Каква е държавната стратегия за подпомагане на качествено и иновативно производство, както и на експорта, и какво иска бизнесът, за да вложи парите си в разширение на дейността си и нови проекти? Това е една от темите, които ще се обсъждат на осмата национална дискусия от кампанията на в. "Стандарт" "Да! На българската икономика". Тя ще се проведе на 25 април в "София хотел Балкан".
Държавата и общините залагат на развитието на индустриалните зони в страната като политика за подпомагане на качествено и иновативно производство и катализатор за привличане на чужди инвеститори. За целта Министерството на икономиката е изготвило стратегия за индустриалните зони, чийто проект е пуснат за обществено обсъждане.
В стратегията се предвижда изработването на специален закон за индустриалните и техноголичните паркове, в който ясно да се дефинират основните изисквания за тяхното създаване, да се прецизира както терминологичното многообразие на тези зони, така и процедурите по тяхната регистрация и сертификация. Предвижда се специален орган да извършва лицензиране на индустриалните зони. По този начин ще се гарантира целесъобразното използване на създадените стимули за инвестиране. Законът също така трябва да регламентира процедурата за учредяване, опериране и прекратяване дейността на зоните и целевото използване на активите в тях.
Стратегическото местоположение на страната ни в Югоизточна Европа и важните паневропейски коридори, които минават през нашата територия са ключова предпоставка за инвеститорски интерес към развиване на дейност в индустриалните зони. Ниските разходи за труд, ниските данъчни ставки, макроикономическата и фискална стабилност също са фактор за привличане на инвестиции.
Сред предвидените в момента мерки за стимулиране на инвестициите е възможността за закупуване на държавна и общинска земя без търг при одобрение от съответния орган на централната или местна власт. Друг стимул е финансовото подпомагане при изграждане на техническа инфраструктура до границите на съответния терен, както и финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на персонала. Финансова помощ е и частичното възстановяване на направените от инвеститора разходи за задължителни осигурителни и здравни вноски. Инвеститорите, получили сертификат Клас А, получават също така индивидуално административно обслужване от БАИ и териториалните органи на изпълнителната власт в съкратени срокове.
На практика най-атрактивна насърчителна мярка, приложима за всички целеви индустрии, е възстановяването на разходите за осигуровки, която беше въведена в началото на 2013 г., се отчита в стратегията.
През 2009 г. е създадена "Национална компания Индустриални зони" ЕАД - дружество от холдингов тип със 100% държавно участие и едноличен собственик на капитала - министърът на икономиката. Целта на дружеството е изграждане на модерни и конкурентни индустриални и икономически зони, насърчаване и осъществяване на инвестициите в отрасли с висока добавена стойност и подпомагане отделни икономически райони в страната. Дружеството оперира с три действащи зони - Свободна зона - Русе, Свободна зона - Видин, и Свободна зона - Свиленград. В тях работят общо около 50 фирми. В процес на изграждане са Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк - Бургас, като броят на инвеститорите в тях вече е 14. НКИЗ разполага с терени и при инвеститорски интерес може да развие следните зони - ИЗ Варна-Запад, ИЗ Карлово, ИЗ Телиш (Плевенска област).
Изцяло частна инициатива и успешно функциониращи са Тракия Икономическа зона до Пловдив, която обединява няколко съседни, по-малки зони - Индустриално-търговска зона Марица, ИЗ Раковски, Промишлено-търговска зона Куклен, Парк Образование и високи технологии в Пловдив, ИЗ и високотехнологичен център Тракия, ИЗ Калояново. Успешно се развиват Индустриален Парк София Изток - в областта на складовите площи, ИЗ East Ring край Нови хан, Логистичен парк "Елин Пелин".
Голям играч на този пазар се оформя новоизграденият София Тех Парк - първоначално замислен като зона от НКИЗ, впоследствие се обособява като самостоятелно акционерно дружество, 100% собственост на Министерство на икономиката.
Общините също се включват в битката за инвеститори чрез развитието на собствени производствени зони. Такъв е случаят с Индустриален парк Русе, Свободна безмитна зона Бургас, Индустриален и бизнес парк Айтос, Индустриален парк Кабиле в община Тунджа, Логистичен парк Варна, Свободна зона Пловдив, както и индустриалните зони в Асеновград, Първомай, Съединение, Плевен, Видин, Свиленград, Димитровград, Шумен и Монтана. Докато София, Пловдив и Русе са интересни за логистичните оператори заради близостта до магистрала "Тракия" и до Дунав мост, по-малките областни градове са привлекателни за различни производства. Те са привлекателни и с по-голямото предлагане на работна ръка и по-ниските заплати. Ботевград също се очертава като хъб за леката индустрия.
Проектодокументът си поставя за цел да увеличи с 30% броя на привлечените инвеститори в зоните в следващите няколко години, а те да надхвърлят 10% от общия дял преки инвестиции.
Атрактивни за бизнеса са транспорт и зони за отдих
Една от ключовите стъпки към изграждане на конкурентен потенциал на отделните индустриални зони в страната е брандирането на всяка една зона, се казва в стратегията на Министерството на икономиката за развитието им. Това обособяване може да стане на база на функционалното профилиране и интегриране на потенциално свързани производства в нея. С индивидуален бранд маркетингът на зоните ще бъде по-ефективен за управляващото дружество и по-атрактивен за инвеститорите, смятат експертите.
Една от целите на стратегията е да проследи какви са стимулите за привличане на инвестиции и развитие на индустриалните зони в съседни страни - Гърция, Турция, Македония и Сърбия. Целта е България да предлага по-добри условия, но в същото време те трябва да са съобразени и с европейското законодателство.
Страната ни трябва да се стреми не само да увеличи територията на индустриалните зони с инфраструктура в тях, като улици, осветление, сметоизвозване, но и да осигури транспорт за работещите, зони за спорт и отдих, ресторанти, магазини. Социологическо проучване за нагласите на бизнеса за инвестиции в индустриални зони, направено през 2015 г., показва, че 54% от анкетираните посочват, че търсят услуги за товарни и претоварни операции, 46% избират обработка на транзитни стоки, предназначени за износ, 41% - денонощна професионална охрана и почти равен процент анкетирани (39%) считат, че биха имали най-голяма нужда от организиране на производството на стоки и обработка на митнически документи. Многообразието от услуги, както и оценка на необходимостта от тях, би могло да се концентрира в специални обслужващи центрове на територията на всяка зона, изградени по модела "на едно гише", се посочва в стратегията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
