Газовият пъзел подреден

От Нова година никой няма да може да ни упрекне, че доставките не са диверсифицирани
Остава да видим как това ще се отрази на цените на синьото гориво

Ако коронавирусът не доминираше толкова, то газовата тема щеше да бъде основен акцент през последните седмици на отиващата си година. От Нова година никой вече не може да ни упрекне, че газовите доставки у нас не са диверсифицирани. Подготовката за това върви с пълна сила.
На 11 ноември Бойко Борисов, едва станал от леглото след като боледува от ковид, първо отиде да инспектира строежа на газовата връзка с Гърция. Премиерът заведе посланиците на САЩ, Гърция и Азербайджан в полето край хасковското село Войводиново, откъдето минава трасето на интерконектора Комотини-Стара Загора. "От 1 януари в България ще влиза азерски газ. Това, което виждате сега, дава възможност да докарваме и втечнен - американски, катарски, кипърски, израелски. Догодина ние ще можем да кажем на българите: вие нямате никаква зависимост и може да доставите газ отвсякъде и никой на може да ви спре парното", каза Борисов. И поиска от гръцките фирми-строители да приключат обекта предсрочно - за 12 вместо за 18 месеца.
"Този проект е много важен за диверсификацията и енергийната сигурност, а енергийната сигурност е национална сигурност", заяви посланикът на САЩ Херо Мустафа.
Договорът на "Булгаргаз" с азерската компания SOCAR, който е още от 2013 г., предвижда внос на 1 млрд. куб. м природен газ годишно от находището "Шах Денис 2" в Каспийския регион, който трябва да стартира в началото на 2021 г. през интерконектора с Гърция. Teзи oбeми пpeдcтaвлявaт oкoлo 25-30% oт пoтpeблeниeтo нa пpиpoдeн гaз y нac, a cтpaнaтa ни имa интepec и зa дoпълнитeлни дocтaвки.
Междувременно на 15 ноември от консорциума Trans Adriatic Pipeline /TAP AG/ обявиха, че газопроводът за пренос на азербайджански газ за Европа вече е готов за търговска експлоатация.
Азерският газ ще постъпи на 1 януари 2021 г. в България не през входна точка Комотини, а през друга, обясни министърът на енергетиката Теменужка Петкова. По думите й, интерконекторът Гърция-България е обмислен така, че да се случи паралелно с пускането на ТАР. Но заради пандемията са възникнали проблеми.
Работата по газовата връзка на терен започна преди около 2 години. Досега по трасето са разнесени 104 км тръби. Повече от 146 км от общо 182-километровата отсечка са разчистени. Главният изпълнител AVAX е започнал изкопните работи по траншеята, както и самото полагане на заварените над 73 км тръби. 18 км тръбопровод на територията на България и Гърция е готов. По мнението на експертите, газовото трасе ще е завършено към средата на 2021 г. Капацитетът му е 5 млрд. куб. метра на година. Освен от Азербайджан, газ се очаква да идва и от бъдещия LNG терминал край Александруполис. Той ще даде възможност за доставка на синьо гориво от нови източници, включително и от износители на втечнен газ като САЩ и Катар. Българското правителство проучва възможностите за евентуални доставки и от Израел и Кипър.
Какви са възможностите да получаваме азерски газ от 1 януари?
По думите на енергийния експерт проф. Атанас Тасев, ще се използва съществуващата връзка с Гърция: Кулата - Сидирокастро. Пред БНР Проф. Тасев подчерта, че всички български компресорни станции са направени така, че потоците да се движат от север на юг и от юг на север.
Интерконекторът Кулата-Сидирокастро е част от Трансбалканския газопровод, използван до началото на тази година за транзит на руския природен газ през България за Гърция. Сега това става през "Турски поток". Още през април 2019 г. техническият капацитет на тази връзка бе увеличен четворно и позволява до 5 млн. куб. м газ дневно да влизат у нас от Гърция.
Има вариант и за виртуални доставки на азерско гориво. "В една спокойна обстановка ще се даде възможност ние да правим суапови сделки - 3 милиона задържаме за наш клиент, който е на територията на нашата страна или на север, а т.нар. азерски газ ще остане за гръцки потребител. Когато искаме по-големи количества, за да не се наруши балансът, ще трябва да се направи реверс. Всичко това е възможно с новите технологии, които реализирахме през последните 5 години", обясни проф. Тасев.
Той не пропусна да подчертае, че не по-малко важен ни е и другият проект - "Балкански поток". По думите му, с Америка имаме стратегическо партньорство и битката между САЩ и Русия не трябва да рефлектира върху нашите национални интереси, които са да имаме гарантирани доставки на газ и да не си нарежем тръбите на скрап. "Ние ще си довършим газовия хъб "Балкан" каквото и да говорят, защото това е част от Плана "Юнкер" отпреди 5 г. за пълна диверсификация на газовите доставки, поради което бяхме задължени да имаме пълна междусистемна сигурност. България не е интересна на никого като пазар с потреблението си на 3 млрд. куб. м газ годишно. Интересни сме като транзитьор", посочи още експертът.
"Балкански поток" също напредва с бързи темпове.
На 20 ноември Борисов нагледа как върви изграждането на компресорна станция "Расово", която заедно с другата - "Нова Провадия", ще служи за повишаване на налягането по трасето. На КС "Расово" вече са монтирани трите компресорни агрегата, произведени от американската компания Solar Turbines. Други четири броя агрегати от най-ново поколение ще бъдат монтирани и на КС "Нова Провадия". Оборудването идва на 27 ноември. Очаква се работата по "Расово" да приключи в началото на декември.
Още на 8 ноември ТАСС съобщи, че газопроводът през България, който е продължение на "Турски поток", е готов и нашият участък е свързан със сръбския, но тържествата ще бъдат отложени заради пандемията. Енергийният министър Теменужка Петкова лаконично съобщи, че според договора със саудитския консорциум "Аркад", строежът на "Балкански поток", по който полагаме 474 км тръби от границата с Турция до Сърбия, трябва да приключи до 15 декември. От Нова година по него може да потече газ, като доставките за Унгария се планират за втората половина на 2021 г., а достигането на окончателната проектна мощност - за втората половина на 2022 г. Шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов припомни, че операторът има сключени договори за капацитета на съоръжението и с други фирми, освен с руската "Газпром" и швейцарската МЕТ, а капацитетът на входа на тръбата е 19.3 млрд. куб. м годишно.
Едновременно с осигуряването на диверсифицираните доставки, върви и проект за разширение на газохранилището в Чирен - капацитетът му трябва да се удвои от сегашните 550 млн. куб. м на 1.1 млрд. куб. м. Миналия петък Борисов посети и него. "С този проект и с "Балкански поток" ще се утвърдим като стратегически газоразпределителен център в региона", посочи министър-председателят. Владимир Малинов пък припомни, че проектът е в синергия с терминала за втечнен газ в Александруполис, в който държавната компания придоби 20%. Реализацията му се очаква да започне през следващата година.
"Като дойде корабът на Александруполис, ще се стовари реално в Чирен", обясни нагледно премиерът. Така газовият пъзел изглежда подреден и от 1 януари 2020 г. се слага край на монопола на "Газпром". Геополитически нещата изглеждат добре и трябва всички да са доволни - и САЩ, и ЕС, и Русия. А България е изпълнила всичко, което се изискваше от нея, като в същото време е защитила и интересите си. Като в оня стар виц: Забранили на затворниците да играят карти и им препоръчали тихи, интелектуални игри, като шах, дама и "не се сърди, човече". Минал надзирател покрай една килия и чул - "шах, шах, две пешки метър и целата килия е капо". Предстои обаче да видим най-важното - как всичко това ще се отрази на цените на синьото гориво.

ТАП изпревари “Газпром” в Южна Европа

Трансадриатическият тръбопровод (TAP) е последният елемент от Южния газов коридор, свързващ находището Шах Дениз с Южна и Западна Европа. 3500-километровата тръбопроводна система - от Баку до Южна Италия през Грузия, Турция, Гърция и Албания - "за първи път ще промени енергийната карта на Каспийския регион, свързвайки своите газови запаси с Европа", се казва в изявление на консорциума Trans Adriatic Pipeline /TAP AG/, който е съсобственик на азербайджанския SOCAR (20%) и британската BP (20%).
Oбщaтa дължинa нa ТАР e 878 км, oт кoитo 550 км щe пpeминaт пpeз ceвepнaтa чacт нa Гъpция, 215 км - пpeз Aлбaния, 105 км - пpeз Aдpиaтичecкo мope и 8 км - пpeз Итaлия.
Cтoйнocттa мy e 4.5 млpд. eвpo.
Първият етап - Трансанатолийският газопровод (TANAP), беше завършен в края на 2019 г. и вече изпомпва азербайджански газ към Турция. Вторият ще го изведе на италианския пазар, който беше първоначалната цел "Южен поток". Общият капацитет на азербайджанския газопровод е 16 милиарда кубически метра годишно, от които 6 милиарда ще бъдат закупени от Турция, а 10 милиарда - от страните от ЕС.
Така Азербайджан успя да изпревари "Газпром" с приключването на алтернативата на проекта "Турски поток", който беше одобрен от властите на ЕС да диверсифицира доставките на газ. "Турски поток" ще може да изпомпва газ за Европа не по-рано от една година. България и Гърция, в рамките на договорите си с "Газпром", получават по 3 млрд. куб. м на година /по данни за 2018 г./ С Азербайджан тези две страни са договорили по 1 млрд. куб м. Така "Газпром" може да изгуби една трета от обемите си на тези пазари, пише "Взгяд".
"В процентно съотношение Азербайджан ще стане силен конкурент в България и Гърция. Макар че в реални цифри загубата по 1 млрд. кубика на двата пазара не изглежда критично", коментира експертът на Фонда за национална енергийна безопасност в Русия Игор Юшков.
Съвсем друга обаче е ситуацията в Италия. "Тя дели с Турция второ и трето място по обем на доставките на руски газ /на първо място е Германия/.
По-рано Италия купуваше 22,7 млрд. куб. м руски газ, сега може да взема 8 млрд. кубика от Азербайджан.
"В Италия конкуренцията на газовия пазар е жестока, там имат тръбопроводи за синьо гориво от Русия и Алжир, включително има възможност и за втечнен газ. Сега се добавя още една тръба от Азербайджан. Затова Рим може да изисква отстъпки от всички доставчици", коментира експертът.