Анализ на икономиста Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика показва, че външната среда се влошава и това неизбежно ще се отразява все по-силно в България.
Според него затягането на монетарната политика от Федералния резерв и Европейската централна банка означава по-труден достъп до кредит при по-високи лихви. Това се пренася първоначално към инвестиционната активност и пазара на финансови активи и недвижими имоти. През второто тримесечие на 2023 г. вече виждаме спад на годишна база на средните цени на жилищата – 1,1% за целия ЕС, но стряскащи 9,9% в Германия.
Пазарът на жилищни имоти в България още не дава толкова силни признаци за охлаждане, но пречупването на тренда на растеж вече се вижда. В три последователни тримесечия – от последното на 2022 г. до второто на 2023 г. – както разрешенията за строеж на жилищни сгради, така и започнатите строежи на нови сгради отбелязват спад на годишна основа. И всичко това се случва при рекордно ниски лихви по ипотечните заеми – вече сред най-ниските в целия ЕС – и продължаваща експанзия на кредитирането с годишни ръстове от около и над 18%; пренасянето на по-рестриктивната парична политика от еврозоната към България предстои, посочва Богданов.
Според него всичко това ще има и все по-силно фискално значение. Доколкото високата и изненадваща инфлация е винаги от помощ за финансовия министър, тъй като автоматично и без нужда от някакви промени повишава данъчните постъпления, то дефлационният натиск (а такъв има вече в цените на производител в промишлеността, селското стопанство и при енергоносителите и много суровини) действа в обратната посока.
Показателно е, че към август приходите от най-значимия източник – данъкът върху добавената стойност – са с 1,7% по-ниски от реализираните през осемте месеца на 2022 г. Доброто изпълнение – поне засега – е при приходите от данъка върху доходите и осигуровките, което отразява ниската безработица и ръста на заплатите, и прихода от корпоративния данък, който обаче в голяма степен е резултат от конюнктурните печалби през 2022 г., пише в анализа, предава Pariteni.bg.
И допълва, че все повече текущи показатели дават притеснителна картина за краткосрочните и средносрочните икономически перспективи. Непосредствените наблюдения трябва да формират рамката на бюджета за следващата година. В по-общ план обаче е важно да припомним за пореден път, че чисто инерционните процеси, включително развитието на международната стопанска конюнктура, водят към неособено благоприятни сценарии за растежа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
