Гласът на бизнеса

Гласът на бизнеса | StandartNews.com

София. На 11 февруари в НДК по инициатива на премиера Пламен Орешарски ще се проведе национален форум "Правителство - бизнес". За участие в него са поканени всички бизнесорганизации и всички медии. Предприемачите ще могат лично да отправят своите питания, препоръки и предложения към Орешарски и екипа му. От кабинета гарантират, че всеки въпрос ще получи отговор - в залата, по време на дебатите или писмено. 12 министри имат готовност да участват в 4 големи дискусии. Пламен Орешарски, заместниците му Даниела Бобева и Цветлин Йовчев, както и финансовият министър Петър Чобанов, ще дават разяснения за растежа и стабилността на икономиката, за привличането на чужди инвестиции. Министрите Драгомир Стойнев, Хасан Адемов, Ангел Найденов, Анелия Клисарова и шефът на банката за развитие Димо Спасов ще отговарят на въпроси по икономическата и социална политика, увеличението на работните места. За да говорят за бъдещето на регионите ни и развитието на инфраструктурата, пред бизнеса ще застанат Десислава Терзиева, Данаил Папазов, Иван Данов и Искра Михайлова. Земеделският бранш ще подложи на кръстосан разпит Димитър Греков и шефа на фонд "Земеделие" Мирослав Николов.

Тъй като "Стандарт" се е доказал като вестник на бизнеса, в дните преди форума се ангажираме да публикуваме въпросите и предложенията на предприемачите към кабинета. На страниците ни ще намерят място както представители на големите компании, така и на малките и средни фирми. Готови сме да дадем думата и на всички бизнес сдружения и организации от различните браншове.

Чакаме електронни обществени поръчки

Дадохме на кабинета Бяла книга с препоръки, казва Валентин Георгиев, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България

Американската търговска камара в България определя като основополагащи фактори за устойчива и функционираща бизнес среда прозрачността, предвидимостта и конструктивния диалог с бизнеса. В тази връзка особено значими за нас са следните въпроси:

1. Кога правителството ще въведе задължителна оценка на въздействието на нормативните актове, с цел избягване на потенциални негативни ефекти от тези актове върху бизнеса и други заинтересовани страни?

2. Какви конкретни мерки ще предприеме правителството за развитие на електронното правителство в страната, какви ще бъдат източниците на финансиране и кога ще стартира изготвянето на секторни политики за е-управление (като тази за електронното здравеопазване) и въвеждането на електронни обществени поръчки?

3. Кога ще бъде готов проектът за енергийна стратегия на страната и кога ще бъде публикуван за обществено обсъждане?

4. В каква насока ще бъдат анонсираните промени на Закона за насърчаване на инвестициите?

5. Кои са приоритетите на България в преговорите за финализиране на Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение (TTIP) между ЕС и САЩ?

Американската търговска камара представи на правителството своята Бяла книга с основни принципи, които ще спомогнат за стимулиране на икономическия растеж и увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика. Препоръките от Бялата книга на Камарата са насочени най-вече към:

- Поддържане на финансовата стабилност - валутният борд е ключов компонент от доверието на инвеститорите и следва да бъде запазен и подкрепян с подходяща фискална и парична политика.

- Ускоряване на развитието и внедряването на електронното управление и свързаните услуги - тук е от особено значение въвеждането на сигурни електронни обществени поръчки.

- Използване на данъчните политики и процедури за стимулиране създаването на работни места; най-вече запазване на плоския данък от 10% върху доходите на физическите лица и фирмите.

- Гарантиране на законодателна и регулаторна прозрачност и предсказуемост.

- Разработване на конкретни политики и мерки за привличане на чуждестранни инвестиции.

- Стимулиране на образованието, предприемачеството и иновациите. В тази връзка изключително важно е да се модернизира трудовото законодателство, за да отговаря на потребностите на бизнеса, като в същото време се запазва правната защита на наетите лица.

 

Какво се прави за по-добра работа на чиновниците?

Д-р Митко Василев, председател на Германо-българската индустриално-търговска камара

Според проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара сред фирмите - членки на организацията, един от най-наболелите политически и икономически проблеми в България е неефективното публично управление. Какви мерки предвижда правителството за оптимизиране на държавната администрация?

Нашата препоръка е да се обръща повече внимание на чуждестранните инвеститори, които вече са в страната ни. В стремежа си да търсим нови чуждестранни инвеститори, не трябва да забравяме онези, които от години създават работни места.

 

Отрежете главата на сивата икономика

Красимир Лалов, зам.-председател на Националното сдружение на българските превозвачи (НСБП)

Вече повече от две десетилетия поставяме въпроса пред всички български правителства на прехода - да бъде поведена сериозна борба със сивата икономика в областта на превозите на товари с автомобили - без никакъв резултат. Затова се обръщаме със същия апел и към сегашното правителство: отрежете главата на сивата икономика в бранша - и ще увеличите и приходите в бюджета, и работните места. Точно затова подкрепихме автобусните превозвачи - защото сивата икономика на пазара на товарните превози е още по-страшна. Не говоря само за камионите, които извършват обществен превоз под прикритието на табели "Превоз за собствена сметка". На пазара работят хиляди камиони без лиценз и застраховки под носа на контролните органи. В сивия сектор са и чуждестранни фирми, които регистрират фирми за товарни превози у нас и извършват превози без офиси, гаражи, предпътни прегледи и пр.

Крайно време контролните органи да започнат да проверяват и "сивите", и "черните" фирми, а да оставят "белите" малко да си починат. За се разбере най-сетне кой кой е на пазара, без което той няма да може да се нормализира.
Всичко останало е наливане на каца без дъно.

 

Не ходете в Китай на екскурзия, а с конкретни проекти

Доц. Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на железопътните превозвачи

България има спешна нужда от реална дългосрочна транспортна политика. Днес повече от всякога, тъй като берем горчивите плодове от липсата й особено в сухопътния транспорт.

* На първо място - крайно време е да се спре политиката, която се води още от първия министър на транспорта в кабинета на ГЕРБ - Александър Цветков, и до днес в областта на интермодалните превози. Без стратегия за тяхното развитие се инвестира в разработване на проекти за изграждане на терминали в Русе, Варна и на други места. Проектът в Русе беше спрян от КЗК. Русе изобщо няма нужда от нов интермодален терминал. Там и сега има няколко терминала с огромен капацитет. За Варна сега ще се прави нов проект за терминал, и то при положение, че отдавна има готови два проекта. Така само се харчат пари и научен потенциал без ясна идея какво ще се постигне с това. Варна има нужда от логистичен парк, от развитие на фериботните връзки с Русия и други страни, а не от интермодален терминал.

* Второ - крайно време е да се спре негативната практика в НКЖИ, където всички усилия се насочват към усвояването на средства по проекти без план за развитие. Модернизират се жп линии без никаква обвръзка със сегашни и бъдещи потоци товари и пътници. Така само да се усвоят парите по проектите, без абсолютно никаква визия за бъдещето.
Всички искат да са строители и комисионери.

А България има много по-голяма нужда да влага в логистика - да се търсят товари, да се сключват дългосрочни договори за тяхното привличане, т.е. - да се прави транспортна политика. Нещо, с което никой не се занимава. И ако кабинетът иска да се закрепи, трябва да провежда дългосрочна транспортна политика.

* Трето - беше открит Дунав-мост 2 - добре! Но по него все още не се движи влак. Защо? Вече и влаковете на "Дойче бан" и "ДБ Шенкер" от и към Гърция вместо по новия мост на Видин, се пренасочват по 10-и коридор през Скопие.

* Четвърто - още преди повече от два месеца беше оповестено, че всички проблеми с Турция са разрешени, а сега се оказа, че не са. След като не сме разрешили най-важните си транспортни проблеми със съседните страни - какво по-голямо доказателство от това, че у нас всичко се прави на парче, без цялостна дългосрочна транспортна политика?!

* Пето - крайно време е държавата да престане да дундурка само БДЖ и да бъде мащеха за частните жп превозвачи. Те вече превозват 40% от всички товари с влакове и разполагат с нов подвижен състав. Още повече, че плащат редовно инфраструктурните такси на НКЖИ и така я стабилизират, докато БДЖ бави плащанията и я тегли към дъното.

* Шесто, крайно време е на посещение в Китай вече да се ходи не само на екскурзии, от които се връщаме с гръмки, но мъгляви обещания, а с подготвени транспортни проекти.

Така че транспортният бизнес има нужда не от фалшиви обществени съвети, а от реални дългосрочни комплексни транспортни политики.

 

Политиците да се разберат в името на България!

Има предпоставки за растеж на икономиката, но управниците трябва да помагат на компаниите, казва Николай Галчев, строителен предприемач, собственик на "Галчев холдинг"

По-страшна от икономическата е политическата криза. Истината е, че политиците трябва най-сетне да се разберат в името на България. От тях зависи благосъстоянието не само на бизнеса, но и на обществото. Налице са сериозни предпоставки икономиката на страната да тръгне нагоре, да има реален растеж. В строителния бранш конкуренцията е много голяма, но няма удари под пояса, няма мръсни номера. Търговете и обществените поръчки вече се провеждат цивилизовано. Все още обаче се разчита основно на европейските средства по европейските програми. Затова ни трябва силна политическа класа и приемственост. Необходимо е да се положат максимални усилия за усвояване на европейските пари. Това е основна задача на политиците. Фирмите ни вече знаят как се работи добре и почтено. Някои от тях са на световно ниво. Но политиците не бива да се бъркат и да пречат на бизнеса, а да го облекчават и подпомагат. Само тогава ще има повече работа, по-високи доходи - когато има по-малко политика в икономиката. Политиците да се обединят и да работят в една посока, за да върви напред и бизнесът.

 

Кой закриля въглищарската мафия в Перник?

Георги Милев, съсобственик на фирма "Въглища-Перник"

Настояваме държавата да направи преглед на всички раздадени минни концесии. От години немалко от тях стоят неизползвани, а в същото време има работещи фирми, които могат да отворят нови работни места и да осигурят принаден продукт. Въглищата са чист продукт с най-много данъци и държавата има какво да направи, за да се осигури реализацията им на наши пазари. Вместо въглища може да се изнася ток от централите, които не работят с целия си капацитет. Така ще има заплати и за миньорите, и за енергетиците.

Искаме съдействие от правителството за прекратяване на нелегалния въгледобив в Перник. За реализацията на въглища за отопление на населението пречи нелоялната конкуренция. По данни на наше разследване всеки ден около Перник нелегални миньори копаят до 100 тона въглища в отдавна затворени и много опасни галерии. Даже в центъра на града под магазина "Кауфланд" има подземна мина и никой не взема мерки. Опасенията ни са, че въглищарската мафия има шапка на най-високо ниво в града. Няма как да продаваме за населението нито ние, нито мини "Открит въгледобив" при положение, че анонимните ни колеги не плащат никакви данъци, а ние внасяме в държавната хазна 70% от стойността на продукцията под формата на акцизи, ДДС, осигуровки и концесионна такса. Нелегалните миньори копаят за жълти стотинки, с риск за живота, а нямат даже здравни осигуровки, да не говорим за застраховки "Живот".

 

Подкрепете Северозапада

Ани Стаменова, собственик и президент на фирма "Ава спорт", Монтана

Фирма "Ава спорт" е регистрирана и развива дейност в Монтана. Много от моите колеги предпочетоха регистрация в София по редица причини и плащат данъците си там. Затова смятам, че за местния бизнес трябва да се окаже подкрепа и от централната власт. Защо да няма преференциален данък печалба за фирмите, които останаха в Северозапада?
Моята фирма произвежда рядка продукция - седалки за парапланери и парашути. Изпитвам остра нужда от квалифицирани работници и не мога да си ги осигуря сама. Трудно ми е да наема млади хора по програми за заетост и насърчителните мерки. Ако успея да взема по няколко души, то е само за определени месеци. Срокът може да се удължи. Или поне за работещите фирми по места.

Настоявам властта да ни помогне и за повишаването на квалификацията. Много е трудно вече да се намери квалифициран работник. Ако е такъв, той най-напред се пазари за заплатата. За това допринасят многото програми за заетост, които осигуряват макар и минимални средства, но направо без никакъв труд. Не е вярно, че в Северозапада безработицата е висока - официално над 20 процента. Аз от години си търся работници и не мога да ги намеря. По тази причина през 2013 г. отказах поръчки на 4 фирми. "Ава спорт" е една от малкото фирми в Европа и света, които произвеждат толкова специфична продукция. Въпросът с квалификацията може да се реши и законодателно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай