САМО В СТАНДАРТ: Чобанов с формула за растежа

Създаваме стратегически съвет от международни експерти, който да търси решения по важни проблеми
Помощите не стигнаха навреме до онези, за които са предназначени
Само за декември концентрацията на разходите в бюджета е 30%, което търпи критика
БГ бизнесът трябва да намери място в стратегическите вериги на ЕС
Надявам се, че връщането към нормален ритъм ще стане през 2022 г.
Важно е инвеститорите да знаят колко ще им струва енергията за по-дълъг период
Съветвам предприемачите да оптимизират разходите, да запазят ключовия персонал, да се дигитализират
Създаваме стратегически съвет от международни експерти, който да търси решения по важни проблеми
Изгубим ли отново работната ръка, това ще е фатално за развитието ни, казва доц. д-р Петър Чобанов, бивш министър на финансите, преподавател в УНСС в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Господин Чобанов, Институтът за икономика и политики, на който вие сте директор, направи първото всеобхватно изследване за кризата, причинена от пандемията. Изводите бяха, че рецесията ще е по-голяма от глобалната финансова криза през 2009 г. Защо стигнахте до този извод?
- Предварителните данни за спада на икономиките както на еврозоната, така и на България, потвърждават нашите прогнози. Засега спадът в еврозоната е оценен на около 6,8%, което наистина превишава спадът през глобалната финансова криза. Това е нормално, тъй като шокът сега беше по-голям, неочакван, бяха затворени икономиките. И преди кризата, както е отбелязано в доклада, имаше редица симптоми, че европейската икономика е на прага на рецесия. Пандемията задълбочи тези негативни процеси. След глобалната финансова криза така и не се намериха трайни решения на проблемите, които се очертаха още тогава. Периодът на малко по-висок и ускоряващ се растеж в еврозоната бе твърде кратък - от 2015 до 2017 г. Което не позволи икономиката да прояви устойчивост и показа, че вътрешните структурни проблеми са доста големи. По отношение на българската икономика нашата прогноза е много близо до резултата, който излезе във вторник.Той е 3,8% по изгладени данни - когато елиминираме влиянието на сезонните фактори, а по неизгладени, които са по-адекватни, е 4,2%.Ние прогнозираме спад 4% в нашия доклад, докато прогнозата на БНБ бе за 4,4%, а на правителството - около 3%.
- В доклада е записано, че мерките за подпомагане на бизнеса не са достатъчни. Защо?
- Ние се придържаме към набор от мерки, които са добре известни и в другите страни. От тази гледна точка не изоставаме от общите европейски тенденции. На сайта на ЕК можем да видим колко много нотификации за държавна помощ има за различните страни, включително и за България. Проблемът при нас е, че тези пари не стигаха навреме до хората и бизнеса, за които са предназначени. Основание за това ни дава и фактът, че отново през декември имаме концентрация на най-голям процент разходи, и то по основни елементи от бюджета - субсидии, издръжка, капиталови разходи. Само през декември концентрацията е около 30% от общия годишен размер на разходите. Което показва, че близо една трета от всички разходи са направени в един конкретен месец, а трябваше да се правят през всички останали. Ако тези пари бяха разпределени във времето и бяха за подпомагане на най-засегнатите от кризата, тогава и резултатът щеше да е по-различен - тези пари щяха да са похарчени по-ефективно и по-целесъобразно.
- През цялата година правителството се въздържаше да прави капиталови разходи с идеята, че не се знае колко пари ще потрябват за помощи.
- Във всички предходни години на парвителството се наблюдава този профил на разходите - капиталовите разходи се разплащат в края на годината. Това не се промени и в годината на криза, което търпи критика. При фискална политика, която се опитва да изглади икономическия цикъл и да помага на икономиката при спад, разходите трябва да са по-ритмични, за да стигат парите по-бързо до икономиката и да се подпомогне растежът.
- Какви са конкретните предложения за извличане на икономиката от кризата?
- Мерките, които сме предложили, са фокусирани върху най-засегнатите сектори - туризма и ресторантьорството. Предлагаме някои от утежненията, които бизнесът по-трудно може да посрещне, да бъдат облекчени. Например когато са се натрупали наказателни лихви при добросъвестно деклариране, но невъзможност да бъдат платени осигуровки и данъци, тези наказателни лихви или да бъдат сериозно разсрочени във времето, или да бъдат отменени. БНБ удължи мораториума върху кредитите, но когато той изтече, трябва да се види кои сектори са готови да започнат нормално да работят, за да изплащат задълженията си. Ако затрудненията в туризма продължат, трябва да се измисли конкретна мярка, за да се подпомогне секторът допълнително, докато настъпи нормалната икономическа ситуация, в която те ще могат да си плащат кредитите. Разбира се, мораториумът е тежка мярка и изходът от нея е много труден. Икономиката ще започне да работи когато нямаме притеснения за пандемията. Надяваме се след ваксинацията да изчезне тази несигурност и да смятаме, че пандемията е напът да се овладее.
- Трудно е да се прогнозира, но смятате ли, че до края на годината ще преодолеем кризата?
- Опасявам се, че това няма да стане тази година. Надявам се, че връщането към нормален ритъм ще стане през следващата. Но е важно и какви мерки ще се вземат и как България ще се позиционира спрямо новите реалности в ЕС - в момента се подготвя и започва да се реализира една много голяма трансформация на европейската икономика по двете основни направления - дигитализацията и "зелената сделка". Колкото сме по-подготвени и се включим навреме в тези процеси, колкото по-бързо успеем да намерим своето място в новоизграждащите се стратегически вериги на стойността, производството и предлагането, толкова ще сме по-сигурни, че можем да постигнем темпове на по-ускорен и догонващ икономически растеж. Който е необходим, тъй като продължаваме да сме най-бедната икономика в ЕС. Колкото по-бързо се види в каква посока тръгваме и каква е траекторията, по която ще се движим, толкова по-прецизни ще станат прогнозите и по отношение на икономическия растеж. Но факторите за дългосрочния растеж в момента са силно проблематични, а именно трудът и капиталът. И там трябва да се наблегне.
- Виждате ли да върви у нас подготовка за тази толкова важна промяна на курса на икономиката, която налага ЕК, има и подкрепата от САЩ?
- Това, което е от значение за нас, е по-бързо да разберем накъде върви европейската икономика и дори в някои области да я изпреварим. Някои нови технологии, примерно базирани на водорода, за които в България може да изградим мощности - да пробваме бързо да преминем към тази нова чиста енергия. Да станем нещо като полигон, на който, при спазване на всички правила за безопасност, да се изпитват тези технологии. Да имаме развойна дейност, която да изведе икономиката на по-бърза писта. Това, което се случи в Европа и САЩ и което те се опитват да обърнат, е точно загубата на технологичния процес. Тя се случи на три етапа: първоначално имаше изнасяне на производство в Китай, после - изнасяне на развойната дейност в Китай и най-накрая - изнасяне на мениджмънт в Китай. Те трябва да се завърнат в Европа. България трябва да се включи в създаването на тези три нови елемента, които са много важна част от създаването на стратегическите вериги на стойност.Задължително трябва да обърнем внимание на бизнес средата. Да се направи внимателен преглед на цялото законодателство и да се изчистят тесните лобистки места там, където ги има. И оттук нататък да е ясно, че който прави бизнес в България, ще е поставен при равни условия с всички останали, за да можем да привлечем инвестиции и да създадем тази стойност, за която говорим. Трябва да се концентрираме също и върху цената на енергията. Сега, когато дойде чужд инвеститор и пита: колко ще ми струва енергията след три месеца, ние не можем да му отговорим. Т.е. трябва да видим как функционира регулаторната рамка, какво може да се направи и кои са тези нови източници на енергия, отговарящи на новите европейски изисквания и стандарти и даващи по-голяма сигурност за цената за период от 6 месеца или 2-3 г. Така ще имаме нормален процес на планиране.Не трябва да допускаме грешката, която беше направена по време на глобалната криза - да позволим такава голяма част от работната ръка да напусне България. Ако и сега това се случи, ще е фатално за дългосрочното ни развитие.
- Хората, които се върнаха от чужбина, казват - ще останем, ако има условия...
- Да, трябва да се създадат условия, а те се създават чрез инвестиции. Ако съумеем да покажем, че бизнес средата наистина осигурява равнопоставеност, ако успеем да подобрим своето място в международни класации, каквато е например тази на Световната банка за правене на бизнес в частта й за разкриване на нов бизнес, тогава може да се надяваме, че тези хора имат основание да останат в България. Тъй като лесно могат да си намерят работа и то при съответстващото ниво на заплащане, което осигурява нормален стандарт на живот.
- Какъв е вашият съвет към бизнеса, който сега е в тежко положение, но може да използва това време, за да се подготви за бъдещето?
- Кризата е период, в който трябва да се повиши ефективността. Бизнесът да види има ли излишни разходи, от които може да се откаже и как да е по-сигурен в получаването на приходите, когато икономиката се отвори. Как да намери своето място в тези нови вериги на производство и предлагане. Трябва да има активна комуникация между бизнеса, държавата и нейните представители в чужбина, каквито са търговските аташета. Университетите могат да допринесат с анализи. Съветите ми към предприемачите са да оптимизират разходите, да си запазят ключовия персонал, да дигитализират част от бизнеса, за да отговаря на новите реалности - тогава ще бъдат по-подготвени. Разбира се, активно да комуникират с държавата и да посочват онова, което им пречи, за да търсят решение заедно с управляващите. Миналата година допуснахме известно увеличаване на задлъжнялостта, макар и все още да сме с невисоки нива на дълг, тази година също ще е нужно доста сериозно количество дълг да бъде емитиран. Тези дългове трябва да се връщат, а това ще стане само при работеща икономика. Процесите са свързани и трябва да бъдат аналитично подкрепяни от университетите, но да има и комуникация, която да насочва към реалните проблеми и техните решения.
- Създавате "мозъчен тръст" с международни експерти в Института по икономика и политики. Каква е целта на тази структура?
- Ядрото, което подготвя анализи и решения, е самият Институт. И тъй като в съвременния свят е много важно не само да говорим за тези принципи, но и да ги прилагаме на практика, а именно споделената, мрежовата икономика, се опитвам да създам подобен пример - с привличане на експерти и общественици, които имат своето международно присъствие и информационни канали на влияние, имат идеи за развитие - за да можем заедно да работим по конкретни проблеми и да предлагаме адекватни идеи. Наред с обявената изследователска мрежа по икономически и публични политики, създаваме и Стратегически съвет към Института, в който влизат проф. Стив Ханке, двама български професори - единият е в САЩ, Кирил Тошков, другият - в Япония - Димитър Ялнъзов. Влиза известният френски професор Ксавие Рише, който се занимава с Балканите и европейската интеграция. Обединявайки своите усилия, се опитваме да генерираме и решения на европейско ниво. Работим и в тясна координация с Центъра по парични изследвания на проф. Неновски. Ще направим заедно конференция наесен, на която ще поставим основните проблеми от гледна точка на новите реалности и пандемията. Целта е да се привлече колкото се може по-широк кръг от експерти, хора от практиката, от академичните среди, които са известни не само в България, но и в чужбина, за да може в процеса на обсъждане да изкристализират най-добрите идеи за развитие. Едно от най-новите икономически списания в България - "Бизнес Глобал", прави интервюта всеки месец с представители на този стратегически съвет, в които те излагат своите идеи за международното развитие. Когато възникне конкретен проблем, аз винаги мога да се обърна към тези хора и да ги попитам как виждат решението. В този стратегически съвет имаме и хора от Румъния, от Турция, от Сърбия, от Русия също. Обстановката в момента е много предизвикателна и наистина трябва да търсим най-добрите решения.