- Когато Великата зелена стена бъде завършена, тя ще е 3 пъти колкото Големия бариерен риф и най-мащабната жива структура на Земята
- Проектът GGW може да стане модел за борбата с климатичните измемения
Израснал в село в Буркина Фасо, Жорж Базонго си спомня как родителите и съседите му изсичат дървета всяка година, за да разширят земеделската си земя. Но от сечта и сушата растителността изчезва, а качеството на почвата се влошава, тъй като дъждовете отмиват плодородния й слой. Това принуждава хората да изоставят родните си места, за да търсят по-добър живот.Промяната започва преди десетилетие, когато правителството и екологични организации помагат на селяните да разберат рисковете от дейността си, казва 48-годишният Базонго, който вече е директор в международната благотворителна организация Tree Aid. В селото му, което е на около 160 км от столицата Уагадугу, местните хора са определили горски територии, в които е забранена сечта, разработили са и методи за опазване на почвата и водата. Сега, въпреки че климатичните шокове продължават, те получават достатъчно храна от селското стопанство, животновъдството и горските продукти. И вече не е нужно да разширяват земеделските си земи.Селото на Базонго е част от инициативата "Великата зелена стена" - програма, която има за цел да овладее въздействието от изменението на климата, да намали глада, да създаде работни места. Тя обхваща пояс по ширината на Африка под пустинята Сахара. "Имаме късмета да научим тези нови умения. Но какво ще кажете за милионите семейства, живеещи в бедност, които продължават да изсичат дървета защото не виждат алтернативи", каза Базонго, чиято организация подкрепя инициативата в пет държави. Той отбелязва, че получаването на финансиране за промяна на това поведение е предизвикателство и добавя, че е "много щастлив", че банките за развитие и правителствата са обещали допълнителни 14,3 милиарда долара за ускоряване на работата по Великата зелена стена, пише The Japan Times.
Около една четвърт от площта на Земята е в лошо състояние. През 2018 г. беше установено, че Сахара, най-голямата пустиня в света след Антарктида и Арктика, се е увеличила с 10% през последния век. Превръщането на земята в пустиня е основен проблем в региона Сахел (от южния пояс на Сахара до Суданската савана отдолу), където живеят някои от най-бедните общности в света. Доскоро населението, което е на първа линия на климатичните промени, трябваше да се справя само със ситуацията. Сега се надява на проекта "Великата зелена стена", който стартира през 2007 г.Първоначалната идея е да се засади ивица от 8 000 км с дървета, обхващаща 11 ключови държави - от Сенегал на запад до Джибути на изток. Резултатът - ще се подобри поминъкът в един от най-бедните региони в света, ще се отделя по-малко въглероден диоксид, ще намалеят конфликтите, тероризмът и миграцията.Новото световно чудо GGW /Greate Green Wall/ има за цел да се постигне устойчиво развитие в региона до 2030 г. Когато Голямата зелена стена бъде завършена, тя ще бъде най-голямата жива структура на Земята, чийто размер ще е тройно по-голям от Големия бариерен риф.През миналата година стана ясно, че най-амбициозният проект за залесяване е покрил едва 4% от целевата си площ след инвестиция от над 200 милиона долара през последното десетилетие. Повече средства, по-голяма техническа поддръжка и по-строг надзор ще са необходими, за да бъде реализиран планът за засаждане на 100 млн. хектара дървета и друга растителност, казват авторите на доклада.Постиженията до момента са над 350 000 нови работни места, 90 милиона долара приходи и 18 милиона хектара възстановена земя. Етиопия, която започна да залесява по-рано от останалите държави в региона, е водеща и според съобщенията е засадила 5,5 млрд. растения на 151 000 хектара нова гора и 792 000 нови тераси. Буркина Фасо се гордее с 16,6 милиона растения, което се равнява на площ от около 31 000 акра. В Нигерия са възстановени над 12 млн. акра деградирали земи.Основен проблем обаче е мониторингът. Отделни държави предоставят свои собствени оценки, но има съмнения колко от 12-те милиона дървета, засадени например в Сенегал, са оцелели.С напредването на залесяването започнаха да наблюдават увеличени валежи, а земеделските площи станаха по-устойчиви и по-плодородни.
Още пари от световните донори
На 11 януари 2021 г. на на срещата на върха "Една планета" в Париж Великата зелена стена получи 14 милиарда долара допълнително обещание за финансиране за следващите 10 г. Първоначалната сума бе за 10 млрд. долара. Сред донорите са правителството на Франция, Африканската банка за развитие (6,5 млрд. долара) и Световната банка (5 млрд. долара).Чрез доверителния фонд Progreen на Световната банка ще бъдат инвестирани 14,5 милиона долара за борба с деградацията на земята в пет държави от Сахел: Нигер, Мали, Буркина Фасо, Чад и Мавритания. Председателят на групата на Световната банка Дейвид Малпас заяви, че инвестирането във възстановяване на ландшафта "има икономически смисъл". Например в Нигер всеки инвестиран долар носи възвращаемост от 6 долара, отбеляза той.
На кого помага проектът?
Екологичното въздействие не е единственият фокус на този проект."Голямата зелена стена е свързана с устойчиво, интелигентно развитие на климата на всички нива", казва Елвис Пол Тангам, комисар на Африканския съюз за проекта."Всяка от 30-те държави разработи национални планове за действие, това е най-голямото постижение. Помощите за развитие се провалиха, защото хората никога не са се идентифицирали с тях. Но този път те се идентифицират - това е нашето нещо", обяснява Елвис Пол Тангам.Тъй като общностите в района на Сахел са наети за изграждане и поддържане на стената, проектът ще има дълготрайни ползи както за хората, така и за планетата. Предполага се, че населението в Сахел ще се удвои до 2039 г., което означава, че проект, който се занимава с екологичните проблеми в района, като същевременно предоставя възможности за работа, е по-важен от всякога."Голямата зелена стена ще промени играта, осигурявайки по-добро бъдеще за селските младежи в Африка и шанс да съживи цели общности", казва Моник Барбут от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването. "Проектът може да обедини младите хора около обща амбиция - да отгледаш световното чудо на 21-ви век в Африка", добавя Барбут.След десетилетия, в които чрез международни програми за помощ се правеха опити за промяна в региона Сахел, може би успехът на Великата зелена стена ще може да се използва като план за бъдещи проекти за екологично развитие по целия свят.
МОК засажда 355 000 дървета
Международният олимпийски комитет (МОК) засажда 355 000 дървета в Мали и Сенегал като принос към инициативата " Великата зелена стена". "Олимпийската гора ще подкрепя общностите в Мали и Сенегал, като увеличава тяхната устойчивост на климата, продоволствена сигурност и възможности за доходи.Тя ще покаже положителното отношение на МОК към решаването на проблемите с климата още до 2024 г.", казва президентът на организацията Томас Бах.В съответствие с целите, определени от Парижкото споразумение, организацията се ангажира да намали своите въглеродни емисии с 30% до 2024 г. и 45% до 2030 г."Справянето с изменението на климата е един от основните приоритети на МОК и ние сме изцяло отдадени на намаляването на нашите емисии в съответствие с Парижкото споразумение", добавя Бах.Миналата година от МОК обявиха, че всички олимпийски игри ще са климатично положителни от 2030 г. нататък. Това означава, че ще премахват повече въглерод от атмосферата, отколкото ще създават.Токио 2020 и Пекин 2022 вече се ангажираха да провеждат игри с неутрален въглерод, а Париж 2024 обяви амбицията си да се превърнат в първите положителни за климата игри.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
