Лукарски представи мерки за привличане на капитали в Лондонското сити
Индивидуални пакети от стимули ще се предлагат на всеки инвеститор. Това предвиждат промени в Закона за насърчаване на инвестициите, върху които работи Министерство на икономиката. Целта е да се отговори на специфичните нужди на всеки инвеститор. Това обясни в Лондон министърът на икономиката Божидар Лукарски на среща с Джеръми Браун, специален представител на Корпорацията на Лондонското сити. В момента държавата предлага едни и същи насърчителни мерки на всеки, получил сертификат Клас А инвестиция.
Корпорацията на Лондонското сити обединява британски и международни банкови, финансови, инвестиционни, правни, счетоводни и консултантски фирми и организации. На срещата присъстваха водещи компании, членове на корпорацията в сферата на информационните технологии, енергетиката, финансовите услуги, инфраструктура, сред които British Petroleum, Konica Minolta, Ernst and Young, Barclays Bank, Rendel.
"През 2015 г. постигнахме успехи, които затвърждават позициите на България като перспективна и предпочитана инвестиционна дестинация, особено във високотехнологичните сектори като аутсорсинга на бизнес процеси и автомобилостроенето", отчете Лукарски. Той определи развиването на индустриалните зони чрез Националната компания Индустриални зони като основен катализатор на инвеститорския интерес към страната ни. Високотехнологичните производства, създаващи висока добавена стойност, са приоритетни за привличане на чужди капитали за правителството. По негови думи такива са електроника и електротехника, информационни технологии, аутсорсинг, химическа и фармацевтична промишленост, машиностроене, транспорт и логистика, хранителна промишленост, земеделие и здравеопазване.
Министър Лукарски и кметът на Лондонското сити обсъдиха и предстоящия референдум за излизане на Великобритания от Европейския съюз. По думите на икономическия министър подобно решение би могло да има негативни последици както за Великобритания, така и за останалите страни членки, в това число и за България. От своя страна Джеръми Браун постави въпроса за борбата с корупцията у нас. "Реформаторският блок е политическата сила, която работи най-активно за провеждането на съдебна реформа и ефективна борба с корупцията", посочи министърът. Той допълни, че в момента за гласуване в парламента е вкаран нов антикорупционен закон, именно от Реформаторския блок, като изрази надежда, че той ще бъде приет в най-скоро време. "Законът предвижда радикални мерки в борбата с корупцията", завърши икономическият министър.
"Търговско-икономическото ни партньорство с Великобритания създава потенциал за привличане на нови инвестиции и увеличаване на стокообмена", отбеляза министър Лукарски по време на срещата. За 2015 г. износът на български стоки за Обединеното кралство бележи ръст от 19,9% и страната заема 8-мо място сред основните ни партньори в износа. Вносът нараства с 8,4%, което нарежда страната на 18-то място сред партньорите ни по внос.
За периода 1996-2015 г. Великобритания заема 5-то място сред чуждестранните инвеститори в България, като общият размер на вложенията от Острова достигат 2,6 млрд. евро.
Чуждите вложения паднаха с 83,4%
Преките чужди инвестиции в България за първите два месеца на 2016 г. възлизат на 81 млн. евро, като са по-малко с 405,5 млн. евро (83,4%) спрямо същия период на 2015 г., сочат предварителните данни на БНБ. Само за февруари чуждите инвестиции в страната възлизат на 36,1 млн. евро. В сравнение със същия месец на 2015 г. (163 млн.) те са почти пет пъти по-малко. Анализаторите обаче предупреждават, че данните за 2016 г. не са коригирани от БНБ и може да претърпят промени.
През януари чуждите вложения са били 44,9 млн. Все пак добрата новина е, че по-голямата част от тях са в дялов капитал, което ги прави по-устойчиви и насочени към преки икономически дейности. Те съставляват над 2/3 от общата сума на всички вложени от чужбина средства през януари - 25,5 млн. евро. За първите два месеца на 2016 г. общата сума на вложенията в дялов капитал, дългови инструменти и реинвестирана печалба е 33 млн. евро. Инвестициите от чужбина в недвижими имоти за февруари са 2,4 млн. евро, пак толкава са били и през януари. Общо за двата месеца вложенията в сектора възлизат на 4,8 млн. евро. По страни за периода най-голям дял от инвестициите в недвижими имоти имат Русия - 25,2% с вложени 1,2 млн. евро, и САЩ - 15,1%, или 0,7 млн. евро.
Най-голям инвеститор в България за първите два месеца на годината е Германия с 33 млн. евро. На второ място е Швейцария с 12,2 млн. евро. Направените инвестиции от Италия, Холандия, Австрия и Великобритания намаляват съответно с 9 млн., 10,1 млн., 14,5 млн. и 15,6 млн. евро. Това означава, че чужди компании продават бизнеса си в България или просто български дружества връщат заемите си, взети от компаниите майки в чужбина.
По предварителни данни, преките български инвестиции в чужбина за януари-февруари 2016 г. възлизат на 28,9 млн. евро при 6,3 млн. евро за първите два месеца на 2015 г.
Нормативен хаос пречи на бизнеса
Родните депутати поставят рекорд с по един приет закон на ден
Законовата свръхактивност е характерна както за депутатите, така и за Министерски съвет. Законопроектите на правителството обаче почти винаги стигат до обнародване, докато 50% от работата на депутатите остава без резултат въпреки назначените от тях 538 извънщатни сътрудници - по 2,2 на депутат.
Най-често изменян през последните 6 г. е Законът за енергетиката - 12 пъти, следван от Кодекса на труда - 10 пъти, Законът за обществените поръчки - 9 пъти. По 8 пъти са изменяни Наказателният кодекс, НПК, ДОПК. Изцяло новите закони за 6 години са 47, като в тази бройка не са включени бюджетите на държавата, на общественото осигуряване и на здравната каса.
За да се въведе ред в нормативния хаос, от БСК предлагат да се предвидят санкции при неспазване на Закона за нормативните актове, както и срокове за внасяне, обществено обсъждане, влизане в сила и последваща оценка на въздействието на законодателството.
България бие рекордите по най-активни народни избраници. Поне това показва статистиката на внесените в парламента законопроекти. Годишно в Народното събрание влизат над 270 проекта на законови изменения или на напълно нови закони, са изчислили от БСК и Сдружение Център за законодателни оценки и законодателни инициативи. Само 49% от тях обаче са видели бял свят, т.е. влезли са в сила. Останалите 51% са законодателен брак, половината от който изобщо не стига до комисии за разглеждане.
Въпреки това страната ни се нарежда на челните места по приети закони - средно 132 на година. При общо 130 работни дни на нашия парламент, това прави по 1 закон на ден. Любопитно сравнение е, че във Великобритания годишно се гласуват 31 законопроекта, а в Естония - 60. За цели 215 г. пък (от 1800 г.) на Острова са приети 4400 закона, докато у нас само за 6 г. са 792. При тези темпове на законодателна активност за 215 г. България трябва да приме 29 500 закона.
Голямото количество законодателни инициативи е обратно пропорционално на тяхното качество, което вреди на условията за осъществяване на стопанска и всякаква друга дейност, коментират от БСК.
За лошото качество говори не само значителният процент брак (законопроекти, които не влизат в сила), но и големият брой вече гласувани закони или текстове в тях, които се отхвърлят от Конституционния съд - 35 за последните 6 г. Не малък брой - 90, също за последните 6 г., се налага да бъдат тълкувани от ВКС, за да може да бъдат прилагани.
У нас масово се прилага и практиката чрез преходните и заключителни разпоредби на един закон да се правят съществени изменения в друг закон при това без каквито и да е било мотиви и публични обсъждания. Всяка трета законова промяна през последните 6 години е направена точно по този начин. Въпреки че Законът за нормативните актове изисква всяка законова промяна да е мотивирана и с оценка на въздействието, това масово не се спазва.
Целият този нормативен хаос е резултат от ниското качество на работа на Народното събрание, коментира Божидар Данев, председател на БСК. Въздействието върху икономиката е изключително негативно от тази нестабилност на законодателството в страната, смята той. Това от своя страна води до недостатъчно разкриване на устойчиви и качествени работни места и ниски доходи, което пък е причина българите да напускат страната, за да си търсят препитание в чужбина. Ето как лошото функциониране на законодателния орган - Народното събрание, клати цялата икономическа система и обществото, заключи Данев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
