Техеран се опитва да увеличи ролята си в Южен Кавказ и да намери алтернатива на Турция
България да се включи в нов транспортен коридор от Иран през Армения, Грузия и Черно море към Западна Европа. Тази покана получи премиерът Бойко Борисов по време на визитата си в Техеран. Идеята е по коридора да преминават не само стоки, но и природен газ, който вероятно ще отива в газовия хъб "Балкан". Ще се реализира ли тази идея и каква е целта на този нов коридор? Разговори за неговото изграждане очевидно са водени още в началото на тази година между представители на Техеран и Армения. Тогава арменският министър на транспорта Гагик Бегларян бе в Иран и обсъди създаването на коридор, свързващ Персийския залив и Черно море.
Арменското и иранското правителство ще работят заедно, за да улеснят транспортирането на товари между Европа и Индия, които ще бъдат прекарвани през Персийския залив, Иран, Армения, Грузия и Черно море, каза тогава Бегларян. По думите му този транзитен път ще бъде много по-евтин от другите, предлагани на Иран и минаващи през Турция и Азербайджан. Всъщност, с падането на санкциите срещу Иран страната се опитва да увеличи своето икономическо влияние в региона. Съседният регион на Южен Кавказ, обхващащ именно Азербайджан, Грузия и Армения, през които трябва да мине новият коридор, привлича вниманието на Техеран. С тези страни ислямската република би искала да увеличи броя на сделките в областта на търговията и енергетиката, отбелязва агенция "Стратфор". Иран обаче трябва да съобрази амбициите си с Русия, която от два века доминира политическите и икономическите отношения между регионите на Каспийско и Черно море.
Техеран и Москва са геополитически съперници
в региона, факт, който намира изражение в дългогодишния конфликт в Нагорни Карабах и в преговорите за тръбопроводите, които биха могли да пренасят ирански газ и петрол. Въпреки съперничеството си обаче Русия и Иран ще бъдат принудени да работят заедно, за да блокират предлаганите от Запада инфраструктурни проекти, с които не са съгласни, и за да не допуснат чуждо военно присъствие в региона, особено в Грузия. Освен това Иран има пълни основания да търси увеличаване на своята регионална роля по всички възможни начини. Европа се опитва да диверсифицира газовите си източници и да избяга от зависимостта си от Русия. Точно тук идва и големият шанс на Техеран, който иска да грабне възможността да влезе на тези пазари. За целта обаче първо се нуждае от достъп до Южен Кавказ.
Иран изрази интерес към използване на вече съществуваща инфрастрктура като Трансанадолския газопровод. Това е азербайджанско-турски проект за изграждане на газопровод от турската граница с Грузия до границите с България и Гърция. Проектът е обявен през ноември 2011 година, а през декември е подписан меморандум за създаване на консорциум за изграждането и експлоатацията на тръбопровода, в който трябва да се включат държавната нефтена компания на Азербайджан с 80% и турските държавни предприятия "Боташ" и "Турция Петрол" с по 10%. Газопроводът трябва да бъде завършен през 2017 година с капацитет 16 милиарда кубични метра годишно с възможност за разширение до 24 милиарда кубични метра годишно. Основната му цел е преносът на природен газаот втория етап на разработката на азербайджанското находище Шах Дениз до Турция и до границите на ЕС. Техеран проявява интерес към използването и на Трансадриатическия газопровод, който трябва да е с дължина от 520 км и да пренася газ от Каспийския регион и Близкия изток до Европа. Друга опция за амбициите на Техеран е да получи достъп до черноморските пристанища на Грузия Батуми и Поти чрез Армения. Ирански представители вече "ухажват" Ереван за тази цел. Разбира се, изнасянето на въглеводороди през Турция е по-удобно за Иран.
Разногласията между Анкара и Техеран
по редица въпроси като този как да се сложи край на сирийския конфликт обаче в крайна сметка превръщат арменския път в по-привлекателната възможност. До този момент двете страни са водили разговори за построяването на жп трасе за 3,7 млрд. долара и за разширяване на газопровода между тях. Този план обаче също ще затрудни Техеран, тъй като Москва нееднократно се е опитвала да се включи или да стане акционер в големи инфраструктурни проекти, така че да не загуби своето влияние в Армения.
Как се вписва България в цялата тази сложна картина на регионални и геополитически игри? Транспортният министър Ивайло Московски обясни, че идеята за коридор между Персийския залив и Черно море е на Техеран, който иска да има алтернатива именно на преминаването през Турция. Ние от своя страна сме готови да се включим с пристанищата във Варна и Бургас, както и с магистралите "Марица" и "Тракия" и скоростните жп линии Бургас-Истанбул. Идеята трябва да придобие по ясни контури на среща в София между представители на Грузия, Армения и Иран. В интерес на истината, това не е първият път, в който България се опитва да си осигури ирански газ, припомниха запознати. В началото на 90-те съществува такава идея, чиято българска логистика и международна подкрепа се опитва да осигури Андрей Луканов. Впоследствие обаче Иран влошава отношенията си с международната общност и идеята ни пропада.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
