Делът на сивата икономика у нас продължава тренда си надолу. За 2019 г. композитният индекс, чрез който Асоциацията на индустриалния капитал /АИКБ/ измерва светлата част на българската икономика от 10 г. насам, достига стойност от 78,52 пункта, при 77,76 година по-рано. Тенденцията за намаляване на нерегламентираните дейности е прекъсната само през 2014 г., когато индексът намалява с 1,2 пункта, но после се възстановява.
Това стана ясно по време на официалното представяне на Композитния индекс и връчването на наградите „Икономика на светло“.
„Започнахме тази инициатива по три причини. Първо, сивият сектор ощетява фиска – ако е 20%, това означава близо 10 млрд. лева по-малко в бюджета. Второ, подпомага корупцията и е източник на средства за корумпиране. Трето, води до нелоялна конкуренция – ако част от парите за заплати се дават в плик, това означава по-малко разходи за труд и кражба на персонал. За укриваните обороти не се плаща данък, което позволява стоката да се продава на по-ниски цени“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев.
От Асоциацията отчитат, че през 2019 г. основните причини, задържащи положителните тенденции в изсветляването на икономиката, се дължат на липсата на реформи или недостатъчни такива в ключови сектори като здравеопазване, защита на конкуренцията, правосъдие, вътрешен ред и сигурност, пазар на труда. Сред негативните фактори АИКБ отбелязва и поредното административно повишаване на минималната работна заплата, което е довело до „избуяване“ на нови сиви практики сред нискоквалифицираните работници и служители. Определянето на минимална пенсия пък скъсва връзката с внасяните осигуровки – хора, които не са се осигурявали, получават толкова, колкото и редовните.
„Има решения, които ще ни провокират да даваме и антинагради. Например не се спират нелегалните превозвачи, които обират пътниците без да плащат данъци. При шофьорските курсове сивият сектор също взе надмощие – плащат 2 лева наем за автомобил на месец или предлагат обучение срещу 30 лв. Няма победител в тази борба“, посочи Велев.
През настоящата година АИКБ актуализира и разшири обхвата на композитния индекс, за да се обхванат повече проявления на сивата икономика. За целта бяха усъвършенствани моделите и методологията за изчисляване на показателите. Разработен е и нов показател – „Заетост на светло“, като данните от него ще бъдат изчислявани и публикувани от 2021 г. Така във фокуса на изследванията ще попадне и трудовият пазар, при който през годините са се откроявали едни от най-съществени проблеми, при това с дълготраен ефект върху националната икономика. Дейностите са извършени в изпълнение на проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Разширява се обхвата на индекса и при алкохолните напитки, за да се обхванат малките дестилерии, както и при тютюневите изделия. Макар че изследване на „Филип Морис“ посочва 2,5% дял на контрабандния сектор на цигари в България през 2019 г. , от АИКБ го изчисляват на близо 5%, а при тютюна за пушене той е 50%, каза проф. Стефан Петранов. „България е изостанала спрямо другите страни в ЕС, където делът на сивата икономика е около 15%“, добави още той още то
Очакванията на АИКБ са, че и през следващите четири години българската икономика ще продължи плавна тенденция на изсветляване – 79,45% през 2020 г., 80,43 – през 2021, като през 2023 г. композитният индекс ще достигне нива от над 82 пункта.
По време на събитието за седма поредна година Асоциация на индустриалния капитал връчи наградите „Икономика на светло“.
В категорията за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ победител стана отдел „Счетоводно законодателство“ на Министерство на финансите. Отличието бе връчено на Наталия Чернева за направените промени в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание.
„Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците“, коментират от АИКБ.
Грамоти в категорията получиха още Агенция „Митници“, Национална агенция за приходите и КНСБ. Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов взе отличието за „Личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“. Той пребори конкуренцията на Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Софийският арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж”.
Цветан Петров от Economic.bg е тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“. Другите номинирани за приза и отличени с грамоти бяха водещата и продуцент на предаването на БНТ „Бизнес.БГ“ Илина Бисерова, журналистът на bTV Теодора Трифонова и екипа на вестник „Банкеръ“.
Победителите са излъчени чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности - видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
