Цената на висококачествения италиански зехтин скача драстично. Причината е спад в производството, причинен от болест по маслиновите дървета и нетипични за сезона застудявания, информира "Файненшъл таймс", цитиран от investor.bg.
Производството през 2018 г. се срина с цели 57%, до 185 хил. тона, спрямо 429 000 тона през 2017 г. Така 2018 -а стана една от най-лошите години в историята на този сектор на Апенините, съобщи италианският Институт по услуги за пазара на селскостопански храни, цитиран от АФП.
Най-засегнат е южният район Пулия, който произвежда около половината от маслиновото олио на полустрова. Спадът в производството там е с 65% през 2018 г. Причина за това са студът (най-вече снеговалежът през март) и болести по дръвчетата.
Висококачественият италиански "екстра върджин" винаги е бил по-скъп от испанския.
През декември италианското олио достигна цена от 5,60 евро за литър, което е увеличение с 40% спрямо юни, и още по-високи стойности от 7 евро на литър в Сицилия.
През февруари средната цена на маслиновото масло, добивано на Ботуша, бе 5861 евро за тон - повече от 50% нагоре спрямо цената на испанския зехтин, която е референтна за пазара. Това е най-голямата ценова разлика между двата вида зехтин, отчитана досега в Европа, пише БТА.
На пазара обаче цените остават ниски, заради големия внос от Испания, където реколтата е била добра.
Испания е водещият световен производител в бранша, чиито продажби на едро се равняват на близо 10 млрд. евро.
Освен застудяването в края на зимата, добивът на италианските производители бе засегнат и от бактерията ксилела фастидиоза, убила милиони маслинови дървета през 2013 г. Борбата със заразата продължава.
От Пулия идва близо половината италиански зехтин, но някои земеделски стопани бяха принудени да изоставят фермите и насажденията си. Производители на маслини от цяла Италия излязоха на протест в Рим миналия месец с искане за държавна помощ за сектора. Така нареченото движение на оранжевите жилетки се зароди в края на 2018 г. и настоява за финансиране, което да помогне на фермерите да се справят с бактерията и последиците от студовете.
Неблагоприятното време е засегнало производителите от цялото Средиземноморие, като Испания и Гърция също са пострадали през последните няколко години, посочва анализаторът Вито Мартиели от Rabobank. По думите му, това е открило възможности за нови производители като Мароко и Тунис, които увеличават производството си и се опитват да покрият недостига.
Още в края на миналата година за криза със зехтина предупреди и Гърция, която е на трето място по производство след Испания и Италия.
Добивът в южната ни съседка е между 30 и 40 процента по-нисък заради подходящите климатични условия за развитието на маслиновата муха, която нанася сериозни щети на тази култура, съобщиха официални представители от министерството на земеделието, цитирани от AFP.
Говорител на министерството изтъкна, че това ще бъде "най-големият спад на продукцията за последните три години".
Според специалисти причините за това са по-ниските от обичайните зимни температури и обилните валежи през юни, които благоприятстват развитието на маслиновата муха. През ноември министерството на земеделието започна научно изследване, за да анализира това явление и евентуалната му връзка с климатичните промени.
Най-силно засегнати са маслинените плантации в Месиния и областта Лакония на полуостров Пелопонес, които са и най-важните райони за продукцията на зехтин в Гърция. Само остров Крит е пощаден от разпространението на насекомото.
Атина поиска отпускането на помощ от средствата на ЕС за справяне с кризата, за да бъдат покрити загубите на производителите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
