Враца. Развитието на българската индустрия ще върви в две посоки - създаване на нови мощности и възстановяване на стари производства там, където това е по-ефективно. Това обяви в петък премиерът Пламен Орешарски. Реиндустриализацията е приоритет не само на България, но и на целия ЕС. Под номер 1 сред задачите я постави еврокомисарят Антонио Таяни. Каква е картината у нас - държавата е на път да си вземе "Химко" до месец. Започва и процедура за "Ремотекс". В някои региони на страната се разширяват производствата и се откриват нови. В други обаче няма признаци за съживяване на индустрията.
Държавата ще извади около 50 млн. лв. от хазната за "Химко". Това ще стане чрез Българския енергиен холдинг, но вероятно около 95% от инвестицията след месец ще се върне отново в хазната под формата на съдебнопризнати вземания на кредиторите на "Химко" - "Булгаргаз", НЕК и НАП. Останалата част ще трябва да поеме стратегически инвеститор. Предполага се, че след сделката в завода ще влезе руска компания, която ще осигури доставка на евтин природен газ за дружеството. Запознати с преговорите пък твърдят, че всъщност има интерес и от украинци, както и от араби.
Бивши химици вече изтупват дипломите си от прахоляка и нямат търпение да си подадат документите за работа в дружеството.
Сред тях е дългогодишният и най-успешен директор на "Химко" доц. д-р инж. Кирил Петков, който от спирането на завода през 2002 г. досега с екип от 20 специалисти е изготвил 6 анализа за състоянието му и възможностите за възобновяване на производството. С най-актуалния той ще запознае министър Драгомир Стойнев, с когото има среща след дни. Според Кирил Петков две са ключовите условия за успех на проекта за нов живот на "Химко". Първото - до март 2014 г. да стартира ремонтът и подготовката за пуск на 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации. Второто е, че още от първия ден на неговата реализация трябва да участват членовете на експертния му екип, които са доказани специалисти и ръководители на завода. Разчетите на екипа му сочат, че "Химко" може да заработи след десетина месеца с капацитет 22%. Това означава годишно производство на 105 х.т амоняк и 170 х.т карбамид. Разкриването на около 550 нови работни места е сред основните ползи от рестарта на "Химко". За техническо, транспортно, търговско и друго обслужване на завода ще бъдат наети още 350-500 човека. Не е без значение и това, че фермерите ни ще получават навреме и на по-приемлива цена най-ефективния азотен тор - карбамид, който е със съдържание на азот 46,3%.
Кирил Петков е категоричен, че инсталациите, които ще се извадят от фризера, нито са стари и корозирали, нито са ограбени. Тяхното техническо равнище и в следващите 15 г. ще бъде конкурентоспособно на 90% от действащите в Европа инсталации. Има откраднати кабели и електрически съоръжения. По изчисления на експертите, за да бъдат пуснати в действие съоръженията, ще са нужни около 10 млн. евро. Всички вложени средства ще се върнат за 3 години.
Кирил Петков опровергава твърденията, че "Химко" е спрял заради високите цени на природния газ и че по същата причина възстановяването му ще е губеща кауза. "При производството на азотни торове около 75-80% от разходите са енергийните. Общите енергийни разходи за производство на тон амоняк в "Агрополихим"-Девня и в "Неохим"-Димитровград са с около 10% по-високи от тези на 5-та амонячна инсталация в "Химко", твърди Петков. Разчетите му показват, че при сегашните цени на природния газ и карбамида на българския пазар, заводът ще може да работи с между 5 и 10% печалба.
Враца се плаши от обгазяване
Съживяването на завода обаче не се приема еднозначно от врачани. Някои са притеснени, че градът отново ще бъде подложен на газови атаки. Гневни родители питат по форумите защо никой не ги е питал искат ли да се пусне "Химко", който ще трови децата им. Има съмнения дали инсталациите, които са на трупчета повече от 10 г., отговарят на европейските екологични норми. Предлага се и референдум с въпрос да го има ли торовия завод.
Кирил Петков обаче няма притеснения за обгазяване на Враца. Според директивите на ЕС парниковите газове при производството на амоняк, за които не се плаща такса през 2013-2014 г., са 1619 кг/тон. За 5-а амонячна инсталация в "Химко" те са 1626 кг/тон, докато през 2012 г. за инсталациите на "Неохим" те са 2300 кг/тон и в "Агрополихим" - 2100 кг/тон. Само в 6 нови инсталации от общо 57 в ЕС е постигнато изискването от 1619 кг/тон. Емисиите на амоняк и карбамиден прах в атмосферата от прилинг-кулата и на амоняк и карбамид във водите на 7-а карбамидна линия пък са почти 2 пъти по-малки от нормата за допустими емисии в страната. "След ремонтно-възстановителни работи инсталациите ще отговарят на всички изисквания за безопасност и няма да застрашават здравето и живота на хората", категоричен е Петков.
Турски инвеститор се разширява в Стара Загора
Фабриката за производство на тубички от алуминиево фолио за козметиката и медицината "Перфектюп Пакеджинг БГ" в Стара Загора планира мащабно разширявяне на производството. Това е уверил генералният директор на компанията "Перфектюп" за Турция и България Гьонгьор Йозсезикли на среща със старозагорския областен управител Живка Аладжова. Амбицията на турския инвеститор била фабриката в Града на липите да стане втората по големина в Европа. В 6-те фабрики на "Перфектюп" в Турция в момента работели около 1500 човека, а самият холдинг бил на трето място в Европа по производство на тубички.
Турският холдинг "Перфектюп" стъпи в Стара Загора преди малко повече от година, като инвестира в новите мощности над 10 млн. лв. В момента в старозагорската фабрика работят около 60 души, които щели да се увеличат многократно след разширяване на производството.
Русе става център за автокомпоненти
В Русе инвеститорите залагат на нови производства. Последният новооткрит завод е разположен в индустриалния парк на дунавския град. Там "Балканцинк" АД ще извършва горещо поцинковане и изработка на метални изделия. Инвестицията, която е в размер на 4,5 млн. евро, откри 30 работни места. Производствената си дейност разшири френският завод "Монтюпе". 300 нови работни места се разкриват в предприятието за автомобилни части, с което заводът осигурява работа на 1000 души. Чрез новото хале с площ от 10 хил. кв. метра компанията увеличи с 50% производствените си мощности през 2013 г. Заводът в Русе произвежда алуминиеви компоненти за двигатели за Audi, BMW, Ford, Volvo и Peugeot. Продукцията се изнася за Великобритания, Германия, Швеция, Унгария, Румъния и Турция. С третото ново хале инвестицията на компанията у нас надхвърля 100 млн. евро. Свое предприятие изгражда и немската компания "Витте аутомотив". На първия етап от проекта се предвижда разкриване на 500 работни места, а оборотът на дружеството се очаква да надмине 70 млн. евро. 45% от продукцията на дружеството е за един от най-мощните автомобилни концерни в Европа - "Фолксваген груп".
Само ишлемета в Добрич
Изключително свита е реалната икономика в Добрич и региона, показа проверка на "Стандарт". Бизнесът е съсредоточен основно в сферата на търговията и услугите. Другите два основни отрасъла са селско стопанство и туризъм. В момента основните действащи производства са шивашки и обущарски фирми, които работят на ишлеме. От Бюрото по труда заявиха, че при тях целогодишно от различни фирми в региона се обявяват свободни работни места за работници в обущарския или шивашкия бранш. Регионалният координатор на КНСБ Гинка Василева заяви, че фирмите в момента имат работа и изпълняват поръчки за пролетно-летни колекции. "При тях обикновено текучеството и съкращаването е през март-април, когато работата намалее", казва Василева. Основно в региона се изработват облекло и обувки за страни от Западна Европа.
Режат завод в Разград за скрап
Две трети от цеховете на машиностроителния завод "Дружба" в Разград ще бъдат затворени и нарязани за скрап. Предприятието, което от десетилетия изработваше части за автомобили, се задъхва от липса на поръчки. Според последните планове на фирменото ръководство ще остане да работи единствено цехът за бутала, който има контракти. Останалите излизат от строя завинаги. Предстои повече от 100 души да загубят работните си места. Всеки ден между 5 и 10 души получават предложение за прекратяване на трудовите договори. Дългогодишният изпълнителен директор на завода Иван Боляров е сдал поста преди месеци. Натовареният с управлението мениджър, командирован в Разград от столицата, засега не отговаря на въпроси.
ВМЗ връща на работа съкратени оръжейници
От началото на следващата седмица ВМЗ- Сопот ще започне да наема нови работници, съобщиха от ръководството на предприятието. По думите на директора инж. Иван Стоенчев предимство ще имат съкратените миналата година. Заводът има нужда от още работници заради сключените нови договори. Близо 1000 души бяха съкратени или напуснаха принудително предприятието миналата година. В момента персоналът наброява около 2100 души. Сега ВМЗ-Сопот има доста работа, затова определени цехове минават на двусменен режим. Заводът работи по голяма поръчка, за която неофициалната информация е, че е за Северна Америка. Финансовото положение на завода е добро, няма нито ден забавяне при плащането на заплатите. Изплащат се дори и част от борчовете, като предимството имат неотложните, а останалите са разсрочени чрез удобни за двете страни погасителни планове. Според Иван Стоенчев перспективите пред ВМЗ са добри, тъй като пазарите, за които се работи в момента, са международни.
Канадци ще добиват цинк в Кърджали
През юни 2014 канадската фирма SNC Lavalin започва строителството на новия цинков завод в Кърджали, на мястото на фалиралия ОЦК. Надеждите са новото производство да започне в края на 2014-а или началото на 2015-а. Цеховете "Елекролитен" и "Пържилен" ще бъдат изградени наново с нова модерна технология, закупено е и ново оборудване, което в момента е на склад в "Кремиковци".
Канадската компания SNC Lavalin, спечелила конкурса за изграждане на новото цинково производство, е представител на холдинга "Блумбърг", обяви депутатът от БСП Милко Багдасаров. Тя е най-голямата компания за инженеринг и строителство в Канада, специализирана в областта на металургията и добивната промишленост. Очаква се да бъдат наети местни фирми за строителството на завода. Прогнозите са, че в новото цинково производство да бъдат разкрити около 250 работни места.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
