400 производители продават директно на крайни клиенти
Над 400 вече са производителите, които са се регистрирали в Агенцията по храните и могат да продават законно продукцията си директно на крайни клиенти. Най-голям избор потребителите имат при меда, а най-малък - при дивеча и заешкото месо, които се предлагат директно на пазара само от по една фирма.
Пчеларите са почти две трети от всички регистрирани производители, които могат да продават храни без посредници. Това не е чудно, защото наредбата за директните продажби предвижда най-добри условия за тях, коментират експерти. При пчеларите няма ограничения за отдалечеността на обектите за продажба на продукцията от собствените им кошери. Друго облекчение в сравнение с останалите им колеги е възможността да продават неограничени количества от продукта си на крайни клиенти.
При останалите браншове има лимити - те могат да продават без посредници само част от произведената продукция, обикновено около 40 до 60 на сто. Другото предимство за пчеларите са по-лесното съхранение и по-лесно изпълнимите условия за пакетиране на продукта. А от юни тази година, когато бяха направени последните промени в Наредба 26, която касае директните продажби, пчеларите могат да продават директно не само мед, но и други пчелни продукти като прашец, восък и др. Привилегията да нямат ограничение в територията и количествата продукт, който могат да продадат на крайни клиенти, имат и производителите на дивечово месо.
Само една фирма обаче се е възползвала от възможността да се регистрира и да продава законно дивеч на крайни клиенти. Това показва списъкът на Българската агенция по безопасност на храните, който включва общо 464 обекта, регистрирани по Наредба 26. Повечето от фирмите в регистъра са вписани преди последните промени в наредбата, които дават повече възможности на стопаните - да продават двойно повече мляко, яйца и риба в сравнение с периода до юни тази година. Това показва, че стопаните, които наистина са имали интерес за директни продажби, са се регистрирали още при първата им дадена възможност, коментират от БАБХ. Най-много регистрации са направени през 2011 г., а през 2014 г. новорегистрираните са само 29. Новите фирми, регистрирани от началото на годината, отново са най-вече на пчелари. Има обаче и една, която е за директна продажба на шаран, бял амур и друга сладководна риба, както и ферма, която предлага яйца от пъдпъдъци.
1000 лв. на месец от отглеждане на кокошки
Около 1000 лв. на месец могат да си докарат собствениците на кокошки от продажба на яйца на крайни клиенти. Според промените в Наредба 26, от юни тази година фермерите имат право на директна продажба на 1000 яйца на седмица. Старите текстове предвиждаха двойно по-малко - 500 яйца. Двойно по-големи количества мляко вече могат да продават без посредници и собствениците на кози, крави, овце и биволи. Ако досега фермите с до 50 животни можеха да предлагат директно на пазара до 35% от месечния млеконадой, с последните промени тези количества нарастват до 60%. За ферми с 50 до 100 животни количествата скачат от 30% на 50%. При стопанствата с над 100 животни разрешените продажби също са двойно по-големи - 40 на сто от месечния млеконадой. За рибата разрешеното количество за продажба без посредници скочи от 2 на 5 тона годишно. Освен това стопаните вече могат да продават стоката си освен в своята, и в една съседна област, което преди не беше разрешено. Това териториално ограничение не важи за продажбите на мед и дивеч. Фермерите имат възможност да ползват услугите и на мобилна мандра, в която да преработват млякото си в сирене или кашкавал.
Животновъдът Николай Романов: Пречат ни да стигнем до потребителя
Сирене и наденица от производител ще са пречка веригите да продават боклуците си
65-годишният фермер Николай Романов има семеен бизнес в плевенското с. Комарево. Във фермата му се отглеждат 110 глави едър рогат добитък, има 700 дка обработваема земя. 57 са дойните крави, чието мляко продава като суровина. Бил е 4 пъти в Брюксел, където е участвал в заседания на земеделски комисии.
Ето какво казва Романов за наредбите и производителите:
Законодателството у нас работи за монополистите и против обикновения гражданин. Потребителят е лишен от възможността да яде нещо родно и истинско, а името на производителя да се знае, макар и да е дребен. Той трябва да плаща за боклуците, които веригите внасят отвън.
Страшната истина е, че ако ни оставят ние да си произведем краен продукт, като гарантираме с името си за качеството, ще спре да се харчи некачествената стока от веригите. Затова всичко е насочено към това да се мачка дребният производител, да не се допуска той до клиента. От нас може само да се изкупува млякото и то отива в мандри. Има такива, които работят с качествени продукти. Но има и други, които влагат сухи млека, соеви и палмови масла. Така на пазара се пуска стока, от която определен кръг хора печелят много пари. От 20 г. произвеждаме само мляко, защото още няма нормативен документ, който да ни разреши ние във фермите да си произвеждаме сиренето и кашкавала. Да си колим животните и да си правим наденици и кайми. Има една наредба, която уж го разрешава, но това е все едно да ти дадат да пиеш вода и да те стискат за гушата.
Говорят се лъжи за заблуди на нашите хора, като им казват, че ЕС забранява във фермите да се произвежда продукция със собствена марка. Няма нищо такова. Когато сме влезли в Евросъюза, от България са поискали сама да определи как ще се регулират нещата на базата на общи регламенти. И нашата държава на практика сама е зачеркнала всичко българско и родно. Подложила е на унищожение дребния и средния производител. Затова в Брюксел е записано, че в България ще се гледат 150 000 крави във ферми от по над 500 животни. От години наред срещу нас излизат промени, наредби, които ни мачкат с изисквания, каквито няма по целия свят. ЕС има механизми, с които да подпомага дребния производител, но България заявява пари само по тези регламенти, по които може да се открадне. Например нашата община Долна Митрополия има най-много пасища в страната. Но ние тук сме жертви на престъпни практики на базата на презастъпването. Несъществуващи фирми ни зачертават отгоре с цел да не получим ние субсидиите. Дори да се оплачем, нещата се протакат с години. Това което се случва в България, е умишлено създавана години наред схема. Първото, което направиха в тази посока, бе да ликвидират лабораториите. Нарочно останаха малко, за да се контролира всичко, включително и европейските средства. Ние сме на ръба на оцеляването, но не можем да се откажем, на практика нямаме избор.
Дребният пчелар върна меда на трапезата ни
Консумацията на мед у нас в последните десетина години според официалната статистика се е увеличила двойно и сега е над половин кило на човек годишно. "Този здравословен продукт се върна на българската трапеза благодарение на дребния производител пчелар", убеден е шефът на старозагорското дружество на пчеларите "Липа" Тодор Иванов. В него 28 души са регистрирани като земеделски производители, такава регистрация има и неговият пчеларски център "Южен". На първо място това им дава правото да ползват европейски средства за подпомагане на своя дребен бизнес. "От 17 ноември се отваря тригодишната програма на ЕС за развитие на пчеларството, българските пчелари ще могат да разчитат на около 5 млн. лв.", припомня Иванов. Правото на директен излаз на пазара до обикновения потребител обаче е голямото предимство на регистрираните пчелари. Самият Иванов продава мед и пчелни продукти в 7-8 малки търговски обекта в Града на липите - квартални бакалии, диетични и зеленчукови магазинчета, кафенета и др. Неговият мед се търгува и в няколко подобни търговски обекти и в столицата. Килограм мед се продава за 8 лв. килото. Пчелният прашец, който миналата година бе включен в Наредбата на Агенцията за безопасност на храните за директна търговия, пък върви по 40 лв./кг. По-малките разфасовки - по 50 грама, са по-скъпи - по 2,50 лв.
Най-скъпоценният пчелен продукт - пчелното млечице, което се произвежда в съвсем малки количества, струва 1000 лв. за килограм. Традиционно то се предлага в съвсем малки шишенца по 10 грама за 10 лв.
Тази година от двата си пчелина - край Стара Загора и старозагорското с. Козаревец, въпреки дъждовното лято, Иванов е извадил с 20% повече от миналия сезон - около 9700 тона мед. По-голямата част от него ще бъде реализирана на европейския пазар чрез търговски посредници. Около 40% от продукцията ще се продава от пчелините директно на потребителите.
Като шеф на най-запалените старозагорски пчелари Тодор Иванов отдавна има една мечта - да възстановят пчелина на митрополит Методий Кусев в неговия парк "Аязмото". "Няма никакво съмнение, че заедно с прочутия парк на голия Ахмак баир, дядо Методий е създал и първия модерен пчелин у нас", посочва Тодор. Той и неговите колеги си го представят като своеобразна туристическа атракция - едновременно музей и действащ пчелин в природния парк. "Ние можем да финансираме проекта с наши средства, просто трябва да намерим един запален млад пчелар, който е готов заедно с пчеларството да се посвети и на историята", казва Иванов. И е убеден, че ще намерят следовника на легендарния старозагорски владика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
