Инфлацията в България продължава да е над средната за еврозоната. Но ще продължи ли спринтът на цените у нас?
Най-важната предпоставка за ръста на инфлацията е това, че догонваме европейския пазар. Съществуват и други причини, например това, че пазарът у нас е малък. Това коментира в ефира на Нова тв финансистът Левон Хампарцумян.
„Разликите са малки, това че сме в общ пазар помага. Но има множество причини за увеличаването на инфлацията в България спрямо еврозоната. Например разликата при месото в Европа е 2,5% , а в България – 6,4%”, обясни главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
Според него тенденцията е същата и при режийните разходи – водата, токът и газта също поскъпват.
„Млечните продукти и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години продължават да поскъпват повече отколкото в Европа. Трябва да се провери дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии”, заяви още Богаднов.
По неговите думи през последните три месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, отколкото в еврозоната.
Според Хампарцумян никой не може да регулира изкуствено, или да ограничи стремежа на един търговец да печели. „Нещото, което регулира цените да бъдат пазарни, са конкуренцията и контролът. Това, че цените са по-високи показва институционална слабост”, обясни финасистът.
„През последните години в цяла Източна Европа заплатите растат с много високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок ръст на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишния ръст на заплатите е 3%, а при нас е 12%”, каза Богданов.
Хампарцумян коментира и темата за ДДС на хляба като посочи, че преди пандемията и войната, близо 70% от пазара на хляб в България, е бил в сивата зона, а премахването на ДДС само би изравнило ситуацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
