито лаборатории сега работят 30 наши специалиста. Партньори на ОИЯИ са 17 наши научноизследователски института и университета, като най-активно е сътрудничеството с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, както и със Софийския и Пловдивския университет. Що се касае до сферата на образованието, то тук можем да кажем, че се връщат времената, когато българите заминаваха за Русия в търсене на престижно висше образование. Само че сега Русия ни плаща, за да учим. Все повече български абитуриенти имат желание да се обучават в Русия. Ако през 2012/2013 г. в руските университети са се обучавали само 10 български студенти, то през 2014/2015г. техният брой е вече 154, а за 2016/2017 г. квотата е вече 200 човека, които ще имат възможността да се обучават по бюджетната програма на Руската федерация, както и да получават академична стипендия. На студентите се предоставят и общежития на символични цени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
