Субсидиите са добри, но местните вече не искат да гледат животни
Триград вижда единствения шанс за бъдещето си в нов път към Гърция
Европейските субсидии са прилични - предостатъчно пари се дават за животновъдство, но огромният проблем е човешкият ресурс, казва кметът на Триград Цветан Славков. Повечето от хората са стари и не могат да гледат животни, но има и много млади, които не искат и то не защото държавата не си е на мястото, а защото ги мързи, категоричен е кметът. Твърди, че предлага 900-1000 лв. заплата, но не може да намери овчари, които да се грижат съвестно за стадото.
Овчарлъкът не е тежък, но е отговорен занаят - трудовият делник трае 14 часа, нужна е непрекъсната грижа за добичетата без отпуски и празници. Стадото пасе високо в планината на Чаирите на 1600 м надморска височина, където шетат мечки и вълци.
За цялата 2012 г. мечките изяли четири от кметските овце, а на следващата година - две. Миналата се разминала без отвличания, но стадото било покосено от епидемията син език.
Кметът днес е единственият животновъд в родопското село, отглежда 330 овце от защитени породи - среднородопска и каракачанска. Всяко хайванче е притежател на специален сертификат и за него евросубсидията е 110 лв. годишно. Отделно за пасищата фермерът получава по 30 лв. на декар. "Животновъдството винаги си е бил добър отрасъл, но много малко хора го оценяват. Оценяваме го, когато го загубим, то и аз съм на път да се откажа -
без хора няма как да се получи
отбелязва кметът. Той допълва, че негови колеги животновъди от Родопи споделят същите тревоги от липсата на квалифицирани и отдадени на работата овчари.
Дълги столетия на баирите край Триград са летували десетина хиляди овце, които овчарите са водели на зимна паша наблизо в Беломорието.
През комунизма в ТКЗС-то са блеели 2300 овце. Стопанството е отглеждало и 200 крави, отделно в личните стопанства те са наброявали над 350.
След погрома в селското стопанство през 90-те и то днес отрасълът е в нокаут. В Триград гледат днес 36 крави, а в единствената ферма мучат 22 добичета. Опитни кравари също се намират изключително мъчно. "Днешният младеж е по-съгласен да вземе 20 лв. надница в озеленяването, вместо от теб да вземе 30 лв., за да не мирише на тор", допълва Славков. Съществена пречка за развитие на животновъдството е ниската цена на млякото - мандрите изкупуват литъра за 60 ст.
През соца в Триград е имало и развита промишленост - цех на военния завод ВМЗ-Сопот, шивашка фабрика, предприятие за ластици, потребителна кооперация. В средата на 80-те селото е наброявало 1260 жители, докато днес те са около 600. Околните села също се обезлюдяват -
Водни пад е изчезнал, а в Кестен и Ждребево са останали шепа възрастни хора
Този край от Средните Родопи е известен с Триградското ждрело и пещерите Дяволското гърло /свързана с легендата за Орфей и Евридика/ и Харамийската, резервата с Чаирските езера. До началото на 90-те достъпът е затруднен, тъй като районът попада в строго охранявана гранична зона, където се влиза с открит лист. Оттогава насам всяка година пък около хиляда английски любители на птиците идват да видят приличащото на пеперуда пиле - скалолазката. Орнитолозите се радват също и на сокола скитник и средиземноморския сокол. За ботаниците пък има специална изненада - неотдавна на Чаирите бе открита смятаната за изчезнала от флората на България орхидея - Блатна хамарбия.
Край селото има конна база и рибарник за пъстърва. Наблизо в реката може да се наблюдават видрите. Отскоро е отворен и Музеят на мечката и пъстървата.
От двайсетина години Триград се утвърди като известен планински курорт, но според местните напоследък туристите намаляват.
"Българчето, което беше най-добрият турист, нещо се промени.
Все по-малко хора нарамват раниците
и тръгват пеша през планината по разкошните екопътеки, свързващи ни с - Мугла, Гела и Доспат. Новите туристи изглежда предпочитат да отсядат в спа хотелите във близкия Девин", смята Костадин Хаджийски, секретар на местното туристическо дружество.
Разположеното между зъберите на скалите село предлага едни от евтините цени - нощувката варира от 7 до 30 лв., в механите се готви вкусна селска храна. Някогашните овчари се превръщат в хотелиери - в туризма са заети 65% от жителите, 10% - в горското стопанство, и 15 на сто - в селското стопанство.
На китните нивички тук расте и прочутият еликсир - мурсалски чай, на площ от 25 дка.
Кметът Славков възнамерява да засади черешова градина високо в планината. "Имам проект за 20 дка. Черешите ще узреят в края на юли, когато е пълно с туристи на морето и никъде вече ги няма тези плодове", казва той.
Земеделието и пчеларството страдат и от апетита на дивите зверове. "Хората вече не сеят картофи в по-далечните ниви, тъй като дивите прасета ги изравят. По-отдалечените пчелини пък са любимото лакомство на мечките", казва Румяна, собственик на механа. Липсата на хора и любопитството водят мечките все по-наблизо - миналата година една от тях с малкото си се хванала в капан насред селото. Преди няколко години пък жена беше убита след нападение от дивия звяр в планината.
Част от населението В Триград се прехранва и като събира гъби, билки, малини и боровинки.
Кметът Цветан Славков вижда шанс за просперитет в прокарването на път към Гърция. Границата се намира само на пет километра, а сега най-близкият граничен пункт е "Илинден" край Гоце Делчев - на 97 км. Новото трасе ще даде възможност за привличане на гръцки туристи и ще възобнови естествените търговски връзки. Само на трийсетина км на юг се намира град Драма, а още на юг - Кавала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
