През миналата седмица правителството прие мерки за промени в лекарствената политика. Те предвиждат задължителни отстъпки от фирмите за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), по-късно включване на нови медикаменти в безплатния списък на касата и трансформирането на Националната комисия по цени и реимбурсиране. Целта е да се ограничат обществените разходи за лекарства. Според специалистите обаче това ще има негативни последици за пациентите и бизнеса.
Оттегляне на все повече лекарства от пазара ни, увеличаване на доплащането за пациентите и ограничаване на достъпа до нови терапии са последствията, които бизнесът видя в предлаганите промени. Причините за това са различни. Според специалистите непрекъснатите нормативни промени създават несигурна среда за работа. Затова бизнесът не одобрява идеята да се закрие Националният съвет по цени и реимбурсиране (НСЦР). Този съвет определя цените, на които лекарствата се плащат у нас. Освен че дава първоначалните стойности, експертите в него мониторират цените в останалите държави и, ако те паднат, автоматично ги понижават и у нас. Преди година съветът беше част от Министерството на здравеопазването, но нямаше капацитет да работи и стойностите на лекарствата се сваляха по-късно, отколкото в други държави. Според отчета му за деветте месеца, откакто е създаден, той е намалил цените на 840 лекарства. Само при 25 вида от тях икономиите за касата са за 6,5 млн. лв. Това е повече отколкото отстъпките, които касата договаряше за година.
По-големият проблем, който притеснява бизнеса, са
непрестанните опити за изстискване на цените
Според всички специалисти това има обратен ефект. Две предходни изпилявания вече го доказват - промените за регистрирането на най-ниската от трите цени за производителите, а за търговците - намаляването на надценките с 2%. И в двата случая бизнесът се принуди да компенсира загубите си чрез размера на доброволните отстъпки по веригата, затова е спорно дали за пациентите цените реално паднаха. Най-лошото последствие пък се оказа изчезването на лекарства от пазара ни. По данни на НСЦР през 2012 г. у нас са заличени 177 медикамента, а за 6 месеца на 2013 г. техният брой е 235. Според бизнеса предстоящите задължителни отстъпки за НЗОК ще задълбочат този процес. Оттеглянето на лекарства води и до увеличаване на обществените разходи. Причината е вътрешното рефериране, при което се сравняват цените на лекарствата от една група, а касата плаща за всички стойността на най-евтиното. Разликата се доплаща от купувача - например пациента. Ако заличеното лекарство е било с най-ниската цена, автоматично се вдига разходът на касата за цялата група. Ценовият натиск може да увеличи и разходите за пациентите. Крайната цена на лекарствата е сбор от стойността за производителя, надценките за търговците на едро и дребно, ДДС и доброволните отстъпки, които производителите дават на фармацевтите. Точно заради тях
цените са различни в аптеките
Тези отстъпки много често компенсират огромното доплащане по здравна каса за пациентите, тъй като тя покрива лекарствата средно на 50%. Когато производителите са принудени да дават отстъпки за почти всички медикаменти на касата, тези за пациентите могат да се намалят. В останалите европейски страни процентът от цените на лекарствата, който покриват фондовете, е по-голям - 80%. Това дава възможност и за изискване на отстъпки от бизнеса. Въпреки това отстъпки от производителите към касата трябва да има и у нас, но при определени условия, смятат специалистите.
Лекарите одобриха промените
Българският лекарски съюз смята, че предложените мерки са приемливи, съобщиха от съсловната организация. Медиците от години смятат, че разходите за медикаменти на касата са големи. Според тях повече средства трябва да се дават за болнична и извънболнична помощ. Затова лекарите сами предложиха на МС да се въведат "споразумения за бюджетно въздействие" (тоест изискване на отстъпки от касата) за медикаментите без аналог.
Решението е в по-нисък ДДС
Деян Денев, директор на Асоциацията на иновативните компании за България
Мярката, която може реално да понижи цените на лекарствата с рецепта, е намаляване на ДДС. Лекарствената политика трябва да се концентрира и върху намаляване доплащането от пациента. Има групи медикаменти с едно и също вещество и с различни цени, за които НЗОК плаща една и съща сума. Възможно е лекарството без или със най-ниско доплащане да се маркира с цветен код в софтуера на НЗОК, а останалите да се предписват при писмено съгласие от пациента. Този механизъм би довел до по-ниско доплащане, а конкуренцията между производителите за маркираната цветна позиция ще освободи средства, с които да се увеличи заплащането на групата лекарства от 25% на 50% или НЗОК да плаща нови терапии.
Натискът ще увеличи паралелния износ
Aнжело Чепилев, мениджър на Intellect Pharma, договорни партньори на "Джонсън&Джонсън" за България
Цените на лекарствата в България са свръхрегулирани чрез няколко механизма, които водят до формирането на едни от най-ниските им нива в Европа. Оттам - до много активен паралелен експорт и риск от оголване на пазара при някои позиции. С постоянния натиск за намаляване цените върху производителите нараства рискът от напускане на страната на лекарства с цена, при която производителят не може да доставя. Ако има желание за реално намаляване на цените в България, единственото ефективно средство е намаляване ДДС на лекарствата. Лекарствената политика трябва да се фокусира и върху намаляване доплащането от пациента, защото пациентите в ЕС доплащат за тях около 20%, докато в България тази сума е около 50%.
Генериците ще намалят разходите
Росен Казаков, директор на БГФарма
Навлизането на генерични медикаменти ще осигури лечението на много по-голям брой пациенти, без да се налага увеличаване на разходите за лекарства. Също така биха се създали възможности за повишаване на нивата на реимбурсиране, което ще намали доплащането за пациентите, и процентът на отказващите се от лечение рязко ще спадне. Ще спадне и необходимостта от бъдещи хоспитализации на пациенти, което също е важна предпоставка за ограничаване на разходите в здравеопазването. По данни на IMS благодарение на генеричните лекарства за последните 5 години у нас средната цена за ден лечение се е понижила с 23%, докато достъпът се е повишил с 80% за 7 основни терапевтични групи.
Свръхрегулацията вреди на пациентите
Илия Пашов, изпълнителен директор на "Актавис"
Считам, че регулацията на цените на медикаментите у нас е по-голяма, отколкото е нормално да бъде и води до паралелен износ и изтегляне на лекарства от нашия пазар. През миналата година от българския пазар бяха изтеглени 225 медикамента, част от които са за поддържане на онкоболни пациенти. Считам, че изводът е ясен. Свръхрегулацията на цените може да има някакъв краткосрочен ефект, но в дългосрочен план ще окаже изключително негативно въздействие на пациентите и на бизнеса. В същото време у нас ДДС върху медикаментите е едно от най-високите в Европа. Приоритетното използване на генерични медикаменти и по-високият процент на тяхната реимбурсация биха довел до лечението на повече пациенти с наличния бюджет на НЗОК. Това е държавна политика в богати европейски страни като Франция и Германия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
