- За 300-350 лв. помощ за декар лозе настоява шефът на НЛВК Йордан Чорбаджийски
- Лозаро-винарският сектор е приоритетен, каза земеделският министър
"Днес, стъпвайки на тази земя, се сетих, че когато бях дете, носех торбичката на дядо ми на лозето и винаги в тази торбичка имаше бъклица с вино. Явно то му е давало сила и настроение, за да работи и да може лозето да расте все по-хубаво и хубаво. Надявам се всички ние тук с нашата енергия и нашия дух да направим така, че виното да бъде по-пивко, по-лудо - така, както е луда и любовта.
Да бъдем хора е избор и силно се надявам всеки един от нас днес да направи този избор".
Това пожела на лозарите и винарите заместник-председателят на 47-тото Народно събрание Ива Митева. Тя бе специален гост на празника им Трифон Зарезан и заряза лозята на винарна "Едоардо Миролио" край село Еленово, община Нова Загора. Мястото бе избрано по решение на Националната лозаро-винарска камара /НЛВК/. "Сега е модерно да се говори за чужди инвеститори, за добавена стойност. Ние в нашия бранш имаме доста такива", коментира избора председателят на НЛВК Йордан Чорбаджийски. Миналата година членове на Камарата зарязаха лозята в "Беса Валей" край Огняново, която е собственост на граф Стефан фон Найперг от Бордо.
Тази година домакин на празника е Едоардо Миролио, италианец, за когото всички казват, че вече е наполовина българин. "Той живее в България и много му харесва. Направил е много сериозна инвестиция тук", разказва Чорбаджийски.
А мястото в сърцето на Тракия наистина е прекрасно. Избата в Еленово е създадена през 2002 г. с близо 220 хектара земя на склона "Св. Илия". Сега на хълма в средата е административната сграда на винарната с хотел и басейн, от която се открива 360-градусова гледка към лозята, ширнали се между възвишенията. "Мястото е специално, енергийно. Не случайно наоколо има толкова тракийски гробници", казват местните хора. И споделят, че
според мълвата по хълмовете наоколо дори кацали извънземни
Вероятно въображението им подхранва и секретен военен обект на един от хълмовете, до който достъпът бил забранен.
Но с НЛО или без него, успехите на винарната, създадена по заръка на бащата на Едоардо Миролио, личат не само по многобройните грамоти за отличия и медали по стените. Родът му е от градчето Алба в Пиемонт, Северозападна Италия. А в интервюта италианецът е казвал, че в неговия край дори в бибероните с мляко на бебетата добавяли вино. Затова инвестицията във винарната е естествено продължение на основния бизнес на Миролио с текстил и дрехи.
В Тракийската низина край Еленово вино са правили от хилядолетия, още по времето на траките. Мястото е идеално и заради почвата, и заради постоянният вятър, който прогонва влагата и не позволява лозята да се разболяват.
Сега цикълът на производство е затворен - от началната преработка на гроздето до бутилирането на виното. Капацитетът на избата стига до 1 милион литра годишно. Основните сортове, които отглеждат, са Каберне фран, Каберне совиньон, Мерло, Мавруд, Шардоне, Траминер, Мускат отонел. Но емблематичен за района е Пино ноар, а вината от този сорт са запазената марка на Миролио. Това грозде иска големи температурни температури, вятър, хлад, каквито ги има в Еленовския Балкан, казва търговският директор Злати Златев.
Другата им гордост е, че са първата изба у нас, която произвежда естествено пенливо вино по традиционната технология "Шампан". Много изби пробвали да го правят, но процесът е толкова дълъг, а технологията - толкова сложна и скъпа, че мераклиите се отказвали. "Сега продавам бутилки от реколта 2017", казва Злати Златев. И добавя, че единствено "Мидалидаре" са им конкуренция в пенливото вино. Биовиното и работата с местни сортове - мавруд, рубин и букет, са друга пазарна ниша, в която избата се развива.
И докато лозари и винари си пожелават берекет и добра реколта, а старозагорският митрополит Киприан отслужва водосвет и благославя лозята и хората, се споделят и проблемите. "Положението в момента е много трудно поради факта, че доста от енергоносителите поскъпнаха много. При лозарите - торове, препарати. При винарите скочиха цените на опаковките, бутилките, тапите.
Неизбежно е да се повишават цените на вината
каза Йордан Чорбаджийски. Той се надява, че няма да има винарни, които ще затворят. "За момента не съм чул от бранша някой да има чак такива трудности, че да не може да си отглежда лозето или пък за винарна, която да не може да си прави виното. Надявам се това да не се случи и чакам спешни и адекватни мерки от страна на държавата", посочи шефът на НЛВК. Според него най-важното в момента е да се намери начин да се субсидират лозарите. "Проблемите са стари, но е време да се намерят решения. Защото ако преди можехме да чакаме, сега вече не може да се чака - или се намират субсидии, или почват фалити и изкореняване на лозя.
Миналата година са изкоренени 20 000 декара лозя
посочи Чорбаджийски. По думите му, в момента има диалог с управляващите за субсидии, но решение все още няма. "В бюджет 2022 не са предвидени средства за лозарите. Надяваме се, че между първо и второ четене ще се намери решение за субсидии на този бранш. Аз не съм привърженик на протестите, а на диалога, в който се намират решения. Но ако такива няма, може да се стигне и до протести", каза още Чорбаджийски.
От Камарата имат идея как да се субсидират лозарите, като същевременно помощта за тях ще е и начин за борба с нелегалните продажби на вино и ракия. "Предлагаме на правителството да се субсидира на декар лозето след представени документи, че гроздето е продадено на лицензирани производители. Така ще следим пътя на гроздето и ще се ограничи сивият сектор. Минимум 300-350 лева на декар трябва да е субсидията за лозарите. В момента има помощи - 15 евро на декар лозе, колкото дават и за пасище. Контрол няма. Приходните агенции трябва да контролират дали е платен ДДС и акциз, но за тях сив сектор няма", смята Чорбаджийски. Според него субсидиите трябва да са от бюджета, но Брюксел не разрешава да има национално финансиране. "Трябва да се измисли механизъм", категоричен е той.
В същото време новина дойде от земеделския министър Иван Иванов, който заряза лозите в масивите на видинските села Кошава и Гомотарци на брега на река Дунав. "В бюджет 2022 г. са предвидени 111 млн. лв. за т. нар. ковид мерки, като част от тях ще отидат за лозаро-винарския сектор", съобщи министърът. Досега лозарите и винарите бяха изключени от сметките по ковид схемата. "Нашият бъдещ Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони ще бъде една мащабна инвестиция в българското земеделие. До края на месеца той ще бъде внесен в Брюксел, а лозаро-винарският сектор е приоритетен за аграрното министерство и държавата ще бъде негов добър партньор", каза още министър Иванов. И посочи, че в последните години България се е утвърдила като предпочитана дестинация за винен туризъм.
Българинът все по-често посяга към родното
Все повече българи избират родното вино пред вносното. Това твърди търговец от голяма верига магазини за вино. Според него причината е, че качеството на родните еликсири е много добро и се вдига с всяка изминала година. В ниския и средния ценови клас те не отстъпват на най-добрите производители в света - Италия, Франция и Испания. Единствено във високия ценови клас все още не можем да ги догоним. Но вероятно причината е, че у нас са малцина хората, които си позволяват да си купят вино на цени над 70-100 лева. Затова и избите по-рядко произвеждат такива.
На рафтовете обаче има и вносни вина, които са изключително евтини - 3-4-5 лв. за бутилка. Това обикновено са чилийските, чийто износ е субсидиран. Но дори и така прекалено ниската цена буди съмнение в качеството, е мнението на познавачите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
