София. Не само фирмите, но и гражданите ще могат да обявяват фалит. Тази идея възродиха депутатите от БСП и ДПС Янаки Стоилов, Иван Иванов, Хамид Хамид и новоизбраният шеф на правната комисия към парламента Четин Казак. Работната група по съставянето на законопроекта ще заседава през следващата седмица.
Законът за фалита на физическите лица ще бъде изготвен след сериозна експертиза на европейското законодателство, коментираха народните избраници пред "Стандарт". В момента се преглеждат внимателно текстовете във френския закон, ще се вземат работещи практики и от Испания, обясниха юристите. Фалитът на граждани ще се обявява пред експерти и след внимателен анализ на реалното им финансово състояние - на доходите и задълженията им. Но така ще се спре лавината от хора, които губят и единственото си жилище по независещи от тях причини. Както и ще се прекрати практиката наследници да се оказват с дългове, коментираха депутати. В новия закон внимателно ще се фиксират датите, от които човек обявява фалит, за да не може преди това да е продал имотите си и по този начин нарочно да завлече кредиторите. За да няма злоупотреби със статута на фалирал гражданин, имената на хората, обявили фалит, ще се записват в черен списък за взимане на нови кредити. Освен това за дълъг период от време няма да могат да развиват търговска дейност, като регистрират фирми. Целта е да няма масови банкрути, но и да не се стига до преследване на децата на длъжниците и дори внуците им, обясни Иван Иванов (БСП). Както фалиралите фирми влизат в регистър, така и физическите лица ще бъдат записвани в такъв, поясни още Иванов.
Подобна идея за фалит на физическите лица имаше и по времето на ГЕРБ. Тогава обаче тя не събра достатъчно подкрепа сред депутатите. Да се уреди статутът на гражданските фалити беше обещание от предизборната програма на БСП. Сега прогнозите са законът да бъде приет до май 2014 година.
Банкерите обаче са категорично против въвеждането на такъв закон. Те прогнозират, че лавина от частни фалити ще залее съдилищата, защото хората са максимално затруднени да си плащат борчовете. Почти няма работещ българин без кредит, който да не изплаща вноски към банките, коментират финансисти. Причината е, че до 2008 г. трезорите щедро раздаваха заеми, но и хората не се затрудняваха да ги връщат. От години обаче кредитирането е в точката на замръзване и голяма част от доходите на банките идват от издължаването на старите заеми.
В Кент приключват за година
В Англия правилата за обявяване на личен фалит отдавна са ясни. Графство Кент е раят за неизправни длъжници, твърдят юристи. За да поискаш фалит, трябва поне шест месеца да си регистриран като жител на графството. Преди това обаче процедурата трябва да е стартирала там, където е натрупан дългът. Всички сметки и имоти на длъжника се замразяват, от доходите му се оставя известна сума, с която да се издържа. Останалите доходи се прибират за погасяване на дълговете. Процедурата по фалит трае една година, но може да продължи и повече. През това време длъжникът не може да тегли нови заеми и да започва бизнес. Има такса, която се плаща за стартиране на процедурата.
В Германия нещата са по-сложни и по-скъпи. Таксата за обявяване на фалит е доста по-висока, а процедурата продължава шест години. Не рядко се случва съдът да откаже да я започне, ако длъжникът вече е продал всичко, каквото има. Тогава ситуацията става доста неприятна за него. Ако все пак фалитът е разрешен, съдът определя сумата за издръжка, която е доста малка. Останалите доходи на длъжника се ползват за покриване на борчовете му. Ако се окаже, че длъжникът е укрил доходи или е подправил документи, се пристъпва към наказателно дело и може да лежи в затвора.
Висят кредити за 1,2 млрд.
Кредити на граждани за 1,25 млрд. лв. висят на банковата система като потенциален проблем. Това е общата сума на потребителските и жилищните заеми, чиито вноски са просрочени между 31 и 90 дни. Така от общо 18,3 млрд. лева изтеглени кредити от граждани, близо 7% издават признаци за потенциални проблеми както за банките, така и за потребителите. С други думи, тези 7% са на прага да влязат в статистиката за лоши и пресктруктурирани кредити, които пък възлизат на 22,9% от всички раздадени заеми за домакинства в страната. Сумата на потребителските заеми, по които има забавяне на вноските до 90 дни, възлизат на 514,9 млн. лв., или близо 6% от всички подобни кредити у нас. По 7% от жилищните кредити, или по ипотечни заеми за 734,5 млн. лв., също има забавяне на вноските до 90 дни. Когато вноските по даден кредит не се плащат повече от 90 дни, те започват да се водят като "необслужвани" и влизат в популярната статистика за "лошите и преструктурирани заеми", където освен тях влизат и кредитите, определени като "загуба". Кредитите попадат в графата "загуба", когато просрочието стане по-голямо от 180 дни. Обикновено тогава започват разправиите на потребителите със съдебни изпълнители, стига се до запор на заплати и т.н. В повечето случаи банката успява да събере само част от вземанията си, определени като "загуба". Общата сума за банковата система на кредитите, класифицирани като "загуба", е 8,495 млрд. лв. От тях 1,407 млрд. лв. са от жилищни кредити, 727,2 млн. лв. са потребителски заеми, а фирмените кредити, класифицирани като "загуба", са 6,3 млрд. лв.
БНБ пише изисквания за шефовете на банки
Изисквания за качествата и образованието, които трябва да притежават банковите шефове, ще бъдат записани в наредба на БНБ. Тя трябва да бъде написана до 6 месеца след като бъдат приети промените в Закона за кредитните институции, качени на сайта на Министерството на финансите. Те се предлагат, за да изпълним последните директиви на ЕС в областта на банковия надзор. Отново с цел начело на банките да се поставят доказани специалисти се въвежда изискване всяка банка да създаде комитет за подбор на кандидати за членове на съвета на директорите или на управителния съвет. Членове на комитета могат да бъдат само членове на надзорния съвет или на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове, предвижда проектът.
За да се гарантира финансовата стабилност на банковата система, БНБ ще проверява акционерите, които притежават над 10% от капитала на всяка банка. Централната банка ще дава мнение дали размерът на тяхното имущество и развиваната от тях дейност съответстват на заявеното от тях акционерно участие в капитала.
Банките носят риск, ако имотът поевтинее
Няма да променят лихвата по ипотечен заем, без да ни питат
Банките да си носят риска, ако имотът, ипотекиран за кредит, поевтинее с годините и цената, на която се продаде при евентуално неплащане на вноските, не може да покрие задължението. Такава промяна е нанесена в текстовете на новия Закон за ипотечния кредит, който депутати от БСП и ДПС пишат от доста време.
Става въпрос по-скоро за конкретизация, която се отнася до най-спорния момент - дали цената, на която се продава заложеният имот, покрива оставащото задължение. Това обясни за "Стандарт" зам.-председателят на парламентарната комисия за икономика и туризъм Румен Гечев. "Ако при сключването на договора за кредит заложеният апартамент е оценен например на 100 хил. лв., независимо за колко ще се продаде той от банката при евентуален търг, цената ще се смята покрита, т.е. ще се приеме, че са получени 100 хил. лв.", обясни депутатът от БСП. Доводът е, че банката разполага с достатъчно експерти и възможности да постави реална оценка на имуществото, като предвиди всякакви рискове. Останалите текстове остават непроменени - лихвите да се обвържат с пазарни индекси (като (EURIBOR, LIBOR или SOFIBOR), а банките да не се поставят в привилегировано положение при изискуемостта на кредита. В момента банката има право да си извади изпълнителен лист спрямо длъжника по бърза процедура само на базата на данни от своите счетоводни документи за вземанията си. Желанието на депутатите е да не се начислява наказателна лихва при предсрочно връщане на кредитите, а промяната на лихвите да не става без знанието и съгласието на длъжника. Гечев потвърди, че вносителите от БСП и ДПС държат на всички текстове, които се спрягат досега в публичното пространство. Със сигурност ще бъде въведен таван за лихвите по т.нар. бързи кредити. Досега въпросът беше дискусионен, но народните избраници са се обединили около това решение. В Европа нещата са на кантар - половината държави са въвели такъв таван, останалите не, обоснова се депутатът.
До две седмици новият Закон за ипотечния кредит ще бъде готов и внесен в парламента. За момента депутатите от икономическата и бюджетната комисия към Народното събрание са се концентрирали върху бюджета за 2014 г. и не могат да се занимават с нищо друго.
Кредитирането замръзна
Кредитирането за домакинствата е замръзнало през последните 12 месеца, сочат данните на БНБ към края на септември. Нещо повече - статистиката отчита минимално свиване на обема на заемите. При потребителските кредити намалението е с 0,35% спрямо септември миналата година до общо 7,322 млрд. лв. раздадени заеми. Жилищното кредитиране бележи спад с 0,33% на годишна база до 8,8 млрд. лв. Само при фирмените кредити има лек ръст от 2,2% за година до общо 25,7 млрд. лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
