Жътвата в Добруджа ще е ад, твърдят стопаните
Добрич. "Тази година жътвата в Добруджа ще е ад. Положението е страшно. Нивите са потънали във вода. Навсякъде има полегнали, не - направо вкопани - пшеница, рапица, царевица и слънчоглед. Непрекъснато се чуваме с колеги, няма място в областта, където да няма поражения". Така описва картината Стилиян Стоянов - зърнопроизводител и председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в Генерал Тошево.
Той е категоричен, че никой в момента не може да каже колко и какви са пораженията, като добавя, че за това е нужно да се направят огледи на полетата. Но това може да стане едва когато водата се оттече. "Добруджа произвежда сигурно 15 на сто от хлебното зърно на страната. Пшеницата е култура със социално значение, защото става дума за храна. За пшеницата се правят най-големите разходи по сеенето и отглеждането, а обикновено приходите едва покриват направените разходи. Аз и колегите сме изключително притеснени за реколтата тази година", допълва земеделецът.
Последните дъждове, освен че буквално са забили в земята посевите, ще се отразят и на качеството на зърното, категоричен е Стоянов. "В момента пшеницата е във фаза на восъчна зрелост. Жътва може да почне най-рано в началото на юли, а дотогава има много време. Зърното може да покълне във влагата. Никой да не си позволява да прави прогнози, защото никой не е по-голям от хляба", казва Стоянов.
Земеделските стопани са изключително притеснени какво в крайна сметка ще могат да приберат в хамбарите. Те казват, че зърното е на полето и тяхно става едва след като бъде прибрана реколтата
Атанас Атанасов, който обработва ниви на територията на община Добрич, също бе категоричен, че жътвата тази година ще е много трудна. "Над 130 л на кв. м през нощта в четвъртък и на следващия ден се изляха, като на много места има полегнала пшеница, има извлечени посеви. Едва с оттичането на водата, когато успеем да влезем в полетата, ще можем да кажем каква е картината", казва Атанасов.
Директорът на Добруджански земеделски институт доц. Иван Киряков също подкрепи земеделците и каза, че се чака трудна жътва в региона. "Има множество полегнали посеви. Жътвата ще е в трудни условия, защото трябва да намалее влагата. Всички се надяваме да няма големи загуби, но Божа работа", казва доцентът, като добави, че след последния порой около 20 на сто от посевите с пшеница вече са съборени на земята. Той допълни, че има наклонени посеви с ечемик, полегнали рапици и други щети. Тепърва, като се оттече водата, те ще бъдат оглеждани и оценявани. Засега доц. Киряков е оптимист и смята, че институтът ще успее в полетата си да произведе достатъчно качествени семена за есенна сеитба. Но едно от условията е да не вали повече, за да може да падне влагата както на полетата, така и на самото зърно, което, узрявайки, трябва също да има определена влага. В полетата на института средно в тези два дъждовни дни са паднали по 90 л/кв.м, като това е минимум 50% над нормата за месеца, казва още доц. Киряков. Научният работник и земеделските стопани не се ангажират с прогноза за добивите от нивите и се молят да няма дъждове, за да има качество зърното, което ще се прибере.
ЗАГУБИТЕ ДОСЕГА
Водният ад от вечерта на 19 юни е вторият за областта. Само преди месец област Добрич бе ударена от градушки и порои, които нанесоха щети на стопаните в общините от областта. По данни на земеделската дирекция от направените огледи тогава 800.7 дка с пшеница са пропадналите на 100% площи. 100 на сто пропаднали площи има и с други култури - 1504.5 дка слънчоглед, царевица - 1280.9 дка, ечемик - 22 дка, рапица - 611.1 дка. Експертът от дирекцията Веселин Овчаров заяви, че освен на 100% пропаднали площи, има и множество площи с щети между 20 и 80%. 10 292 дка от нивите с пшеница са с частични щети, установени от експертите.
По данни на дирекцията тази година в Добричко има засети 1 236 051 дка. С рапица - 162 285 дка, слънчоглед - 910 520 дка, царевица - 943 237 дка и ечемик - 73 600 дка.
Сливен изгуби над 2000 дка с пшеница
2117 декара пшеница са 100% пропаднали. Това означава, че оттам реколта не може да се очаква, заяви за "Стандарт" Тодор Братанов, директор на областната земеделска служба в Сливен. В понеделник следобед той направи обобщение на данните от четирите общини на областта. Пропадналите площи са следствие на проливните дъждове. Напълно унищожени са 534 декара рапица, както и 304 декара слънчоглед. Тези площи се намират в общините Сливен и Котел, обясни Братанов. В община Котел има данни и за унищожени зеленчукови градини. От Нова Загора идват данни за 80% пропаднали 36 декара с ечемик, обясни Братанов. Данните търпят промяна, защото ситуацията е динамична, допълни шефът на областната земеделска служба.
Производителите искат косвена помощ
В Старозагорско няма 100% компрометирани есенни култури, но при пшеницата полегналите посеви от дъждовете през май и юни са около 20 на сто, а на ечемика - 10 на сто. Това съобщи Радослав Христов, зам.-председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в България. Полегналото жито при всички случаи щяло да намали очакваните средни добиви и да увеличи разхода на гориво с 20-30 на сто. На компенсации от държавата обаче можели да разчитат само стопаните на 100% пропаднали култури.
"Ние не искаме вече от държавата директни плащания, а косвена помощ, за да намалим производствените разходи", добави Христов. Той припомни, че досегашните европейски нотификации за по-нисък акциз на горивата за селскостопанските машини и отстъпката от данък печалба изтичали до края на тази година и спешно трябвало да се договорят нови за 2015 г. "За нас няма значение кой ще договори тези нотификации в Брюксел - това правителство или служебният кабинет, но те трябва да бъдат договорени до края на тази година", припомни Христов. Това щели да бъдат и основните искания на зърнопроизводителите на заседанието на Консултативния съвет във вторник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
