30-35% от млечните продукти и яйцата се продават в търговските вериги. Всичко останало е в малки квартални, във фирмени магазини, пазари. Има много различни начини за продажби на дребно. Голямата верига обикновено концентрира 30-40% от всички продажби. Повече от половината е по други канали. Това разкри в интервю за БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
При млечните продукти има история на директните взаимоотношения - производителят да търси достъп до клиентите, отбеляза икономистът. По думите му това е въпрос на действие, политика и търговски нюх на самите производители.
Липсата на български стоки в големите вериги опира и до готовността на българския производител да осигурява количества и стабилност. Ако имаме множество малки производители, които не могат да захранят всички вериги, очевидно трябва да се търси по-гъвкаво решение, смята той.
"Има много производители, които не могат да го изпълнят, затова се коментира такъв тип – фермерски пазар пред самата верига. Алтернативата е да развият такива канали за директен достъп до своите потребители, включително онлайн."
Политическият хаос, в който се намираме, е част от проблема, отбеляза Петър Ганев. Той е на мнение, че анонсираният от правителството таван на надценките за някои храни ще се случи много трудно.
"Едно е да се осъществява мониторинг при превишаване на някаква надценка, друго – да се тръгва директно към забрана."
Държавата, ако иска да разследва има ли, няма ли картел – това може да бъде направено. Може КЗК да го поръча на други институции, които имат възможност да направят подобен анализ, подчерта Ганев. По думите му обаче държавата не прави това, а "различни чиновници ходят да гледат етикети".
"Към момента, отново по подобие на производителите, които невинаги успяват да покрият високите изисквания, за да захранват всички вериги, по същия навик чиновниците правят дребните чиновнически неща."
Дали някои производства не са твърде концентрирани също е интересен казус – дали няма нелоялни търговски практики или картелни споразумения, които са отвъд магазина, посочи още в анализа си Петър Ганев.
Посоката на инфлацията изглежда към успокояване и предстои да излезем от двуцифрените нива, отчита той. Според него обаче успокоението в цените на храните обаче няма да бъде толкова бързо.
Въпросът за еврозоната виси и политически, заяви Ганев.
"Инфлацията ще ни бъде проблем по принцип, независимо дали влизаме тази, следващата или след две години. Това се знае от 20 години – че най-трудно ще изпълним инфлационния критерий. И с други показатели ще имаме проблеми – с бюджетния дефицит. Трябва доста внимаваме и с бюджета да не издъним някой друг показател отвъд инфлацията. Другото е да видим дали политически остава този консенсус за еврото. Ако посоката остане политически към еврото – рано или късно ще си изпълним показателите."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
