Грантове, а не кредити за възстановяване. Препоръки на Васил Велев

Подкрепа за инвестициите и програма за заселване на мигрантите са сред най-важните стъпки, които да направи властта, казва шефът на АИКБ

Грантове, а не кредити за възстановяване. Препоръки на Васил Велев | StandartNews.com

Цените на тока на енергийната борса счупиха всички рекорди през тази седмица. Газът поскъпна. Заради войната в Украйна спряха доставки на основни суровини. Как се справя бизнесът и какво трябва да направят управляващите, за да се възстанови икономиката, коментира пред "Стандарт" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Подкрепа за инвестициите и програма за заселване на мигрантите са сред най-важните стъпки, които да направи властта, казва Васил Велев, шеф на АИКБ

- Господин Велев, бизнесът има ли разговори с управляващите за компенсация и за високите цени на газа?

- Газът за март е 113 лева, за април, ако нищо не се промени, ще има сериозно увеличение. Сега има компенсации за битовите потребители и за топлофикациите, за компенсиарне на индустрията разговорите предстоят. Страдат най-много химическата и торовата промишленост, което води до оскъпяване на храните. Търсили сме среща. Но този въпрос е по-труден за решаване, защото ще трябва да се търсят пари от другаде. Докато за цената на електроенергията парите са в самата енергетика, те са иззети от предприятията и трябва да се върнат обратно на енергетиката. 

- Кое е най-тежкото поражение върху фирмите от конфликта в Украйна?

- Затруднени са доставките на суровини, на метали. Ние сме голям вносител на метали от Украйна и Русия, които се преработват тук и се продават с добавена стойност в Западна Европа. След коронакризата този трансфер се увеличи, защото много клиенти потърсиха скъсяване на производствените вериги и това, което са внасяли от по-далечни дестинации, от Китай, се опитват да го прехвърлят в България, в Източна Европа.

И това е шанс, който не бива да се пропусне. Но трябва да се подкрепят инвестициите в българските предприятия, за да се случи това пренареждане на веригите. Затова ние казахме, че трябва подкрепа за инвестициите и иновациите, а не да замразяваме средства във финансови инструменти, какъвто уклон има.

А войната създаде допълнителен проблем с логистиката, с транспорта. Много камиони са блокирани по границите, свободните маршрути са пренатоварени, това удължава срока и оскъпява транспорта.

Плащанията също са затруднени. Износът, който правим в тези страни, не е голям процент, но не е пренебрежимо малък. По-голям проблем е доставката на суровини. Защото ние получаваме суровини за 20 пари, а преработени ги продаваме за 100 пари - липсата на доставки отразява петорно върху продажбите.

А не можем да ги заменим толкова бързо с други доставчици. Първо, защото изисква време за постигане на нужното качество. Второ, алтернативните доставчици са пренатоварени. Удължава се във времето с 6-8 месеца и се оскъпява от порядъка на 20-30%. 

- Как виждате тази подкрепа за инвестициите, за която споменахте?

- Ние говорим за пряка подкрепа за инвестициите в съществуващите предприятия - модернизация, технологично обновление, за да могат да участват по-мащабно в този процес на скъсяване и пренареждане на веригите на доставки. С началото на конфликта този процес се усили, създават се повече възможности за страни като нашата да натоварим допълнително предприятията, да увеличим капацитета и продажбите.

За целта е нужна подкрепа на инвестициите. За това сме предложили в Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ в тази икономическа трансформация да не се залита по финансови инструменти, защото на пазара има достатъчно такива - гаранции по кредити, дялови финансирания и т.н. Затворени са милиарди, за които няма търсене. Освен това става и по-бавно.

А пряка подкрепа на инвестициите - т.е. съфинансиране на инвестициите в предприятията, е това, от което икономиката има нужда сега, за да може на широк фронт да тече процесът на модернизация на икономиката. Всъщност в този План, който само ние и Нидерландия нямаме одобрен, в предпоследния му вариант цялата програма за икономическа трансформация бе чрез грантове. И нямаше възражение срещу това от Еврокомисията. А сега той се преправя като се увеличава делът на финансовите инструменти, а се намалява делът на пряката подкрепа. Не е ясно защо. Точно обратното на това, което трябва да се направи. Парите бяха на 100% за пряка подкрепа, сега се борим за по-голям дял.

- Какви стъпки трябва да предприеме правителството, за да може бизнесът ни не само да оцелее, но и да се развива? 

- За развитие има възможности - кризите ги създават. Една от тях е пренареждане на веригите на доставки. Ние изпитваме и недостиг на човешки ресурси.

Ако има подкрепа на инвестициите, ако има подкрепа за логистиката, за транспортните коридори, за търговията, ако има програма за заселване на мигрантите, за облекчаване на трудовата миграция, България много бързо може да дръпне напред.

Разбира се, трябва да има и решение на проблема с крайните цени на електроенергията. Което пък изобшщо не е сложен проблем - просто трябва да се върнат от държавата. Защото на АЕЦ "Козлодуй" един мегаватчас му струва 55 лева, а го продава за 839 лева.

Токът полудя. Бизнесът: Компенсирайте ни с част от печалбите на АЕЦ

За пострадалите от пандемията отрасли - кризата при тях се наслагва - говоря за туризма и пътническия транспорт - там трябва да продължат мерките.

Много е важно и тези мерки да се направят бързо и навреме.  

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай