Петър Филдишев притежава магистърски степени по Автоматика и управление от Санкт-Петербургския университет по информационни системи, механика и оптика (1993 г.) и Индустриален мениджмънт от Минно-геоложкия университет Св. Иван Рилски (2006 г.). От 1997 г. до 2012 г. работи в газоразпределителна компания, като последователно заема длъжностите проектант, ръководител на диспечерски център и директор продажби. От 2013 г. до 2016 г. е началник оперативно управление на доставките в "Булгаргаз" ЕАД. От 2017 г. е директор Търговия с природен газ в "МЕТ Енерджи Трейдинг България" ЕАД, а една година по-късно заема длъжност и на прокурист в дружеството. През годините е участвал в разработката на нормативни документи за газовия сектор.
- Много е вероятно синьото гориво да не се върне на нивата от 17-20 EUR/MWh, но това не значи, че няма да е аткраткивно
- Готови сме да участваме в трансформирането на въглищните централи, казва Петър Филдишев, директор търговия с природен газ в МЕТ Енерджи Трейдинг България в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Филдишев, политиците напоследък често споменават компанията МЕТ, някои използват за нея думата "посредник", която в съчетание с думата "газ", навява мрачни асоциации на някои от българите. Разкажете повече за компанията - за дейността й в международен план и у нас, откога е на пазара, с какъв рейтинг се ползва и т.н.
- Когато една компания е частна и действа независимо на пазара, то може да бъде възприемана по различен начин в зависимост от политическия ъгъл, от който се гледа на нея. Признавам, че понякога ни беше трудно да се справим с недоумението в очите на колегите, когато обяснявахме с какъв точно негативен контекст е натоварена думата "посредник", когато става дума за газ в България. Особено около събитията през май, когато компенсирахме липсата на газ и допринесохме значително за сигурността на доставките на страната ни.
МЕТ Груп е международна енергийна компания със седалище в Швейцария, която работи на европейските енергийни пазари от 2007 г., а десет години по-късно стартира дейността си в България. Компанията оперира в 27 страни и има дъщерни дружества в 13 държави. Количествата, които търгуваме годишно, са 20-30 пъти по-големи от потреблението в страната. Освен че се нарежда сред най-големите търговци на ликвидни хъбове в Европа, МЕТ притежава и значителни енергийни активи, преди всичко генериращи мощности на ел. енергия (газ и ВЕИ).
Откакто започнахме да оперираме в България, продажбите ни растат прогресивно. Опитът да се създаде негативно внушение относно дейността на компанията в страната, а и в Европа, е абсолютно некоректен. Разпадна се и митът, че нашият пазар на газ е стратегически и че газът може да изчезне. Е, всички видяхме, че това не е така - оказа се, че дори и при форсмажорни обстоятелства за броени дни се намериха заместващи количества. За сравнение, консумацията в България е около 3 млрд. В Европа, Русия и Турция, например, има отделни заводи, които консумират същите количества на година.
Разбира се, важна роля за това оказва инфраструктурата, без нея диверсификацията е невъзможна. Именно свободният достъп до преносните мрежи позволи на MET да осигури доставки на газ за България през май 2022 г. и да подкрепи страната в тази извънредна ситуация.
Ако частна компания има клиенти в България, но предоставя своя газ на държавно дружество - конкурент, само за да избегне прекъсване на доставките за клиентите, кой е посредникът в тази ситуация? Така погледнато, тезата за "посредниците" започва да звучи съвсем несъстоятелно.
- С колко е намаляла консумацията на газ в последната година?
- Според данни на "Булгартрансгаз" спадът за България през последната година е над 21%. В енергийния микс на страната ни обаче газът не е с голям дял. Да, той е важен - има индустрии, които разчитат до голяма степен на него. Но значението му започва все повече да намалява.
В българската енергетика основната тежест пада върху електричеството. В края на 90-те години, когато големите производства от химията и металургията са работили, консумацията достигаше до 7 млрд. куб. метра, днес тя е едва 2,7 млрд.куб.метра. В момента даже най-големият консуматор - "Топлофикация София", който преди двайсетина години е харчил до 1 милиард куб. метра на година, сега консумира около 700 млн. куб. метра.
Важно е да уточня обаче, че въпреки всичко газът няма как да изчезне от енергийния микс. Освен това, ако цената не подлежи на регулация, тя ще стане по-логична, по-прозрачна и прогнозируема, което ще направи газа по-атрактивно гориво за индустрията.
- Възможно ли е потребителите да купуват газ директно от търговеца и цената по-висока или по-ниска ще е от определената от КЕВР?
Да, по закон е възможно от 2009 г., но реално възможностите за това се появиха в края на 2016 г. с подписването на първото междусистемно споразумение с гръцкия оператор за свободен достъп на трети страни до капацитет за пренос. Тогава и МЕТ взе решението да влезе на българския пазар. Ние доставяме газ на крайни клиенти от 2018 г. Количествата за 2021 г. са над 320 млн. куб. м. През изминалата година бяха по-малки, но това е естествено предвид факта, че консумацията на газ в страната рязко се понижи.
Важно е да уточним, че цената, на която ние доставяме газ на клиентите, няма елемент на регулация и административно ценообразуване. Тя винаги се влияе от определени пазарни индекси, обикновено котировки на нефт или газови хъбове. Ние договаряме механизъм на ценообразуване на пазарен принцип с всеки конкретен клиент в зависимост от спецификата на неговото потребление, мястото на доставка и нашето портфолио. Днес може е да по-висока, утре да е по-ниска от регулираната, но винаги е ясна и базирана на пазарните условия.
В момента имаме продаден газ за 2025 г. Някой може ли да каже каква ще е цената на КЕВР за 2025 г. и дали тя ще се регулира тогава? Не. Но има механизми, които и тогава ще работят. Индустрията се интересува точно от това, защото иска предвидимост и възможност за планиране. МЕТ предлага именно това.
Освен това, когато една доставка е регулирана, търговецът неминуемо унифицира условията за клиентите и те стават неудобни за повечето от тях. Ние правим точно обратното, даже продължителността на доставката е произволна - за 3 или 6 месеца, за 1 или 3 години.
Тук бих искал да отбележа, че с решението на последното НС за спиране на програмата за освобождаване на газ всъщност се направи крачка назад в процеса на либерализация, като се ограничиха алтернативните доставки за най-уязвимите категории клиенти (топлофикациите и газоразпределителните дружества), чиято дейност е регулирана от КЕВР на входа и на изхода и се отразява пряко на разходите на домакинствата. Какво загубихме? Всъщност този инструмент позволяваше алтернативните доставчици (като МЕТ) да гарантираме ритмични целогодишни доставки за тези клиенти на цена, която е под регулираната.
- През последния месец имаме значително намаление на цената на газа, тенденцията като че ли е това да продължи. На какво се дължат тези по-благоприятни цени и какъв е пазарът в международен и световен план?
- Намалението изцяло се дължи на текущата пазарна тенденция, която е резултат на по-спокойните пазари след смута през 2022 г., както и на меката зима. Въпреки че се говореше доста в публичното пространство, че цените са по-ниски в резултат на политически усилия, чисто физически това няма как да е така - нашият пазар е много малък, за да определя подобни тенденции. Дори по-скоро ефектът е обратен - ако до август 2022 г. цената на газа в България беше по-ниска от борсовите цени в ЕС, то в последните месеци тя е по-висока. Разликата се променя в различните месеци - в момента не е толкова голяма, но през цялото време от август 2022 г. досега, регулираната цена е по-висока.
- Какви са тенденциите за цените на газа в по-дългосрочен план? Много от промишлените потребители се отказаха да го използват и минаха на алтернативни енергии, битовите също се чудят какво да правят. Ще се върнат ли някога цените, които го правеха най-евтиното гориво?
- Цената на газа сама по себе си не е толкова решаваща, по-важно е съотношението й спрямо алтернативните горива. Много е вероятно цените на газа вече да не се върнат на нивата от 17-20 EUR/MWh. Но това не означава, че той няма да бъде атрактивен. Високите цени през миналата година не бяха продиктувани от пазара - от търсене и предлагане, а от масовото говорене и неразбирането на ситуацията. Сега, когато ситуацията на пазара е по-спокойна, отиваме към едни нови, но по-стабилни нива.
Битовите потребители преминаха на ток, а индустрията подходи по подобен начин - някои клиенти замениха газа с пропан-бутан, който преди държаха само за аварийни случаи. Други минаха на дизел, някои гориха мазут. Забелязваме, че част от клиентите ни, които използваха алтернативни източници на енергия, отново се връщат към консумация на газ. В крайна сметка сътресенията се успокояват, а индустрията взе тежки решения, направи инвестиции за използване на алтернативни горива. Това ще й позволи да бъде по-гъвкава и по-конкурентна в дългосрочен план.
- В Европа масово се строят терминали за втечнен газ, интерконектори и т.н. Можем ли да погледнем на синьото гориво извън политиката и геополитиката и така да се опитаме да определим неговото използване, ефективност и цени в бъдеще?
- Със сигурност вече на всички е ясно, че преходът към безвъглеродна икономика е невъзможен без газ. Колкото повече ВЕИ се изграждат, толкова повече газови мощности ще са нужни, за да се балансира ефективно тяхното производство на енергия. Дори и след преходния период, използването на газа няма да се прекрати, но тогава няма да се говори за "синьо гориво", а за "синя суровина". Освен това по-голямата част от новите газопроводи са готови за пренос на водород.
Така че една разумно изградена инфраструктура няма да остане празна и неизползвана - дори напротив. Може би Европа никога повече няма да се остави да зависи само от една посока на доставки. Въпросът е да се диверсифицират източниците и този процес започна в цяла Европа през 2022 г. Втечненият газ, макар че има своите технологични недостатъци, може да идва отвсякъде.
- У нас направи ли се достатъчно за инфраструктурата?
- Направиха се нови интерконектори през Гърция, Румъния, изгражда се със Сърбия, а съществуващите вече работят в две посоки, с изключение на този на турската граница. Това са все проекти, които зависеха от България заедно с някоя съседна държава и те се случиха. Единственият проект, който зависеше изцяло от нашата държава - газохранилището Чирен да се разшири, все още не се случва.
Използването на Чирен освен това може да се оптимизира от гледна точка на предлагани услуги, т. е. отново най-важното е използването на инфраструктурата. След като през миналия февруари започна войната в Украйна, няма държава в Европа, която да не преразгледа аварийните си планове, включително с новия регламент за съхранение на газ, според който следва хранилищата да са запълнени над 80% за предходната и 90% за следващата година. Всички държави приеха механизъм за защита на търговците, които вкарват газ в хранилищата.
В цяла Европа се нагнети скъп газ миналото лято. Но във всички страни се прие механизъм за компенсиране на търговците, защото в ЕС си даваха сметка, че това може да стане една невъзможна цена. И търговците са компенсирани от съответната държава срещу промяна на цената. В България обаче все още няма механизъм за компенсиране както за нас, търговците, така и за държавното дружество, което понася същите загуби.
И споменавайки изпуснатите възможности, освен, че Чирен вече трябваше да е разширен до 1 млрд. кубика, сега България можеше да има второ хранилище - изчерпаното находище на Галата.
- Холандия се готви окончателно да затвори находището в Грьонинген. Ще повлияе ли това на европейския пазар?
- В Северозападна Европа консумацията на газ е огромна. Добивът от Грьонинген намалява отдавна, а в момента той едва би покрил консумацията на България. Т.е. това влияние е факт и то вече е компенсирано. Тук няма новина, но е интересна разликата в подхода. Находището дълги години е покривало значителен дял от нуждите на Нидерландия, но изчерпването му не предизвика сътресения, ограничения или паника. Най-важната причина за това е, че бизнесът и държавата там работят в синхрон - търговците са осигурили навреме алтернативни доставки, а правителството или отговорните институции са помислили за трансформация на заетостта и пр.
При нас от години е ясно, че въглищните централи няма да работят вечно, но все още няма ясна визия и план как да се използват тези площадки в бъдеще, а решенията просто се отлагат.
И ако Грьонинген е далеч от нас, нека обърнем поглед върху нашата съседка Гърция - тя използва същия въглищен басейн за производство на електричество. Но там няма притеснения от частни проекти за изграждане на газови централи на мястото на съществуващите въглищни. В тези проекти ролята на държавата е не да търси средства за инвестиции, а да осигури добра нормативна и икономическа среда. Тогава инвестициите идват сами.
- Сега е много модерно да се говори за ВЕИ, МЕТ също инвестира в соларни паркове. Ще измести ли "зелената" енергия традиционните изкопаеми горива?
- Запасите от изкопаеми горива са ограничени и дори при по-умерени темпове на добив, тези ресурси ще свършат и трябва да бъдат заменени с други. Сегашните "зелени" технологии са следващият етап на преход към нови видове енергия.
- Освен в Унгария, има ли компанията интерес за изграждане на фотоволтаични паркове или други инсталации за енергия от възобновяеми източници? На дневен ред ли е България?
- Унгария и България са първите две държави, в които групата МЕТ притежава работещи ВЕИ мощности. Така че страната ни винаги е била на дневен ред, заедно с другите държави, в които Групата ни оперира. Първоначално MET планираше да инвестира в създаването на портфейл от ВЕИ с инсталирана мощност до 1 GW , сега тази цел е увеличена до 2 GW. Това ясно показва, че нашите инвестиции във ВЕИ тепърва ще се увеличат. Групата е осигурила и финансиране за придобиването на тези мощности, като целта е изграждането на проектите й да се ускори максимално.
Що се отнася до това дали тези инвестиции ще бъдат направени в България, решението зависи най-вече от регулаторната рамка или дали държавата ще създаде достатъчно добри условия за тези инвестиции. Готови сме да обсъждаме решения и за стратегически проекти в България, като трансформиране на въглищни централи. Но сами разбирате, че това е възможно само когато държавата е наясно как вижда бъдещето на енергетиката. Надяваме се скоро да има стабилно управление с ясна визия за бъдещото развитие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
