Бизнесът пише програмите на седем университета
60 000 студенти у нас учат икономика, а още близо 28 000 - администрация и управление. В същото време младите хора, следващи металургия, са 349, а бъдещите математици - 500. Изкривената структура на висшето образование у нас вече започва да се отразява и на пазара на труда. Към момента едва 25% от завършилите млади висшисти се реализират на позиции, за които въобще се изисква диплома от университет. По специалността си пък работят под 10 на сто.
В последните десетина години знанията и уменията на младите хора станаха по-важни от дипломата. При това не само у нас, а и в цяла Европа. Работодатели вече започнаха да назначават със собствени изпити, като се вълнуват само от това имаш ли нужните компетентности, дори и ако нямаш листа хартия, доказващ висше образование. IT-секторът, където най-масово не достигат кадри, пък създава собствени академии, за да си подготви нужните специалисти, защото завършващите университетите са крайно недостатъчен брой. Вузовете просто нямат нужния капацитет, за да захранят пазара с кадри. В този сектор търсенето е за три пъти повече специалисти, отколкото можем да подготвим в момента. В близките десетина години в световен мащаб недостигът на IT-кадри ще достигне 1,2 млн. души.
За да отговорят на исканията на бизнеса, някои от университетите вече започнаха да адаптират програмите си към търсенето на трудовия пазар. Във Факултета по компютърни системи на Техническия университет например се открива нова магистърска степен, в която всяка една дисциплина е поръчана от конкретна фирма. В същото време обаче бизнесът се е постарал да оборудва лабораториите, в които студентите ще учат. Това е и причината младите хора там да си намират работа по специалността още след трети курс. Българската стопанска камара пък започна работа с общо 7 университета по адаптиране на програмите им в съответствие с изискванията на бизнеса. Основното, което се прави, е да бъде зададен стандарт на компетентностите, с които младите хора трябва да излязат от университета. Този стандарт е разработен след допитване до фирмите от какво имат нужда, разказва Томчо Томов от Българска стопанска камара, който ръководи Националния център за оценка на компетенциите. Сред вузовете, с които БСК работи, са Алма матер, Техническият, Пловдивският, както и два частни - Нов български и Европейския политехнически университет в Перник.
Големият проблем според Томов е, че в момента ние не знаем от какви кадри имаме нужда. "Няма национална действаща система за устойчиво прогнозиране на потребностите на бизнеса в следващите 5 или 10 години. Работодателите нямат опит в правенето на прогнози. Просто, като опре ножът в кокала, започват да търсят кадри и се оплакват, че няма", казва Томов. По този начин е трудно да се направи и държавна поръчка при приема в университетите - нещо, което държавата замисля да въведе. Според Томов, за да се стигне дотам, е необходимо да се изгради система, която с научни методи и математически модели на базата на анализ да прогнозира как ще се развиват съответните сектори и оттам - колко души трябва да бъдат приети в университетите в съответните специалности.
Студентите завършват без достатъчно стаж
Учебното съдържание е другият голям проблем в образователната система, смята Томчо Томов от БСК. Проблемът възниква още при създаване на учебните планове в университета. В тях университетите би трябвало да декларират какви знания и умения ще притежават абсолвентите на изхода на университета. "Когато кандидатства, ученикът не получава информация за учебното съдържание, което ще му бъде предложено. Вузовете се оправдават, че програмите им са обект на авторски права, затова не могат да бъдат публикувани. Липсата на публичен достъп до учебните планове и програми обаче пречи младият човек да види какво ще учи и с какво ще му е полезна тази подготовка", казва Томов. По този начин не може да прогнозира и дали тя му е необходима. Естествено, най-големият проблем е, че в повечето университети липсва практическа подготовка. Има едва частични връзки с бизнеса и възможности за каране на стаж, затова и европрограмите за студентски практики се радват на такъв голям интерес сред младите. Те обаче са крайно недостатъчни като времетраене - дават възможност на бъдещия висшист само да надникне в "кухнята", не и да усвои процесите, които текат там. Един бъдещ учител у нас например кара едва 150 часа практика и с тази подготовка влиза в класната стая. В Европа тези часове са 900. В повечето европейски университети студентите участват и в научна дейност, докато у нас такива млади хора са единици.
Благодарение на това според Томов има огромни разминавания между очакванията на бизнеса и кадрите, които му се предлагат. Част от тях идват не просто от непознаване на бизнес процесите и технологиите в предприятията, а и от липсата на така наречените "меки умения", на които напоследък много се държи не само у нас, а и в Европа. Сред тях са например умението да работиш в екип, да преговаряш, да комуникираш, както и известни управленски умения. Тези неща обаче се формират не само в университета - те би трябвало да се формират още от детската градина. В този смисъл цялата ни образователна система се превръща в длъжник на пазара на труда, защото това е един от проблемите, който най-много спъва младите хора. Друг такъв проблем е и непознаването на нормативната уредба, на професионалната етика. Според Томов тези неща в чужбина се преплитат в самото обучение - учениците научават в рамките на учебната дисциплина при каква реализация може да им бъдат полезни тези знания. По този начин се създава и мотивация да учиш.
Най-голямото предизвикателство, пред което е изправена не само нашата образователна система обаче, е така нареченият "жизнен цикъл на компетентностите" - тоест тяхната способност да остаряват все по-бързо в съвременното общество. "Ако през 60-те години, завършвайки висше образование, получените знания могат да ти служат за цял живот, това вече е невъзможно. Тогава жизненият цикъл на онова, което си научил, е траел 20-25 години", казва Томов. В днешната икономика на знанието обаче тези компетентности остаряват с такова темпо, че още при завършването си трябва да бъдеш готов да инвестираш в допълнителни квалификации и обучения. Според проучване на БСК, най-бързо остаряват знанията в IT-сектора - за 4-5 години. При инженерите в производството наученото остарява за 7 години, във финансите и счетоводството животът им е най-дълъг - 9-10 години. "Тук е въпрос на политика на самата държава - за това бием камбаната. Тя финансира само формалното образование и това трябва да се промени", казва Томов. "Вече не наемаш работно време, а знания и умения. Иновациите и интелектуалните активи на фирмите, които не могат да бъдат осчетоводени, достигат до 70% от техните активи. Например в "Майкрософт" едва 30 на сто от активите са материални", разказва Томов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
