* Финансовият министър предлага орязване на разходи и увеличение на данъчна тежест
Безметежните времена на евтини пари, които се раздаваха "на калпак" като мерки срещу щетите от пандемията, от войната в Украйна, от високите цени на енергоносителите и т.н., свършиха. Време е да платим сметката. А за това ще трябва здраво да се затегнат коланите и за всички харчове да се сложи финансов борд. Защото с раздаването на пари никой не е станал богат. Икономиката не се развива с помощи, а със сериозни инвестиции. И ако политиците продължават да си "купуват" подкрепа на килограм с безразсъден популизъм, цената, която всички ще платим накрая, ще е много, много висока.
Такива изводи се налагат от доклада на финансовия министър Росица Велкова, представен в сряда. В него се посочва, че страната ни е изправена пред много рисков сценарий за свръхдефицит. Дупката в хазната ще стигне 6-7% от БВП до края на годината, ако не се променят политиките. Тази опасност изобщо не трябва да се подценява и е крайно време да бъде овладяна.
Свръхдефицитът не само, че ни отдалечава от влизането в еврозоната, но и прави все по-трудно и скъпо емитирането на дълг, който е необходим за покриване на стари задължения и за планирани разходи. И в крайна сметка може да се наложи да прибегнем до кредит от Международния валутен фонд, който обаче върви с определени рестрикции, наложени от кредитора, предупреди Велкова.
Тази опасност изглежда още по-реална на фона на банковата криза, която започна след фалитите в САЩ и вече има отражение и в Европа. Банкрутите на три американски банки в рамките на няколко дни изправиха света на нокти. Банковите акции се сринаха, а втората по големина банка в Швейцария - Креди Сюиз, потърси спешна подкрепа от Централната банка на страната. Всичко това върна отново страховете от банкови фалити. И направи банките още по-предпазливи в покупките на ДЦК. А ще искат ли те да кредитират държава като България, която нарушава Маахстрихтските критерии и освен това е политически нестабилна вече 2 години?
Рисковете
“Без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове: сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост; променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения; увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, което може да доведе до санкции от ЕК, в т. ч. и спиране на ЕС плащания; вероятност за влошаване на кредитния рейтинг на страната”, се казва още в доклада на служебния министър на финансите.
Росица Велкова заяви, че МФ подготвя проект на Бюджет 2023 с дефицит от 3% от БВП на начислена основа. Но мерките, които трябва да се вземат за намаляване на дефицита, не са никак приятни и за налагането им се изисква сериозна политическа воля. Защото са свързани с орязване на разходи и увеличение на данъчна тежест. За да бъде приет този бюджет ни е нужен парламент, на "който му стиска", както казва народът.
На какви приходи разчита служебният министър и кои харчове предлага да се орежат:
Допълнителни приходи
1. Еднократен данък върху свръхпечалбата, който ще засегне много фирми. Той е в размер на 33%. Определя се на база средната стойност на облагаемите печалби на фирмите за 2019, 2020 и 2021 г. Т.е. ако една компания има печалба през 2022 година, която е с 20% по-висока от среднопретеглената за изброените предходни години, ще дължи 33% вноска върху горницата. Данъкът се определя по силата на еврорегламент, приет "относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията".Този данък ще се начислява от 1 юли, като ще има авансови вноски по него. Окончателно ще се събере през 2024 година.
2. Премахване на ДДС преференциите за определени сектори. Връща се 20-процентната ставка за ресторантьорите - облекчението им изтича на 1 юли, фитнесите и други бизнеси. Остава обаче 0% ДДС за брашно и хляб и 9% за бебешки храни и книги.
3. Вдигане на акциза върху електронните цигари (вейпове), но не и за нагреваемия тютюн
4. Изземване на печалбите на държавните дружества под формата на 100% дивидент след приспадане на счетоводна загуба.
5. Индексиране на концесионните такси с размера на инфлацията.
6. Увеличение на тол таксите
7. Засилване на фискалният контрол и предварително деклариране на ДДС при рисковите стоки.
Ведомството изчислява, че ако бъдат приети всички приходни мерки, постъпленията в хазната ще се увеличат с 6 млрд. лв. А това би свило значително очертаващия се около 11 млрд. лв. дефицит за тази година.
Свиване на разходи
1. Свиване на разходите за издръжка и капиталови разходи по бюджетите на всички министерства с 10 на сто. Това ще стане ако се налага, по-късно през годината.
2. Забрана за преструктуриране на одобрените капиталови разходи на ведомствата и пренасочването им за други цели
3. В администрацията ще се свият представителните разходи, тези за издръжка и командировъчните.
4. Ще се вдигнат заплатите в бюджетната сфера само на тези, които не са получили никакво увеличение през 2022 година. Двете приходни агенции ще бъдат изключително натоварени и затова се предвижда възнагражденията там да се увеличат, но само при 100% изпълнение на заложеното.
Изпълнението на мерките пък ще гарантира увеличението на пенсиите по Швейцарското правило и на заплати. Те, заедно с проекта за Бюджет 2023, ще бъдат предложени за обсъждане на 49-ото Народно събрание, като окончателното решение ще е негово.
Няма риск от фалит на държавата
Росица Велкова пред БНТ
Искам да уверя българските граждани, че държавата не е фалирала и няма риск да фалира. Няма риск и за валутния борд. При условие, че ние следваме една дългосрочна фискална политика, която е в рамките на 3%, тези рискове не са налице. Не може това да е фалирала държава, при условие че ние си плащаме редовно бюджетните плащания, задълженията, пенсиите. Другата седмица ще платим 3 млрд. дълг. Фискалният резерв след плащането и погасяването на дълга ще бъде в диапазон от 10 милиарда, така че това не е фалирала държава и няма тези рискове.
Направените анализи не са с цел да "изпращаме на послания към политическите партии". МФ направи два сценария. Първият разглежда ситуацията, ако се продължи с политиките, които са по действащото законодателство, както в приходната, така и в разходната част. При него от 2023 до 2026 дефицитът ще се движи в диапазона 6-7%, което е твърде висок показател. Тогава ще настъпят тези "черни" сценарии, които бяха извадени извън контекста на доклада. Затова ние - министрите, се обединихме да разработваме тригодишната прогноза и проекта за закон за следващата година с дефицит 3%.
БНБ: Няма причина за промяна на курса на лева
Няма причина за промяна на съществуващия курс на лева към еврото, заявиха от БНБ пред БНР.Не са водени разговори между представители на БНБ и Министерството на финансите относно евентуална промяна на курса, допълват от Централната банка и припомнят, че "такава промяна е невъзможна“. "Подобни твърдения за промяна на курса лев/евро са некомпетентни и безотговорни", уточняват от БНБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
