В рубриката "Съветите на юриста" ви предлагаме ви консулти по актуални теми от практиката на адвокат Станимир Стоев.
Тя е свързана основно с търговски спорове и правоотношения в сферата на дейност на търговските банки и техните клиенти, предоставяне на консултации по въпроси, свързани с кредитиране, проблемни кредити, процесуално представителство по искови, заповедни и изпълнителни производства.
Адвокат Стоев е готов да отговаря на читателски въпроси. Задавайте ги на електронни пощи [email protected]. и [email protected].
-------------------------
На 22.02.2019 г. беше постановено решение на Върховния касационен съд, което преодоля досегашната противоречива практика на по-долните съдилища по отношение на отпусканите кредити в швейцарски франкове. Ипотечните договори за кредит, уговорени в швейцарски франкове и при доста по-приемливи лихвени нива, бяха хит на банковия пазар в лицето основно на една банка през 2008 г. Доколкото значителна част от тези договори още са в сила, посоченото решение може да ползва немалка част от физическти лица, обслужващи /или непогасяващи/ такива кредити.
По същество при тези договори отпусканите кредити се договарят в швейцарски франкове, като, независимо, че кредитът би трябвало да се усвои в швейцарски франкове, последните се превалутират от банката в евро или лева преди усвояването им. Като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро или лева по негова сметка в една от двете валути.
Въпросът, който в случая се поставя, е дали, при поскъпване на швейцарския франк, клаузите в договорите за кредит, описани по-горе, са неравноправни,респективно – нищожни, а платената или дължима сума – надвнесена такава и подлежаща на връщане от банката ?
Именно на този въпрос отговор дава цитираното в началото решение, чието съдържание е отчасти възпроизведено по-долу.
Според това решение визираните клаузи в договорите не отговарят на изискването за яснота и разбираемост. В тези случаи банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя.
На кредитополучателя, като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена информация какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс. С каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти.
След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по–слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута.
С оглед информацията, предоставена от банката при договаряне на договора за кредит, средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Което го принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Включително на декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици”, без да се доказва икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени.
Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Именно на основание на горепосоченото в съдебното решение се приема, че „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. И когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора”.
Доколкото такава клауза е неравноправна, клаузата за поемане на валутния риск от потребителя е и нищожна, като вредите, свързаните с този риск, а именно - заплатените лева/евро от кредитополучателя, надвишаващи тези, които е трябвало да бъдат заплатени, ако курсът на швейцарския франк бе останал непроменен, се считат като заплатени при начална липса на основание и следва да бъдат възстановени от банката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
