Еврото е избрано от повечето страни членки на ЕС като валута и върши добра работа. Има някои предпоставки да вярваме, че ще се оправим с инфлацията на косъм, но ще се оправим. Целта остава 2025 година. Всичко, което правим, трябва да е насочено към тази дата с идеята, че ще стане, а не обратното, защото това е както дълги години българските администрации така питаха за еврото, че да ни кажат "не". А сега, слава Богу, от 2020 г. насам правим целенасочени усилия да влезем, така че се надявам да влезем.
Това коментира в bTV банкерът Левон Хампарцумян.
Хърватия преди и след еврото няма голяма разлика. Разлика има за инвеститорите, защото всичко става по-лесно, посочи той.
Търговците са като акули. Надушат ли кръв, веднага захапват. Така че подобни ситуации не са изключени. За да не се получават спекулации от страна на търговците към потребителите, е необходимо просвещение, административни мерки и като видите, че нещо е много скъпо, не го купувайте. Като не купувате, търговецът е принуден да намали цената. Ако пак се върнем на примера на олиото, което по едно време скочи до 7 лева за бутилка, сега е по два и нещо-три лева, посочи той.
От забавянето на въвеждането на еврото ще има загуби. Държавата ще започне да се финансира по-скъпо, ще имаме икономическа несигурност, другите пазари ще решат, че сме си поставили цел, която не можем да изпълним, българските компании ще продължат да плащат тразакционни разходи, които са от половин до един милиард лева годишно, коментира той.
Страните, които не са в еврозоната, не са много. Така са решили, така са направили. Чехия вече прави стъпки за присъединяване. Други страни не са в нея, но ползват всички блага. Но за нас това не важи. Ние нито сме Швеция, нито Норвегия, нито Дания, посочи той.
На икономически активните хора у нас няма какво толкова да им обясняваме за еврото. Те са наясно, че това е позитивно. Трябва да се обяснява на хората, които са притеснени и то с методите на пропагандата - с простички послания, които да ги успокоят, да не се тревожат. Но да се знае, хората нито ще обеднеят, нито ще забогатеят от това, че влизаме в еврозоната. Защото аз съм го казвал и друг път. Аз съм висок 1,80 см. В инчове съм горе-долу наполонита на това, но продължавам да съм толкова висок, колкото съм, независимо дали ме измервате в инчове или в сантиметри. По същия начин еврото е начин, по който измерваме нашия успех или неуспех икономически. Тези, които са икономически успешни, са успешни и в лева, и в евро. На тези, на които не им стигат парите, не е заради лева или еврото, а заради други обстоятелства в живота им, обясни той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
