На 11 февруари в НДК по инициатива на премиера Пламен Орешарски ще се проведе национален форум "Правителство - бизнес". За участие в него са поканени всички бизнес организации и всички медии. Предприемачите ще могат лично да отправят своите питания, препоръки и предложения към Орешарски и екипа му. От кабинета гарантират, че всеки въпрос ще получи отговор - в залата, по време на дебатите или писмено.
12 министри имат готовност да участват в 4 големи дискусии. Пламен Орешарски, заместниците му Даниела Бобева и Цветлин Йовчев, както и финансовият министър Петър Чобанов, ще дават разяснения за растежа и стабилността на икономиката, за привличането на чужди инвестиции. Министрите Драгомир Стойнев, Хасан Адемов, Ангел Найденов, Анелия Клисарова и шефът на банката за развитие Димо Спасов ще отговарят на въпроси по икономическата и социална политика, увеличението на работните места. За да говорят за бъдещето на регионите ни и развитието на инфраструктурата, пред бизнеса ще застанат Десислава Терзиева, Данаил Папазов, Иван Данов и Искра Михайлова. Земеделският бранш ще подложи на кръстосан разпит Димитър Греков и шефа на фонд "Земеделие" Мирослав Николов.
Тъй като "Стандарт" се е доказал като вестник на бизнеса, в дните преди форума се ангажираме да публикуваме въпросите и предложенията на предприемачите към кабинета. На страниците ни ще намерят място както представители на големите компании, така и на малките и средните фирми. Готови сме да дадем думата и на всички бизнес сдружения и организации от различните браншове.
Да решат завинаги проблемите с Турция
Козът ни е да се преразгледа квотата за транзитните разрешителни за комшиите
Илиян Филипов, Съюз на международните превозвачи
Основната ни препоръка към транспортното министерство и към кабинета е да решат проблемите ни с Турция веднъж завинаги. Нещо, което трябваше да е станало много отдавна, но явно досега не е имало политическата воля за това, като през цялото това време страдаме ние, българските международни автомобилни превозвачи. Единственият начин за разрешаването на проблема с Турция е чрез промяна на квотата на транзитните разрешителни, които даваме на турските превозвачи. Като държава ние наистина нямаме никакъв друг коз, който да използваме срещу Турция. Затова сега сме безкрайно благодарни на ръководствата на министерството на транспорта и на ИА "Автомобилна администрация", че ни подкрепят. Целият бранш е категоричен, че никога досега България не е имала такъв транспортен министър, който така присърце да приеме нашите проблеми и да се захване с решаването им. Отдавна е време и да бъде актуализирана двустранната спогодба за автомобилни превози с Турция, но това явно ще е дълъг процес, а браншът има проблеми сега, които трябва спешно да бъдат решени.
Голям проблем за нас си остава и сивият сектор в бранша. Продължаваме да настояваме пред министерството и автомобилната администрация да се справят и с него, но при сегашната ситуация той остава на заден план. Сега наистина преди всичко трябва да бъде разрешен проблемът с Турция. Загубите на бранша от спирането на превозите с еднократни разрешителни за Турция са големи. Колко са - трудно е все още да бъдат изчислени, но са огромни. Поне десетократно по-големи загуби търпят турските превозвачи и икономика. Все пак нашето предимство е, че можем да пренасочим камионите си да работят и на европейския пазар, докато турските колеги трябва да обикалят през Гърция и Македония.
Искаме правила за плащанията между фирмите
Найден Найденов, собственик на фирма за производство на метални строителни конструкции - Монтана
Много неща пречат на развитието на бизнеса в България, но аз ще изтъкна най-напред възможността да не се плаща на фирмите за извършена работа. Сегашните закони за счетоводството, за ДДС, не са достатъчни за налагане на ред в това направление. На мен ми дължат пари фирми за извършена работа, спечелил съм съдебни дела, но се оказва, че фирмата е куха и нямам какво да взема от нея. Или че е прехвърлена на някой безработен ром и оставаш без нищо.
Аз не участвам в обществени поръчки, но съм подизпълнител на спечелилите търгове изпълнители. Свършваш работа и също не получаваш пари. Сегашните правила казват - като не плаща, съди го. Но съдебните дела се точат с години и накрая се оказва, че няма какво да вземеш.
Обществените поръчки също са трън в очите на бизнеса. Всеки, който спечели, е длъжен да дава някакъв процент на някого. Няма случай, когато тази обществена поръчка не е платена. От това идва и голямата корупция, за която се говори. Работещият остава с по-малко пари и трябва да избива намалението им или със съмнително качество на работата, или с неплащането на подизпълнители и работници.
Спешна реформа в съдебната система
Васил Йовчев, управител на "Декотекс"-Сливен
- Като човек от текстилния бизнес искам да кажа, че всички ние се нуждаем от по-ниски цени на енергоносителите. Става въпрос най-вече за ток и газ. Като бизнес в България ние получаваме най-високите цени на ток и газ на европейско ниво. Така трудно се оцелява. Защо в Германия газът е с по-ниска цена. Мисля, че правителството трябва да обърне внимание на това и да реагира своевременно, за да облекчи бизнеса, а от там и много други неща.
- Второто ми очакване е за спешна и сериозна реформа в съдебната система. Аз работя с много чужди бизнесмени и потенциални инвеститори. Те имат сериозни опасения и се страхуват да влагат пари у нас. Една от основните причини е в съдебната система. Там трябва да се изчистят проблемите с несъстоятелността и търсенето на отговорност. Защото в момента за измами и лъжи на други отговорността се носи от инвеститора.
Държавата да помогне за инфраструктурата
Пламен Панчев, председател на Съвета на директорите на "Сиенит холдинг"
Единият от проблемите, по който бихме искали да продължи да се работи, защото има развитие, но все още няма ясна позиция, е изграждането на инфраструктурата. Тя е общинска, а възможностите за изграждането й от страна на общините е ограничена. Тук виждаме ролята на държавата, която може да помогне на общините при реализирането на инфраструктурните проекти. Респективно това ще бъде в помощ на инвеститорите в проекти за нови предприятия, които пък от своя страна разкриват нови работни места. Много е важно в момента и какви промени ще бъдат приети в Закона за публично частното партньорство, тъй като се подготвят такива. Надяваме се те да са в частта, която касае инфраструктурата, защото има желание от страна на общините да работят в тази посока, но трябва да им се даде възможност, защото в момента законодателството не предвижда такива възможности. Хубави са инициативите, които са в подкрепа на икономическото развитие на регионите, но нека да видим дали това касае и инфраструктурата, която също е свързана с икономическия растеж.
Какви конкретни мерки ще има за Северозапада?
Илиана Филипова, изпълнителен директор на Търговско-промишлена палата - Враца
Според регулярни проучвания на Търговско-промишлена палата - Враца, областите Враца, Монтана и Видин за поредна година са с най-нисък размер на БВП за глава от населението, с най-нисък дял на населението с висше образование, с най-нисък размер на инвестициите, с най-ниски нива за развитие на предприемачеството.
"За първи път България планира пилотно в Северозападния район да бъде прилаган моделът на интегрираните териториални инвестиции и разработването на Интегрирана стратегия за териториално развитие". Това каза заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова при откриването на първата работна среща за включването на Северозападния район в Споразумението за партньорство за периода 2014-2020 г. Това е част от поетия от българското правителство ангажимент за намаляване на различията между регионите.
Във "Визия за разработването на анализ и Интегрирана стратегия за териториално развитие на Северозападния район", изготвена от СУ "Св. Климент Охридски", за пореден път се посочват големите проблеми пред всички нас: "Хроничен недостиг" на регионална политика; ограничен демографски потенциал с непрекъснато стесняваща се база; амортизирана базова инфраструктура, територии без елементарна такава; ниско ниво на критични локализационни услуги - здравеопазване и образование, силен натиск върху социалната система в региона.
В тази връзка от особено значение за всички наши членове е важен следният въпрос: Какви конкретни политики, мерки, данъчни облекчения и стимули за бизнеса предвижда българското правителство за областите Враца, Видин и Монтана извън твърде общата формулировка на експертите на СУ "Св. Климент Охридски" за целево насочване на инвестиции в земеделието, транспортно-логистичния бизнес и туризма?
Инвеститорите искат стабилност и предвидимост
Олег Стоилов, председател на Търговско-промишлена палата - Стара Загора
Няма правителство, което да не е дошло на власт с обещанието да намали бюрокрацията, административните пречки пред бизнеса. За съжаление управляващите много бързо забравят това. На неотдавнашната среща на премиера Пламен Орешарски ние представихме 33 конкретни предложения. Повечето от тях са свързани именно с това - премахване на различни законови пречки пред тези, които искат да развиват собствен бизнес. Самият премиер призна, че много от регламентите са истински нонсенс. Коментирахме например закона за публично-частното партньорство, който по общо мнение е направен така, че да възпрепятства всячески партньорството на държавата и общините с частния бизнес. Ами законът за обществените поръчки, който всяко правителство прекроява по свой терк? В момента той не само не ограничава субективизма и корупцията, но ги благоприятства.
Уж имаме най-ниските данъци в Европа, но чуждите инвеститори не идват, а наши предприемачи изнасят бизнеса си при комшиите. За да се обърне тази тенденция - българският бизнес да разширява своята територия и дял у нас, а чуждите инвестиции да се увеличават, - държавата трябва да даде ясни сигнали за стабилност и предвидимост. Това са най-важните признаци за всеки, които иска да прави бизнес и да го развива.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
