„До края на годината Министерството на финансите ще успее да събере приходите в бюджета, но към момента не очакваме преизпълнение. Трябва да се положат максимални усилия от двете приходни администрации (НАП и Агенция "Митници"), за да можем да осигурим и да гарантираме изпълнението на приходите.“ Това заявява в интервю за БТА служебният министър на финансите Росица Велкова.
Тя коментира още, че месец юли е с излишък от 1,5 млрд. лева, което означава, че приходите превишават разходите. Оценката на финансовия министър е, че това е много добро изпълнение на бюджета, но следва да се има предвид, че в отчета на юли не са влезли ефективно намалените данъчни ставки, които бяха приети с актуализацията на бюджета. Велкова счита, че ефектът от това намаление ще се усети през август. Имаме също и увеличени разходи за персонал, от актуализацията на бюджета от юли. А те в двоен размер ще бъдат изплатени през август, допълва министър Велкова.
„Забелязваме нарастване на отклонението от декларираните, но не внесени приходи. В началото на годината разликата между декларираните и не внесени приходи е 210 милиона лева, а в средата – 600 милиона лева. Разликата между декларирани и невнесени приходи е и в частта за ДДС, има и за осигурителните вноски“, отбелязва още финансовият министър.
Уверението на министър Велкова е, че страната ни ще положи максимални усилия да постъпи първото плащане от 2,6 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост в началото на ноември. „Намеренията ни са в края на август да подадем заявление. Обикновено оценката от страна на Европейската комисия е в рамките на два месеца, така че можем да получим средства в началото на ноември“, прогнозира Росица Велкова.
Служебното правителство ще спази бюджетната процедура и ще изготви базов бюджет за 2023 година, в който ще намерят отражение взетите решения от страна на Народното събрание, без да се залагат в базовия сценарий каквито и да било политики, анонсира министър Велкова.
„По груби оценки за поетите ангажименти за следващата година се вижда значителен ръст на разходите в рамките на 6,0-6,5 млрд. лева. Ръст в приходите в този размер едва ли ще можем да очакваме. Това поставя въпроса да се търси решение за преструктуриране на разходите, за да не се отиде на промяна на данъчната политика“, заявява служебният финансов министър.
На въпрос нужна ли е актуализация на бюджета министър Велкова отговаря, че „актуализация на сегашния бюджет може да се прави, само ако очакваме преизпълнение на приходите. При условие че към момента не се вижда такова преизпълнение, то за актуализация трябва да вдигаме дълга и дефицита, а не бихме тръгнали да работим в тази посока“. Според нея финансиране на допълнителни разходи можем да търсим само в тяхното преструктуриране. Затова не е необходима актуализация, защото ни се позволява от Закона за публичните финанси. „Като експерт не бих препоръчала да се вдигат данъци. Препоръчвам оптимизиране на разходната част на бюджета“, казва още министърът.
Ето го и пълният текст на интервюто на министър Росица Велкова:
- Какво е състоянието на държавните финанси към средата на август?
- Трудно е да се коментира състоянието им в средата на месеца, но бих могла да го направя към края на юли. Завършихме месеца с излишък от 1,5 млрд. лева, което означава, че приходите превишават разходите. Това е много добро изпълнение на бюджета. Следва да се има предвид обаче, че в отчета на юли не са влезли ефективно намалените данъчни ставки, които бяха приети с актуализацията на бюджета. Ефектът от това намаление ще се усети през август. Имаме също и увеличени разходи за персонал, от актуализацията на бюджета от юли. А те в двоен размер ще бъдат изплатени през август.
До края на годината ще успеем да си реализираме приходите, но към момента не очакваме преизпълнение на данъчните приходи. Трябва да се положат максимални усилия от двете приходни администрации (НАП и Агенция "Митници"), за да можем да осигурим и да гарантираме изпълнението на приходите.
Ще положим максимални усилия да постъпи първото плащане от 2,6 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Намеренията са в края на август да подадем заявление. Обикновено оценката от страна на Европейската комисия е в рамките на два месеца, така че можем да получим средства в началото на ноември. Тъй като ноември-декември са най-силните месеци, се извършват значителни по размер разходи.
- Очаквате ли събираемостта на приходите от страна на НАП и Агенция "Митници" да се повиши след смяната на техните директори? Каква беше всъщност причината за тяхната смяна, след като те отчитаха непрекъснато подобрение на резултатите? Ще има ли и други кадрови промени в близките седмици?
- Това са ключови администрации. Всяко правителство взема решения за екипа, който да отговоря за приходните администрации, тъй като неизпълнение на приходната част на бюджета, особено във втората половина на годината, би довело до невъзможност да се изпълнят гласуваните от Народното събрание разходи. А ние забелязваме нарастване на отклонението от декларираните, но невнесени приходи. В началото на годината разликата между декларираните и невнесени приходи е 210 милиона лева, а в средата на годината - 600 милиона лева. Разликата между декларирани и невнесени приходи е и в частта за ДДС, има и за осигурителните вноски.
Разчитам на новите директори на приходните администрации да положат максимални усилия да бъде повишена събираемостта.
На този етап не предвиждам други кадрови промени. Ако някъде се установят системни нарушения и неизпълнения на задълженията - би могло, но смятам, че към момента екипите са формирани.
- Как върви подготовката на Министерството на финансите за предстоящите през октомври парламентарни избори, включително и за надзора за печатането на хартиените бюлетини?
- Още на първото заседание на МС беше приета план-сметката за изборите. Средствата за изборите са осигурени и ако се наложи, има възможност да се предоставят допълнителни средства.
Тази седмица на заседание на кабинета ще бъде внесена и тарифата за изборите на БНР и на БНТ.
В момента тече обществено обсъждане за отмяна на постановлението за промяна на Устройствения правилник на Министерството на финансите, което е прието и влиза в сила от 1 септември. В него беше прието да отпадне физическият контрол върху бюлетините. Общественото обсъждане ще приключи преди 1 септември и ще бъде внесено на заседание на Министерския съвет, така че да има стриктен контрол върху целия процес на печатане, съхранение и предаване на бюлетините, както винаги е бил осъществяван от Министерството на финансите.
- Вече ми отговорихте кога в България ще започнат да пристигат средства по Плана за възстановяване и устойчивост, но има ли опасност страната да загуби средства по европроекти?
- За първото плащане по плана няма риск да не получим парите. Има известно забавяне в проект на МВР за системата за връзка "Тетра", но се надявам до подаване на заявлението и в периода на оценка това да бъде постигнато, така че първото плащане да бъде получено.
Има известно изоставане в нотификациите за държавни помощи по определени проекти, но е създадена организация за наваксване.
- Как върви подготовката на България за приемане на еврото? Коя е реалистичната според Вас дата, на която ще приемем общата европейска валута?
- Подготвяме се интензивно за приемане на еврото, като се работи с целева дата 1 януари 2024 година. Създадена е междуведомствена работна група, която да подготви проектозакон за приемане на еврото. Очаква се комуникационната стратегия за еврото да бъде приета в близките седмици. Работи се и на техническо ниво съвместно с БНБ за СЕПА-плащанията. Идентифицирани са всички участници, с които трябва да се работи за въвеждане на еврото. Това са всички държавни институции с финансова информация.
- Очаквате ли спад на инфлацията и отслабване на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) след решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Федералния резерв на САЩ за повишаване на лихвите? Ще премине ли икономиката на България в рецесия в близките месеци?
- Очаквам задържане на нивата на инфлацията, но до края на годината тя ще продължи да бъде двуцифрено число. Очаквам и спад на темпа на растеж на брутния вътрешен продукт на годишна база. Това са очакванията и на международните институции - те съвпадат с нашите прогнози.
Независимо от увеличението на лихвата от страна на ЕЦБ, което не е правено повече от 11 години, според Министерството на финансите това няма да доведе до значителен спад на инфлацията, защото тя е продиктувана от високите цени на енергоносителите и на храните, както и от нарушените системи на доставки.
- Как върви подготовката на проектобюджета за 2023 г. и възможно ли е, при необходимост (рецесия или изключително високи цени на енергията и суровини), да се направи още една актуализация на държавния бюджет в късната есен?
- Ще започнем с указания в началото на септември и ще спазим бюджетната процедура. Тъй като обаче сме служебно правителство, ще изготвим базов бюджет, в който ще намерят отражение взетите решения от страна на Народното събрание, без да залагаме в базовия сценарий каквито и да било политики. Ще се разработят различни сценарии и алтернативи на предложенията. Те само ще бъдат изчислени, а редовното правителство ще реши кое да включи и как точно да си реализира политиката през бюджета.
По груби оценки за поетите ангажименти за следващата година се вижда значителен ръст на разходите в рамките на 6-6,5 млрд. лева. Ръст в приходите в този размер едва ли ще можем да очакваме. Това поставя въпроса да се търси решение за преструктуриране на разходите, за да не се отиде на промяна на данъчната политика. Ако увеличим дълга или дефицита, ще нарушим критериите на ЕК и това неминуемо ще е пречка пред приемането на еврото.
Като експерт не бих препоръчала да се вдигат данъци. Препоръчвам оптимизиране на разходната част на бюджета.
Актуализация на сегашния бюджет може да се прави, само ако очакваме преизпълнение на приходите. При условие че към момента не се вижда такова преизпълнение, то за актуализация трябва да вдигаме дълга и дефицита, а не бихме тръгнали да работим в тази посока. Финансиране на допълнителни разходи можем да търсим само в тяхното преструктуриране. Затова не е необходима актуализация, защото ни се позволява от Закона за публичните финанси.
- Вече обявихте, че Министерството на финансите ще емитира дълг на вътрешния и на международните пазари. Кога очаквате да стане това и за какви обеми?
- Определеният ни от парламента лимит за нов дълг е 10,3 млрд. лева. От тях досега са емитирани на вътрешния пазар 1,8 млрд. лева. До края на годината ще интервенираме дълг както на вътрешния, така и на външния пазар, съобразно пазарните условия.
- Какво е състоянието на фискалния резерв?
- Състоянието на фискалния резерв в края на юли е 8,6 млрд. лева, което е добро състояние.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
