- Ключът към чистата енергия минава през този метал, търсенето му нараства в пъти
- Вулканите крият огромни запаси, нужна е технологична революция в добива
Под земята на пустинята Гоби, на дълбочина почти километър и половина, министър-председателят на Монголия и ръководителят на австралийската минна компания Rio Tinto дадоха тържествен старт на работата на медната мина Ою Толгой /Oyu Tolgoi/. Събитието в средата на март бе предшествано от продължителни разногласия между страните. В крайна сметка минно-металургичният концерн се споразумя за отписване на държавни дългове за няколко милиарда долара. Съгласието на Rio Tinto да направи отстъпки е заради ключовата роля на медта в трансформирането на глобалната енергия. Запасите в Ою Толгой са много големи и до края на десетилетието мината трябва да стане четвъртата в света по производство. Търсенето на метала ще расте. За да се отговори на него е необходимо да се започне разработването на над дузина подобни находища преди 2030 г. Изпълнението на такъв сценарий обаче едва ли е възможно. Затова анализаторите са на мнение, че недостигът на мед скоро ще стигне критична точка. Теоретично ситуацията все още може да бъде решена от масовото въвеждане на иновации или напълно нови методи на работа. Какъв е проблемът и какви са реалните възможности, пише Lenta.ru.
През последните години най-големите икономики в света, загрижени за изменението на климата, започнаха енергийна декарбонизация - постепенно отказване от изкопаеми горива. Успехът на този процес трябва да бъде осигурен от мащабни усилия за електрификация, особено в транспортния сектор, както и от активното развитие на сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Промяната обаче няма да е възможна без медта, един от ключовите метали на следващите десетилетия. Използва се за производство на проводници и кабели, в оборудването и машиностроенето, необходим е за изграждане на слънчеви и вятърни електроцентрали. Ето защо медта, заедно с лития, често се счита за новия петрол - суровина, без която човечеството не може. Всъщност това е основният метал на електрификацията.
Но новото производство изисква използването на повече метал. Например за направата на електрически автомобил е нужна 2,5 пъти повече мед, отколкото за кола с двигател с вътрешно горене. Металът се използва и за инфраструктурата за зареждане. В същото време продажбите на такива машини се увеличават. Общият брой на електрическите превозни средства до края на 2023 г. се очаква да е около 40 милиона.
За слънчевите и вятърните електроцентрали се изисква съответно два и пет пъти повече метал за мегават инсталирана мощност, отколкото се използва в станции, работещи на въглища или газ. Потреблението на мед през 2022 г. възлиза на около 25 милиона тона, което е увеличение с около една трета спрямо 2010 г. Около една четвърт от това потребление се осигурява от скрап. Но по-голямата част от доставките все още е от мините. Първичните суровини от рудниците достигнаха 22 млн. тона през 2022 г., което е около 50% от нивото през 2010 г. Растежът на производството през 2023-2024 г. се очаква да е скромен - до 5% през 2023 и 2,5% през 2024 г., според International Copper Study Group. Освен икономическите, причина за песимистичните прогнози са политически и социални фактори: протести в Перу, която се счита за втория по големина производител на мед в света с 10% дял, данъчната реформа в Чили, която има 27% дял в световното производство. Споровете около плащанията на минните компании към бюджета доведоха до временното затваряне на мина в Панама - през февруари властите спряха производството в Cobre Panama, собственост на канадската компания First Quantum Minerals. В крайна сметка бе решено през следващите 20 години First Quantum Minerals да плаща около 10 пъти по-висока концесия.
Сериозен недостиг на мед ще започне да се усеща през следващите няколко години, е прогнозата на анализаторите. S&P Global очаква хроничен дефицит ще бъде регистриран още през 2024 г. В същото време търсенето на мед ще продължи да расте и до 2035 г. ще надхвърли сегашното ниво два пъти. Годишният дефицит към този момент ще достигне приблизително 10 милиона тона. Това е около една пета от търсенето, което ще възникне от интензивната енергийна декарбонизация, чиято цел е достигането на нулеви емисии до 2050 г. Проблемът обаче е, че при такъв дефицит подобна цел по принцип ще бъде непостижима: липсата на мед ще направи невъзможно трансформирането на енергийния сектор.
S&P Global изчислява, че прогнозираното търсене може да бъде посрещнато чрез отваряне на три мини всяка година до 2050 г., произвеждащи 300 000 тона годишно. Подобна задача би изисквала инвестиция от 500 милиарда долара. Според анализаторите на Wood Mackenzie, до 2030 г., при прогнозиран дефицит от 6 милиона тона, трябва да работят още около 20 такива мини. Такъв брой нови мини, и особено големи, обаче просто няма.
Въпросът не е, че на планетата няма запаси от мед: общите запаси, включително тези, които все още не са открити, според учените са 5,6 милиарда тона. Само в находищата, които вече са проучени и признати за перспективни, говорим за обеми от 880 милиона тона.
Инвестициите в минния сектор обаче изостават значително заради рисковете. От 2017 г. до 2021 г. само две големи мини започнаха да произвеждат, до края на 2022 г. към списъка бяха добавени още 4. Тази година освен Oyu Tolgoi стартира производство и в находище в Чили. Някои планове за отваряне на мини обаче изобщо не се реализират. През тази година проекти в Чили и Аляска бяха блокирани, защото властите се вслушаха в аргументите на активисти за заплахата за местните екосистеми.
Друг проблем е, че стартирането на мина отнема време. "Работата по Oyu Tolgoi започна преди двадесет години и всичко тепърва започва", обяснява Робърт Фридланд, основател на Ivanhoe Mines, която разработва монголското находище. Освен това да се разработи нова мина е скъпо: трябва да бъдат построени пътища, летище, енергийна инфраструктура и гигантска столова за 20 000 работници в Oyu Tolgoi. А Монголия иска Rio Tinto да построи електроцентрала, вместо да внася електричество за мината от Китай. Новите проучени находища често не са много печеливши поради по-ниската концентрация на метал в рудата.
- Роботи, вулкани и медната революция
Работата в мините става все по-технологична. Добивът постепенно преминава под земята дори и там, където традиционно е бил открит, например в чилийската Чукикамата, която работи от началото на миналия век.
Трябва да се използват по-сложни техники за копаене. В Oyu Tolgoi, например, Rio Tinto използва сложен метод за достъп до по-дълбоки находища: блокова пещерна система. Масата от руда се нарязва отдолу, пада под собствената си тежест, а след това парчета скала се транспортират на повърхността през система от тунели. Този метод позволява да се намалят разходите и популярността му расте.
В индустрията се обсъждат още по-нови, футуристични технологии, като например използването на подземни роботи, които могат да достигнат до труднодостъпни находища.
Учените обръщат внимание, че са възможни напълно нови принципи на добив на мед. Субвулканичните соли могат да станат източник на метал. Това са течности, които се натрупват под вулкана по време на неговата активност - те са предшественици на рудата, която още не се е втвърдила. Експертите смятат, че такива соли има под почти всеки вулкан и ако технологията бъде овладяна, може да стане по-печеливша от традиционния добив.
Някои наблюдатели не са съгласни, че дефицитът на мед е неизбежен в бъдеще. Добивната индустрия познава ярък пример за подобна неуспешна прогноза - теорията за "пиковия петрол" на американския геофизик Кинг Хъбърт от 50-те години на миналия век. Тогава ученият прогнозира, че добивът на петрол ще достигне своя максимум до 70-те години. Първоначално прогнозата се сбъдна. През 2000-те обаче добивите започнаха да растат отново. Промяната стана възможна благодарение на нови технологии: започна производството на шистов петрол. Не е изключено добивът на мед, новият петрол от ерата на електрификацията, един ден да има своя шистова революция. Въпросът е само дали това ще стане навреме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
