Бишкек. В Европа на Газпром обикновена се гледа като на мощен инструмент в ръцете на Кремъл. Но в Централна Азия, регион, който някога е бил част от руските и съветски империи, газовия гигант затъна в спорове, което прави Русия да изглежда всичко друго, но не и всемогъща, коментира The Economist.
Проблемите са започнали през април, когато Газпром пое газопреносната мрежа на Киргизстан, обещавайки "стабилни доставки на газ". Няколко дни след това, Узбекистан, който е един от големите доставчици на газ в региона, спря износа за южен Киргизстан. От страната изведнъж обявиха, че просто нямат договор за продажби с Газпром
Спирането на доставките е засегнало стотици хиляди домакинства в долината Фергана. Някои пазарят електрически печки, за да могат да си сготвят; други горят отпадъци и дори мебели. Не е ясно кога ще бъдат подновени доставките. Страховете се увеличават за суровата зима, когато подаването на електрическа енергия винаги е нередовно.
Жител на регионалната столица Ош казва, че властите са започнали разпространението на газови бутилки, но не знае колко ще струува втечнения газ или от къде да си го купи.
"Никой няма отговори. Повече и повече хора се питат какво, за бога, прави президента Алмазбек Атамбаев?"
Той призова за "малко търпение". Може да се наложи много. Обещанието му да бъде да заобиколен Узбекистан, чрез изграждане на тръбопроводи през планините Тиен Шан от Северен Киргизстан, може да отнеме години.
Много граждани разкритикуваха продажбата на KyrgyzGaz на газова компания, собственост на бившия колонизатор. Сделката дойде по времето, когато Русия рекламираше своето икономическото и политическо обединение, Евроазиатския икономическа съюз, към който Киргизстан се очаква да се присъедини през следващата година въпреки съмнителните ползи.
Газпром твърди, че се водят преговаря с Узбекистан, чийто диктатор президент Ислам Каримов не е фен на Русия и на опитите на страната да си върне контрола в региона. Узбекистан предпочита да продава своя газ на Китай.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
