Най-големият проблем е нарушаването на финансовата дисциплина, твърди Лъчезар Богданов
Как ще се отрази казусът с КТБ върху икономиката на страната ни? Отговорите на икономистите на този въпрос са разнопосочни. Според финансиста Емил Хърсев, преките последствия ще са скок на лихвите по кредитите и срив на икономиката с 2-3%. Той обаче не посочва на каква база са направени тези сметки. Малко по-умерен е Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". "Много е рано да се каже какво ще се случи с икономиката на страната след трусовете в КТБ, но със сигурност трябва да отчетем влиянието на няколко фактора", посочва Богданов. Първият е, че за да може да се изплатят гарантираните депозити на вложителите на банката, има вероятност да се повишат вноските, които банките правят във Фонда за гарантиране на влоговете. Това ще оскъпи ресурса в кредитните институции, а тежестта ще бъде прехвърлена върху клиентите. Това означава по-ниски лихви по депозитите и по-високи по кредитите. Според Богданов обаче по-същественият негативен фактор е увеличаването на риска за България, свързан като цяло с рязкото влошаване на бюджетната картина на страната и оформящия се свръхдефицит в държавния бюджет. "Сумата, която се коментираше като актуализация на държавния бюджет преди известно време, изобщо не включваше това, което се случва в КТБ и евентуално в други банки, за които беше изготвена схемата за ликвидна подкрепа. Т. е. дори без отчитане на някакви разходи на фиска и за бюджета, имаме един значителен дефицит от тези банки и натиск за много голям държавен дълг", коментира Богданов. Последиците от това ще са по-високи лихви върху държавния кредит и влошаване на кредитния рейтинг на страната. Основният макрориск обаче е пред фиска и пред по-високата цена на кредитния ресурс. "Не можем да разглеждаме КТБ извън контекста на общото влошаване на бюджетната дисциплина и влошената позиция на страната по отношение на фискалната стабилност. И без това тенденцията върви негативно от тази година и тя ще повлияе много тежко на макроикономическата прогноза, ако не бъдат взети много спешни мерки за възстановяване на финансовата дисциплина", твърди Богданов.
Той посочва, че въпреки покриването на загубите от КТБ с пари от Фонда за гарантиране, респективно от бюджета, ще бъдат загубени крупни суми на по-големите вложители в банката. Това означава, че средствата, които биха отишли за инвестиции, например, ще бъдат изядени от срива в КТБ.
Според Георги Ангелов от "Отворено общество" обаче, решаването на казуса КТБ ще се отрази благотворно върху цялостния бизнес климат у нас. Изплатените суми по гарантираните влогове ще отидат в други банки, което ще повиши конкуренцията между тях. Това, заедно с решаването на политическата криза и съставянето на кабинет, ще върне доверието на инвеститорите.
Коя от прогнозите на икономистите ще се изпълни - предстои да видим.
Хората върнаха парите си в банките
Хората върнаха парите си в банките. В края на септември депозитите на гражданите са 39,183 млрд. лв., обявиха от БНБ. Те нарастват със 193 млн. лв. спрямо края на август. Но по-важното е, че влоговете на домакинствата вече са повече отколкото в края на месец май, преди кризата с КТБ. В края на май депозитите на гражданите достигнаха рекордната дотогава сума от 39,06 млрд. лв. След сериозното теглене на пари в дните преди КТБ да бъде поставена под специален надзор, депозитите на гражданите паднаха до 38,584 млрд. лв. към края на юни. Оттогава насам депозитите на домакинствата в банките всеки месец се увеличават със стабилни темпове. Но едва в края на септември обемът им отново надминава 39 млрд. лв. и достига 39,183 млрд. лв.
бщият обем на депозитите в края на септември е рекордната сума от 58,910 млрд. лв., сочат данните на БНБ. В рамките на един месец те се увеличават с 531 млн. лв. Като влоговете вече са с 964 млн. лв. повече спрямо края на месец май, преди кризата с КТБ. А за цяла година депозитите нарастват със 7,2%. Влоговете на нефинансовите предприятия в банките са 16,21 млрд. лв. За година те се увеличават с 6,7%., а само през септември нарастват с 209 млн. лв. Депозитите на финансовите предприятия през септември се увеличават със 129 млн. лв. и достигат 3,516 млрд. лв.
В края на септември общият обем на кредитите е 56,02 млрд. лв. при 55,68 млрд. лв. месец по-рано. За година обемът на заемите нараства с 2,6%. Кредитите за нефинансовите предприятия се увеличават с 3% за година и достигат 36,118 млрд. лв. Заемите за домакинствата са 18,59 млрд. лв., като за година нарастват с 0,1%. А заемите, предоставени на финансови предприятия в рамките на последната година, се увеличават с 39,5% до 1,315 млрд. лв.
Делът на лошите и преструктурирани заеми от общия кредитен портфейл на банките (без овърдрафтите) се покачва за втори пореден месец, след като в предходните пет месеца се понижаваше, показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ. През септември делът на лошите заеми достига 22,8% от 22,4% през август, изцяло заради увеличаване на този дял при фирмените кредити - от 24% на 24,8%. Няма промяна на дела на лошите кредити при потребителските (16,5%), жилищните (21,7%) и другите заеми (до 28,9%).
В абсолютни стойности през септември лошите и преструктурирани кредити се увеличават с 253 млн. лв. на месечна и със 121 млн. лв. на годишна база до 9,925 млрд. лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
