* Специалисти от Италия споделят опит за опазване и саниране на старините
* Къщите паметници на културата да бъдат включени в програмата за енергийна ефективност, препоръчват експерти
Международен форум "История и бъдеще - недвижимо културно наследство и енергийна ефективност" се проведе в София. Организатори на събитието са посолството на Италия в България, ИЧЕ – Агенция София, Конфиндустрия България /Сдружение на италианското предприемачество/, Агенция CasaClima, Камара на архитектите в България - Регионална Колегия София Област и Камара на строителите в България в партньорство с Национално сдружение на общините и БНК на ИКОМОС. Конференцията премина под патронажа на министерството на културата, а "Стандарт" е медиен партньор.
"Сградите паметници на културата са връзката между миналото и бъдещето. Те трябва да бъдат запазени за следващите поколения. Но за това трябва да се приспособят към модерните изисквания за комфорт, жилищна среда и енергийна ефективност. В противен случай няма да бъдат привлекателни за хората и няма да се използват. Тогава те умират".
Това каза пред "Стандарт" инж. Урлих Санта, генерален директор на Агенция CasaClima, специализирана в сертифициране на енергийната устойчивост на сградите. Той бе участник в международния форум "История и бъдеще - недвижимо културно наследство и енергийна ефективност", който се проведе в София. Събитието бе посветено на опазването на недвижимото културно наследство и поставянето му в новата, модерна рамка на енергийната ефективност. Специално за него от Италия пристигнаха специалисти, които да споделят дългогодишния опит на страната в опазване на недвижимо културно наследство и как е възможна енергийната ефективност на историческите сгради.Пред форума българските участници споделиха проблемите, с които се сблъскват и предложиха мерки, които ще помогнат историческите сгради да бъдат съхранени.
Арх. Петър Петров: Нужни са работещи структури и постоянно финансиране
"Нашият модел за опазване на сградите, които са културно наследство, не се различава от италианския. Споделяме мнението, че всички сгради трябва да имат енергийна ефективност на подходяща цена. Проблемът обаче е в разликата между системата на опазване в Италия и тази в България. У нас тя е много зле конструирана и на практика не работи. Държавата не пази своето културно наследство. Това, което трябва да се направи, са законодателни промени. Мерките за енергийна ефективност у нас не отчитат културно-историческото наследство. Трябва да се стимулират собствениците да се грижат за сградите, които са историческо наследство. Защото в момента те не полагат грижи и сградите се рушат - това е големият проблем. Трябва да се видят световните практики", заяви арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство. Той посочи, че у нас 18 000 обекта са с временен статут за опазване или нямат такъв. Трябва да се направят национална и регионални структури, които да се занимават с този проблем. Арх. Петров изтъкна, че финансирането е основен момент в опазването на сградите. "Нито лев не се дава на хората, които полагат грижи за своите ценности. В този процес трябва да се включат МРРБ, министерството на културата", каза още арх. Петров. Той посочи най-критичните аспекти за следващите крачки - липсват структури, които да управляват процесите. "Имаме специалисти, обучаваме бригадите, те получават специализация и напускат страната. За да е сигурно, че хората ще останат, е нужно постоянно финансиране, а не да се чака инцидентно отпускане на някакви средства", допълни още експертът.
Арх. Здравко Здравков: Големите глоби не помагат
Процесът не може да се управлява само с тоягата, трябва и морков, каза главният архитект на Столична община Здравко Здравков. Той посочи, че Столична община има значителен бюджет за паметници на културата. Но в същото време има и много проблеми. Историческият център на София е много примамлив за инвеститорите. Голяма част от собствениците не полагат никакви грижи за опазване на сградите. Някои са оставени да се рушат, има и случаи на пожари.
"През 2018 г. приехме увеличение на глобите при липса на грижа, но тази мярка не работи. На собственика на Захарна фабрика 3 пъти наложихме най-високата глоба по 50 000 евро. Но резултатът е нула - фабриката я няма", каза арх. Здравков. Сградата, която е паметник на културата от национално значение, образец на европейската индустриална архитектура от края на 19-и век, дала име на цял един квартал в София, постепенно се самосрути. Може би това е била и целта - тъй като е защитена и не може да бъде съборена, да бъде оставена да изчезне от само себе си и на нейно място да построи поредния мол или бизнесцентър. Арх. Здравков посочи, че най-строгото наказание - изземване на имота за стопанисване от държавата, каквото има в редица други страни, у нас не може на практика да бъде приложено. Той предлага да се направят законови промени, които да позволяват при безстопанственост ипотеката в полза на държавата да е в по-ранен период.
Но много от зле стопанисваните сгради, които са със статут на паметник на културата, са на държавата или на общините. В такъв случай какво трябва да се направи? Държавата не би могла да санкционира сама себе си, коментират експерти.
Главният архитект на София разказа какви битки води общината за запазване на ценни обекти, които са оставени от собствениците да се саморазрушат. Такъв е случаят с къщата на българския министър-председател /1911-1913/ Иван Гешов на бул. "Патриарх Евтимий" 7, на гърба на кино "Одеон".
Тя е паметник на културата, но собствениците искат да построят на мястото 7-етажен хотел. През последните 20-години имотът се руши и се е превърнал в бунище. Къщата на Гешов е емблематична със съдебната сага между Столична община и собственика. "На собственика, който притежава и къщата на Шапкарева на бул. "Скобелев" 18, която горя /б. ред. пожарът бе през 2020 г./ са налагани максималните санкции от 100 000 лева. Но те се обжалват и мерки не се взимат. Сега трябва да се направи временен покрив на къщата на Гешов, защото ако остане така през зимата, напролет ще я изметем. Този покрив ще го плати общината, между 300 и 400 000 лева. Даваме обществен ресурс за нещо временно, но няма друг начин", каза арх. Здравков.
Той посочи и конкретните законодателни промени, които трябва да се направят:
1. Да се промени закона за културното наследство така, че съдебната ипотека да е възможна на по-ранен етап.
2. Създаване на нов регистър на защитените сгради.
3. Освобождаването от данък да не бъде императивно, а само за собственици, които поддържат сградите си в добро състояние. Ако им са наложени глоби, да губят право на данъчно облекчение, каквото у нас има от няколко години за всички собственици на имоти със статут на паметници на културата.
4. Да се създаде механизъм за стимулиране на собствениците.
Столична община започва да прилага определени режими в райони с исторически сгради, за които има голям инвеститорски интерес. Такива са "Малките пет кьошета" и зона Г-14 - заключена между булевардите "Мария Луиза", "Дондуков", "Сливница" и "Раковска". Във връзка с енергийната ефективност - стартирала е програма за подпомагане на собствениците - издаване на технически паспорти на сградите за сметка на общината, първа стъпка от процедурата за саниране. Енергийната ефективност обаче трябва да се извърши много внимателно и по ясно разписани правила - за конкретни цветови решения, конктретни елементи на фасадата, за да не се правят импровизации. "Соларните панели може и да са хубави, но не можем да разчитаме само на съвестта на собствениците. Те искат да си подобрят качеството на живот, но трябва да се запази автентичната архитектура на сградата. МРРБ трябва да бъде привлечено, законодателите да се включат. Трябва да се разработи специална програма пакет за сградите с културна стойност в програмата за енергийна ефективност", препоръча още арх. Здравков.
В Помпей слагат соларни панели като керемиди
Соларни панели, които на външен вид изглеждат като керемиди, използват в Помпей, за да подобрят енергийната ефективност на историческите сгради. За италианският модел в опазването на културното наследство разказа пред участниците на форума арх. Есмералда Валенте, директор на Служба III Защита на историческото, художествено и архитектурно наследство към Министерството на културата на Италия. Тя се включи чрез видеовръзка.
"В Италия има над 50 000 сгради с културна и художествена стойност, които трябва да бъдат защитени. В това число не влизат тези, които са под закрилата на ЮНЕСКО", каза арх. Валенте. Тя сподели италианския опит за използването на соларни панели, като посочи, че това трябва да се прави много внимателно, а в някои случаи дори е невъзможно. Предпочитани са матови или прозрачни панели, които да се впишат в общия фон. Те трябва да бъдат поставени така, че да не пречат на визията. Такива ще бъдат монтирани на автогарата в Болоня. В лагуната на Венето пък има цветни панели. "Познаването на историята на самата сграда трябва да е във всяка оценка за енергийна ефективност", каза арх. Валенте.
Инж. Урлих Санта, генерален директор наCasaClima обясни, че агенцията е създала стандарти, които вземат предвид особеностите на историческите сгради.
Така се избягват грешките при реконструкцията - например да се създаде конденс и да се натрупа мухъл.
Акцент в представянето на Агенция CasaClima бе енергийното обследване на сградата на Посолството на Италия в София и съответните стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да бъде реализиран проект за енергийна ефективност на сградата, която е със статут „паметник на културата”.
Успешни проекти за саниране на исторически сгради представиха и арх. Дамиано Киарини, иарх. Дзено Бампи.
Българският пример: Центърът в Брацигово
От българска страна Камарата на архитектите и Камарата на строителите в България представиха като успешен пример в сферата стратегическия проект за създаване на образователен център за архитектурно-строителна реставрация в Брацигово. За него разказа арх. Десислава Димитрова.
Регионална колегия София Област към КАБ и КСБ организират съвместно с община Брацигово за втора поредна година форум, посветен на архитектурното културно наследство "Брацигово - каменният поток на времето".
"Брациговската архитектурно- строителна школа е една от най-старите и значими за България още от епохата на Възраждането. Нейните майстори са създали църкви, училища, жилищни сгради, мостове. Тази традиция е предавана на поколенията в града и до днес", казва арх. Димитрова. Една от сградите, която става ключова за проекта, е бившият строителният техникум в града. Той е бил едно от най-високо ценените учебни заведения, но заради демографския срив е закрит през 2016 година. В него ще бъдат провеждани специализирани курсове, ще се извършват практически обучения в работилници и на реални обекти под ръководството на професионалисти от страната и чужбина.
Доц. д-р арх. Елена Димитрова, представител на Българския национален Комитет (БНК) на ИКОМОС /Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места/ представи официалния документ на организацията - „Европейски принципи на качеството за финансирани от Европейския съюз интервенции с потенциално въздействие върху културното наследство“.
Посланикът на Италия с три съвета за историческото наследство
Инж. Санта, CasaClima: Обучаваме работещи по енергийната ефективност на старините
Роберто Санторели: Италианският опит ще ви помогне за опазване на старините
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
