България почти непрекъснато е в политическа криза от началото на 2013 година. Но това няма кой знае какво отражение върху икономиката. Това е едно от постиженията на т. нар. преход у нас, който реално започна едва през 1997 година. Благодарение на оттеглянето на държавата от собствеността в икономиката и преминаването й в частни ръце, както и на законите на пазара, които все пак станаха основополагащи в много сектори, днес имаме една много по-гъвкава икономика, която успява да се държи над водата и да се пренастройва към променящите се условия въпреки слабостта на изпълнителната власт. При други условия лесно можеше да се повтори кризата от 1996-97 година. Само си представете, че през толкова много месеци на политическа безтегловност повечето структуроопределящи предприятия бяха държавни, най-големите банки се ръководеха от назначени от изгубили легитимност и доверие политици, а цените на основни продукти и услуги се определяха от
живеещи в собствен свят чиновници
някъде в центъра на София. Всъщност и сега това се случва, но засяга директно много малка част от икономиката, макар и индиректно да поставя пред изпитание всички икономически субекти. Става дума например за енергетиката, доминирана от държавни фирми, чиновнически решения, политическо обосновано популистично ценообразуване. Енергетиката, в която най-голямото достойнство в CV-тата на мениджърите на държавните компании е до коя партия са близки. Докато ситуацията в този отрасъл е такава, той ще е в перманентна криза и хаос. И за съжаление ще заплашва състоянието и на здравите, стъпили на стабилен фундамент икономически субекти, каквото вече наблюдаваме. Държавните фирми в енергетиката масово са декапитализирани, тежко задлъжнели, в невъзможност да реализират елементарна инвестиционна програма, която да им позволява да се поддържат на разумно техническо ниво. А какво остава за модернизация, повишаване на ефективност и т.н. И ако това приемаме за едва ли не нормално, защото сме свикнали толкова години да поддържаме със стотици милиони - пари на данъкоплатеца - предприятия като БДЖ, "ВМЗ Сопот", Български пощи и т.н., то когато държавната регулация започва да убива здрави частни субекти, не бива да стоим безучастни. Само за шест месеца държавата със своите решения успя да
декапитализира почти напълно енергоснабдителите
От собствения капитал на "ЧЕЗ електро" бяха изтрити 36,2%, а от този на "Енерго-про продажби" - още по-впечатляващите 61,4%. Това са нечувани и невиждани бързи темпове на декапитализация, и то в сектора на комуналните услуги. Още до края на годината можем да видим напълно декапитализирани двете дружества, което ще ги изправи пред невъзможността да изпълняват лицензионните си задължения.
Като изключим произведените от държавата (разбирай политиците и техните политически назначения в администрацията) проблеми, икономиката се справя добре. На всички ни се иска повече - повече работни места, по-високи доходи и т.н., но на този етап това е трудно постижимо. Българската икономика обаче издържа теста на втората рецесия в ЕС за последните години след тази от средата на 2008 година до средата на 2009 година. От година и половина ЕС отново е в рецесия, но по-важното е, че в момента икономиката на съюза най-сетне показва сериозни признаци, че ще се върне на пътя на растежа. При тези позитивни тенденции за основния ни икономически партньор би било престъпление, ако българската икономика отново изпадне в рецесия. А ако това стане, единствените виновни ще са родните политици, които ще са се оказали неспособни да намерят най-правилните и приемливи решения и реформи за секторите под прякото им влияние.
Обръщаме прекалено голямо внимание на актуализацията на бюджета, а не се фокусираме върху наистина важните проблеми - лошо образование, все по-трайно и нарастващо маргинализирано население, застаряваща нация, малко работещи, които издържат всички останали. По последни данни 25% от всички заети в България са работили за държавата и са получавали за висококачествените си услуги средно 805 лева, или с 22 лева повече от средната работна заплата на зает в частния сектор. Реалната производителна заетост в България са само 1,72 млн. души, което е едва 27% от всички в трудоспособна възраст, или 23% от всички българи като цяло. Казано по друг начин -
всеки работещ българин в частния сектор издържа още поне 5 други
българи - малолетни, пенсионери, държавни чиновници, политици и т.н. Докато това е така, все ще сме бедни. Просто няма как един да работи и още петима да разчитат на произведеното от него, за да живеят всички относително богато.
И с актуализация на бюджета, и без нея нищо съществено няма да се промени. Актуализацията е политически проблем. От едната страна е правителството, чиито интерес е да похарчи повече пари, за да се опита да си купи малко доверие в обществото. Това ще стане лесно предвид заложените по-големи разходи в актуализирания бюджет и с неминуемото преизпълнение на приходите, които сега умишлено се подценяват с актуализацията. Така правителството ще си осигури пари за харчене в края на годината и ще влезе в ролята на Дядо Коледа. От другата страна е опозицията, която се опитва да втълпи, че вземането на 1 млрд. дълг е нещо страшно. Къде сме ние - обществото - не е ясно. Да се вземе дълг не е страшно, това е просто съвременната икономика (гледай ЕС и САЩ). Не е добре обаче да се похарчи този дълг неефективно, вместо да се инвестира в дългосрочни реформи или области, които ще повишат потенциала на икономиката да генерира растеж.
Българската икономика не само че няма да се поддаде на политическата криза, ами ще се представи по-добре през второто полугодие. Шаманствата за срив, хаос, рецесия от политици, синдикати и други непроизводителни сили няма да се сбъднат. Ускоряването на икономическия растеж ще дойде както по линия на засилено вътрешно, така и външно търсене. Глобалната конюнктура се подобрява сериозно в последните месеци и ще се подобри още по-рязко в следващите. У нас заетостта започва да се подобрява, спестяванията нараснаха значително през последните години, банките са много ликвидни, което неминуемо ще възбуди вътрешното търсене. Със сигурност политиците, които сега ни плашат с рецесия, ще се опитат да си припишат заслуги затова, макар че няма да имат нищо общо. Просто такива са икономическите процеси и тенденции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
