Шестте български банки няма да са изненадани от проверките, които извършва Европейската централна банка, защото те са подобни на стрес тестовете от 2016 г.
Това стана ясно от думите на подуправителя на БНБ Калин Христов в репортаж на БНР от конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".
В средата на ноември институцията, управлявана от Марио Драги, посочи, че ще бъдат направени оценки на качеството на активите на УниКредит Булбанк, ОББ, Банка ДСК, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк. Процедурата е стъпка към присъединяването на страната ни към Банковия съюз и валутния механизъм ERM II, известен още като "чакалнята" за еврото.
От лятото на миналата година БНБ работи неофициално с ЕЦБ по процеса за присъединяване на България към механизма ERM II.
След оценката на активите и стрес тестовете на банките следва етапът на присъединяване към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ и към ERM II, по-популярна още като "чакалнята" на Еврозоната. "Двата процеса трябва да станат едновременно след оценката на активите", обясни Калин Христов.
По думите му, не би трябвало да се очаква банките да са много изненадани от това, което ще се състои в процеса на оценка на активите и стрес-теста. Разликата е, че този път ще бъдат разгледани не всички банки на пазара, а само шест от тях.
Подуправителят на БНБ обясни още, че процедурата по присъединяване изисква предприемането на три стъпки - законодателни промени - конкретно в Закона за кредитните институции, които вече се обсъждат от парламента, преглед на надзорните практики на БНБ и преглед на активите и стрес тестове на шестте избрани от ЕЦБ банки.
"ERM II не е чакалня, защото не чакаш нищо там. Това е официален критерий за присъединяване на българския лев към ERM II, като това изисква държавата да има фиксиран валутен курс в продължение на две години, а изискването е това да стане без сътресения за системата", обясни Христов.
И добави, че само две държави в Еврозоната не са минали през механизма преди да приемат еврото - Гърция и Италия.
"Ние 22 години живеем с фиксиран валутен курс без напрежение върху него. Тези 2 години трябва да бъдат за нас като дежа вю", допълни той.
В края на годината ЕЦБ ще приключи политиката по наливане на пари в икономиката чрез изкупуване на активи - т. нар. количествени улеснения.
"След този стимул ние видяхме подобряване на икономическата активност в цялата еврозона. То е повсеместно, дори в страни от периферията със силни структурни проблеми като Италия и Португалия, които също растяха, но с по-бавни темпове. Това е аргументът, че приливът повдига всички лодки, дори пробитите. Основният въпрос е дали това е движено изцяло от паричния стимул или от структурни подобрения", коментира Христов.
Но след "повсеместния растеж" в еврозоната идва период на забавяне, а инфлацията е над целевото ниво.
"От ЕЦБ планират до края на лятото на 2019 година основната лихва да не бъде променяна. След това е трудно да кажем колко бързо тези нива ще се стабилизират", смята Христов и допълва, че ефектът от промените на основните лихви в Еврозоната ще дойде по-късно в България.
Като цяло в момента кредитирането расте с много бързи темпове, а икономиката вече е под върховата си форма, което означава, че трябва да се подготвим за следващия негативен икономически цикъл.
За банките това означава по-високи лихви по кредитите и депозитите и повече необслужвани кредити.
"Лихвите по депозитите в България намаляха от 4% до 0,2% за домакинствата. Тази масирана преоценка на лихвите по влоговете се пренесе върху тези по кредитите, а в резултат се увеличи заемането на кредити. Нарастването на лихвените проценти обаче ще повиши и кредитния риск особено при имотните заеми", предупреждава Калин Христов, цитиран от money.bg.
По неговите думи въпросното повишение ще се усети първо при депозитите, а след това ще се пренесе и върху кредитите. Колко бързо ще нараснат лихвите обаче е трудно да се прогнозира.
Затова и от БНБ очакват банките да се подготвят за процеса с повече провизии.
"Добре е да провизираме сега с поглед към следващия цикъл, отколкото само да се радваме на големите печалби", каза Христов.
Той изтъкна, че политико-икономическият риск от пренасянето на лихвени проценти върху потребителите, които са и гласоподаватели, "е риск, който трябва да се мисли и управлява отсега".
Председателят на Асоциацията на банките в България /АББ/ Петър Андронов също предупреди, че постепенно ще започне затягане на условията за кредитиране. А конкуренцията между банките и високите нива на ликвидност в момента понякога ги карат да бъдат неразумни.
Андронов отбеляза, че "не е нормална" ситуацията, в която има увеличение на потребителските заеми, тъй като значителна част от него се дължи на използването на такива за покупката на имоти.
"Клиент на една банка, който е получил кредит за мобилен телефон, си го купува и смело погасява кредита за 3 месеца. Автоматично системите подсказват, че той може да поеме по-голям кредит. Предлагат му се на другия ден 70 000 лева потребителски кредит. Той гордо ми съобщава, че може да ги използва за още едно жилище някъде. Не първо, не основно жилище, което е необходимо, а жилище, с което да спекулира, защото щял да получи лесен кредит, да си купи това жилище, да добави нещо и да печели от наеми. Когато склонността на хората да спекулират бъде подхранена от банките и стигне до размери, в които получават лесно пари и инвестират в нещо, което не им е от първа необходимост, то вниманието ни трябва да се повиши и да избягваме прекалената либералност в кредитните стандарти", посочи Андронов.
Председателят на АББ допълни, че подобен ръст на кредитирането, който наблюдаваме в момента, е имало за последно преди финансовата криза. Андронов обаче посочва, че не може да бъде направена връзка между ситуацията през 2008 и тази днес, той като за разлика от тогава в момента "банковата система е много по-балансирана".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
