Държавата ще ги праща там, където се търсят пазари
Търговските аташета към българските посолства в чужбина, които не работят ефективно, ще бъдат съкратени. За сметка на това ще бъдат открити търговски представителства на места, където бизнесът има перспективи и добри търговски взаимоотношения. Това съобщи министърът на икономиката Божидар Лукарски, след като по време на дискусията "Да! На българската икономика" представители на бизнеса поискаха по-активно съдействие на търговските служби в намирането на нови бизнес партньори и пазари.
В момента се прави преглед в тяхната дейност, съобщи Лукарски. Новите аташета обаче ще заминат на мисия чрез публично-частно партньорство, при което по-голямата част от издръжката им ще се поема от бизнес организациите. Вече имаме няколко добри примера, посочи Лукарски. В момента България има служби за търговско-икономически връзки в 46 държави - 21 в Европа, 8 в Източна Европа и Кавказ, а 17 са в Азия, Америка, Близък изток и Северна Африка. Четирима от тях са изпратени от различни работодателски организации - Ереван (Армения), Сана (Йемен), Хошимин (Виетнам) и Кайро (Египет). Към момента има постъпили предложения чрез публично-частно партньорство да бъдат назначени търговски аташета в Туркменистан, Алжир и Обединени арабски емирства.
Лукарски съобщи още, че се готви и нов закон за Публично-частното партньорство, тъй като сегашният е остарял и реално не работи. Очаква се той да бъде приет до края на годината.
Премиерът Бойко Борисов също коментира по време на дискусията, че търговските ни аташета "са далеч от изискванията към тях". Като пример за активна работа в защита на националния бизнес той даде чуждите посланици у нас. "Виждате какви лобисти са, постоянно идват при мен и ние като добри домакини, ги изслушваме", каза Борисов.
Искат ток и газ за индустриалните зони
Икономическото министерство води активен диалог с Министерството на енергетика за осигуряване на достъп до електропреносната и газова мрежа в индустриалните зони. Това стана ясно, след като индустриалци поставиха въпроса защо не навсякъде това е гарантирано.
"Индустриалните зони са изключително важни за развитието на българската икономика и има засилен инвеститорски интерес към тях. Все още обаче инфраструктурата на места е проблем", заяви икономическият министър Божидар Лукарски. И допълни, че се надява финансовият министър да отпусне необходимото финансиране за довеждане на електропреносните и газови мрежи до тези зони.
Държавата в лицето на икономическото министерство е собственик на 8 индустриални зони - Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Плевен, както и бившите свободни зони във Видин, Русе и Свиленград. В момента икономическото министерство пише нов закон за индустриалните зони и технологичните паркове, чиято цел е да регламентира тяхната работа и подкрепата от държавата и общините, така че те да станат атрактивни площадки за инвеститори - български и чуждестранни. Една от идеите е условията за правене на бизнес в тях да се изравни с тези в съседни на България страни.
Учениците да учат това, за което има работа
Ангел Чолаков, управител "ММ Механикс", Панагюрище
Положението с кадрите става все по-тежко. Делегираните бюджети на калпак в средното образование доведоха до това професионалните гимназии да подготвят невероятни на думи специалисти по изключително неясни програми. В резултат на което изчезнаха традиционните професии, необходими на индустрията, а напускащите училище млади хора няма къде да работят.
Призоваваме да се направи обследване по региони какви бизнеси се развиват и от какви кадри имат нужда тези фирми. И тогава да се приложи диференцирано финансиране за училищата, като учениците учат това, за което има работа в съответния регион.
Приветстваме намерението да се въведе дуално обучение и нашата компания е включена в пилотното му прилагане. Но трябва това обучение да се уреди законово.
Горанов: Висшето образование изкривява пазара на труда
Не средното образование, а висшето е големият проблем с кадрите в страната. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов на дискусията "Да! На българската икономика".
"Единствената незапочнала никога реформа в България е тази във висшето образование. То трайно уврежда пазара на труда, защото създава погрешна представа в младите, че знаят нещо, повишава техните претенции и ги прави още по-неадекватни", заяви Горанов. За 10-15 години икономиката ни толкова рязко се е променила и структурно, и географски, че е нереалистично да се очаква образованието бързо да я догони", обобщи Горанов.
Дуалното обучение в професионалните гимназии едва ли ще бъде въведено от есента. Това съмнение изрази съмнение икономическият министър Божидар Лукарски. Причината са необходимите промени в законодателството, които все още не са факт. Лукарски препоръчва португалската дуална система, където учениците от средното образование се насочват към определена специалност, по която първоначално да се обучават теоретически, а след това минават на стажове. Едва после се ориентират към следдипломна квалификация или висше образование в съответната област.
Акцизът за цигарите остава най-нисък в ЕС
Промените на акцизните ставки за цигарите ще става според приетия график и те ще са минималните ставки за ЕС. Това увери финансовият министър Владислав Горанов в отговор на въпрос от страна на изпълнителния директор на "Булгартабак" Венцислав Чолаков. Минималните за ЕС ставки ще бъдат достигнати в последния възможен момент и няма да има промяна в съотношението специфичен-адвалорен акциз, увери Горанов. С последните промени в Закона за акцизите и данъчните складове вече е разписан график за вдигане на налога. Той предвижда първото повишение да бъде от 2016 г. когато ще стане 25% от продажната цена, плюс 101 лв. на 1000 къса. Последното повишаване ще бъде от 1 януари 2018 г.
ББР пуска евтини кредити за бизнеса
Българската банка за развитие се подготвя да рефинансира падежиращите си през тази година облигационни емисии, както и да осигури ресурс за кредитен растеж, обясни пред "Стандарт" шефът на ББР Ангел Геков, който участва в дискусията "Да! На българската икономика". В дейността на банката е и финансиране на иновации, допълни той. Вчера на общото събрание на банката е взето решение да бъде пусната третата поред облигационна емисия в размер на 300 млн. лева. С половината от сумата ще се изплащат падежите от предишните две емисии, а останалите 150 млн. ще бъдат насочени през търговските банки към бизнеса за подпомагане на проекти, включително за иновации. В момента се набират оферти от банките, които желаят да се включат в инициативата, а до края на месеца се очаква средствата да станат достъпни за фирмите, каза още Геков. За намерението на банката да се финансира чрез облигации в такъв размер съобщи на дискусията и финансовият министър Владислав Горанов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
