На 11 февруари в НДК по инициатива на премиера Пламен Орешарски ще се проведе национален форум "Правителство - бизнес". За участие в него са поканени всички бизнес организации и всички медии. Предприемачите ще могат лично да отправят своите питания, препоръки и предложения към Орешарски и екипа му. От кабинета гарантират, че всеки въпрос ще получи отговор - в залата, по време на дебатите или писмено. 12 министри имат готовност да участват в 4 големи дискусии. Пламен Орешарски, заместниците му Даниела Бобева и Цветлин Йовчев, както и финансовият министър Петър Чобанов ще дават разяснения за растежа и стабилността на икономиката, за привличането на чужди инвестиции. Министрите Драгомир Стойнев, Хасан Адемов, Ангел Найденов, Анелия Клисарова и шефът на банката за развитие Димо Спасов ще отговарят на въпроси по икономическата и социална политика, увеличението на работните места. За да говорят за бъдещето на регионите ни и развитието на инфраструктурата, пред бизнеса ще застанат Десислава Терзиева, Данаил Папазов, Иван Данов и Искра Михайлова. Земеделският бранш ще подложи на кръстосан разпит Димитър Греков и шефа на фонд "Земеделие" Мирослав Николов.
Тъй като "Стандарт" се е доказал като вестник на бизнеса, в дните преди форума се ангажираме да публикуваме въпросите и предложенията на предприемачите към кабинета. На страниците ни ще намерят място както представители на големите компании, така и на малките и средни фирми. Готови сме да дадем думата и на всички бизнес сдружения и организации от различните браншове.
Държавата дундурка БДЖ, мащеха е за частниците
Властта да не ходи в Китай на екскурзия, а с конкретни проекти
Доц. Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на българските железопътни превозвачи
България има спешна нужда от реална дългосрочна транспортна политика. Днес повече от всякога, тъй като берем горчивите плодове от липсата й особено в сухопътния транспорт.
* На първо място - крайно време е да се спре политиката, която се води още от първия министър на транспорта в кабинета на ГЕРБ - Александър Цветков, и до днес в областта на интермодалните превози. Без стратегия за тяхното развитие се инвестира в разработване на проекти за изграждане на терминали в Русе, Варна и на други места. Проектът в Русе беше спрян от КЗК. Русе изобщо няма нужда от нов интермодален терминал. Там и сега има няколко терминала с огромен капацитет. За Варна сега ще се прави нов проект за терминал, и то при положение, че отдавна има готови два проекта. Така само се харчат пари и научен потенциал без ясна идея какво ще се постигне с това. Варна има нужда от логистичен парк, от развитие на фериботните връзки с Русия и други страни, а не от интермодален терминал.
* Второ - крайно време е да се спре негативната практика в НКЖИ, където всички усилия се насочват към усвояването на средства по проекти без план за развитие. Модернизират се жп линии без никаква обвръзка със сегашни и бъдещи потоци товари и пътници. Така само се усвоят парите по проектите, без абсолютно никаква визия за бъдещето.
Всички искат да са строители и комисионери.
А България има много по-голяма нужда да влага в логистика - да се търсят товари, да се сключват дългосрочни договори за тяхното привличане, т.е. - да се прави транспортна политика. Нещо, с което никой не се занимава. И ако кабинетът иска да се закрепи, трябва да провежда дългосрочна транспортна политика.
* Трето - беше открит Дунав мост 2 - добре! Но по него все още не се движи влак. Защо? Вече и влаковете на "Дойче бан" и "ДБ Шенкер" от и към Гърция вместо по новия мост на Видин се пренасочват по 10-и коридор през Скопие.
* Четвърто - още преди повече от два месеца беше оповестено, че всички проблеми с Турция са разрешени, а сега се оказа, че не са.
След като не сме разрешили най-важните си транспортни проблеми със съседните страни - какво по-голямо доказателство от това, че у нас всичко се прави на парче, без цялостна дългосрочна транспортна политика?!
* Пето - крайно време е държавата да престане да дундурка само БДЖ и да бъде мащеха за частните жп превозвачи. Те вече превозват 40% от всички товари с влакове и разполагат с нов подвижен състав. Още повече че плащат редовно инфраструктурните такси на НКЖИ и така я стабилизират, докато БДЖ бави плащанията и я тегли към дъното.
* Шесто, крайно време е на посещение в Китай вече да се ходи не само на екскурзии, от които се връщаме с гръмки, но мъгляви обещания, а с подготвени транспортни проекти.
Така че транспортният бизнес има нужда не от фалшиви обществени съвети, а от реални дългосрочни комплексни транспортни политики.
Поправките в закона да стават след дискусия
Доц. д-р Стоян Маринов, член на УС на Варненската туристическа камара, директор на Колежа по туризъм и преподавател в Икономическия университет Варна
Правителството обеща предизборно, че ще подходи отговорно към туризма и че още миналата есен трябваше да има министерство на туризма. Не само че това не стана, но и думата туризъм отпадна от името на ресорното ведомство, което се казва само Министерство на икономиката и енергетиката.
Другият проблем е, че вече сме в новия програмен период 2014-2020. Може и да има кратък вариант за стратегия на отрасъла, но трябва да има 7-годишен планов документ за развитието му. Ще припомня, че туризмът е един от най-значимите отрасли, който носи над 3 млрд. евро годишни приходи.
През март м. г. се прие Законът за туризма и веднага започнаха промени и кърпежи в него. Да, ако се налагат поправки, трябва да има предварително широко обсъждане по тях. Например тезата районирането да става с нормативен акт е неиздържана. Или НПО-тата да управляват регионите. Те възникват и работят на доброволчески принцип. А и районирането на Черноморието веднага ще доведе до търкания, меко казано, между Северното и Южното.
Всички беди идват от обществените поръчки
Държавата да осъзнае, че предприемачите движат икономиката, а не социалните програми
Никодим Войнов, собственик на млечната фирма "Войнов и сие" - Монтана
Всички беди за бизнеса, а и за страната идват от закона за обществените поръчки. Повече от 20 години нито едно правителство не пожела да го направи такъв, че да служи на бизнеса. Всяко си оставяше вратички да се намесва в поръчките в свой интерес. Всички поръчки се печелят от определени фирми, близки до управляващите, независимо кои са те. Дори ги раздробяват, за да може повече техни хора да се облагодетелстват. От това положение идва и голямата корупция у нас.
Ако си мислите, че една обикновена фирма с техника може да спечели поръчката за обновлението на водния цикъл на Монтана, например, жестоко се лъжете. Не всички имат достъп до обществените пари. Аз продавам млякото си на друг, който не е производител, но той зарежда болницата. Защото е спечелил обществената поръчка. По този начин се източват болници, заведения, фирми, общини. От години у нас бизнес правят само фирмите, които получават обществените поръчки. Друг бизнес у нас няма.
Що се отнася до Северозапада, то само с намаление на данъците няма да се получи ново развитие. Нека държавата осигури ток, вода, път до дадено населено място и тогава бизнесът сам ще дойде в него. Да се освободи от данък печалба, но при условие, че инвестира в изостанал район и наеме работници от него. Защо всички инвестират в София, а в Северозападна България - не? Защото при нас няма инфраструктура. Ако реша да си изградя цех в някое от селата, аз трябва да започна от прекарване на вода, ток, канал, за които само разрешителните ще отнемат много време и пари.
Държавата трябва да осъзнае, че икономиката се движи от бизнеса, а не от социалните програми. Сега се дават прекалено много пари за хора, които не искат да работят. Ако наемете работници от бюрото по труда, те ще ви смаят с леността си. Това са хора, които не искат да работят. Затова хем има хора, записани на борсата, хем фирмите изнемогват за квалифицирани работници. Кадърният работник сам си намира работа, него го търсят. Ако фирмата му фалира, веднага го взема друга.
Всички тези дефекти на обществото могат да бъдат преодолени със законодателни промени. Досега не съм видял воля за това.
70% български стоки в магазина
Йордан Вачев, собственик на месопреработвателната компания "Лалов и Вачев" ЕООД, Враца. Произвежда продукти с марката "Майстор Цветко"
- Да се приеме закон или поне наредба, с която да се регламентират минимум 70% български стоки в магазините. Големите хранителни магазини сега предлагат 70 процента млечни и месни вносни продукти, което се отразява негативно на българските производители. Предлаганият режим е въведен в редица европейски страни и той не противоречи на европейските регламенти.
- Правителството трябва много по-осезателно да подпомага семействата с две, три и повече деца, за да се справим с демографския срив.
Как ще ни защитите от монополите?
Младен Матеев, изпълнителен директор на "Изида" ООД, Добрич
Най-големият проблем за фирмите от хранително-вкусовата промишленост са монополите. За мен най-важно е българският бизнес да знае как правителството ще му гарантира защита от тях. Под монополи разбирам енергодоставчиците и доставчиците на мобилни услуги и картелите между тях, както и чуждите големи търговски вериги, които са на пазара у нас. От тяхна страна отношението към доставчици и производители, които са български, е коренно различно. На това мнение са и много колеги, като всички сме убедени, че има диференцирано отношение към българския производител. Трябва да има защита на родното производство.
Искаме да падне валутният борд
Настояваме за разумни цени на тока за индустрията
Людмил Александров, изпълнителен директор на "Радомир Метал Индъстрийз" АД
От доста време и на предишни правителства сме предлагали да се предприемат действия по премахване на валутния борд. Така реалният курс на лева ще стимулира износа и ще ограничи вноса, включително и на селскостопанска продукция. За тежката индустрия е важно да се въведе временен мораториум върху повишаване на цените на енергоносителите.
Ние смятаме, че е възможно цената на електроенергията да падне с 40%, а на природния газ - с 30%. Според нас излишната енергия, вместо да се изнася на ниски цени - 30-35 евро/MWh, може да се продава на българските предприятия на същата цена. При по-щателна ревизия себестойността на еленергията на основните производители и снабдители на еленергия може да се минимизира, като стане от 3 до 5%. Печалбите на НЕК и "Булгаргаз" също може да се ограничат в рамките на 2-3%. Настояваме пред правителството да се преустанови практиката на субсидиране на населението от индустрията чрез по-ниски цени на електроенергията. От години отправяме искане да се намалят цените на електроенергията за предприятия, присъединени директно към електропреносната мрежа 110kV, защото и до момента те са изравнени с цените на ЧЕЗ за средно напрежение 20 kV. За индустрията е важно и да има нова методика за определяне цените на природния газ, основана на цените на европейските борси. Металургичната индустрия, към която се числи и нашият завод, трябва да има директен достъп до производители на електроенергия и това трябва да се уреди законодателно. Ние смятаме, че БЕХ трябва да се ликвидира, защото това е структура, създадена в противоречие с антимонополното законодателство с цел укриване на разходите на НЕК и "Булгаргаз", преразпределение на средствата и е източник на корупционни практики.
Държавата би могла да ни бъде в помощ, като се разработи механизъм за запазване на висококвалифицираните работници в експортноориентираните фирми. Може да се помисли и за данъчни облекчения, в това число местни данъци и такси, за фирми, работещи в региони с висока безработица.
Специално за "Радомир Метал Индъстрийз" ще бъде от полза, ако се създаде държавен резерв и военновременни запаси от ковани прокати от различни марки стомана с размер от ф 300 мм до ф 1000 мм при месечен обем от около 1500 тона. При възлагане на целева държавна поръчка на фирмата ни за производство на около 20 000 тона ковани прокати от различни марки с размери ф 300 до ф 1000 впоследствие бихме могли да ги изкупуваме обратно при влагането им в производството на детайли с окончателна механообработка.
Дайте шанс на родното ноу-хау
Правете кръгли маси по градовете и ще чуете страшни неща
Красимир Върбанов, собственик на фирма "Квел"
63-годишният плевенски бизнесмен Красимир Върбанов е собственик на фирмата "Квел", основана през 1991 г. като инженерингова в областта на контрола на достъпа, видеонаблюдението. В последните 5 г. се занимава със зелена енергия. В сливенското село Твърдица е построил прототип на т.нар. интелигентна къща, в която са вложени супермодерни технологии и може да се контролира дистанционно. Според него фирмите като неговата са подложени на геноцид. Ето какво има да каже Върбанов на министрите:
Правителството трябва да обърне внимание на постигнатите разработки от български фирми и да стимулира производството. Има много интересни разработки на световно ниво, но те събират прах по рафтовете най-вече заради политиката на банките. Финансират разработки само на базата на ипотека и за нищо друго. Само в Плевен има 4-5 фирми със собствено ноу-хау, нашата е известна с къщата в Твърдица и с други иновации. В чужбина се чува за нас, в България - не. За съжаление битува един черен анекдот: правата на малкия и средния предприемачи са единствено да плаща на банки, да плаща данъци и да умре.
Ние пускаме тук всяка чужда фирма да зарибява пазара и да запълва нишите на пазара, а българските са блокирани. Към наша разработка имат интерес арабски инвеститори от Кувейт и Оман. Оказа се обаче, че за да започне да работи там фирмата "Квел", трябва да внесе 200 хил. долара банкова гаранция.
Първо трябва да се направи така, че парите от специализираните фондове да отиват при тези, които действително имат нужда от финансиране. Парите са някъде горе, разработките са в малки и средни фирми на ръба на оцеляването. А европейските средства потъват в банките. Фирмите нямат пари за патентоване, за ток и телефон. И не е вярно, че лицензионните режими се облекчават. Ако ме поканят на една среща, първо бих поставил въпроса да се направят по тези въпроси кръгли маси в големите градове и министрите ще чуят страшни неща.
Ще се подпомагат ли младите за първо жилище?
Тихомир Тошев, изпълнителен директор на консултантската компания КредитЦентър
Следя активната роля на подкрепящите правителството партии по отношение на промени в законодателството, касаещи банковото и небанковото кредитиране.
- Планира ли правителството да подготви пакет от мерки за подпомагане на младите семейства да закупят първото си жилище с кредит?
Откриването на 250 000 работни места е едно от важните обещания на този кабинет, а виждаме ръст на безработицата през последните месеци.
- Как ще се стимулира бизнесът от всички сектори да назначава нови служители и едновременно с това правителството ще се бори с работодателите, които не осигуряват служителите си на реалните им възнаграждения?
- С какво се различава в действията си този кабинет, представен ни като експертен, от предишните политически кабинети, които ни управляваха?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
