ЕЦБ направи промени в 3 основни ставки Еврото сваля лихвите у нас
Европейската централна банка (ЕЦБ) намали преди дни лихвените си проценти, като това се случи за седми път в рамките на една година. От 23 април референтната лихва стана 2,25% - най-ниското й равнище от 2022 г. насам. Финансовата институция предупреди, че икономическият растеж на Еврозоната ще пострада сериозно от американските мита. Като рискови фактори се посочват забавянето на износа, както и намаляването на инвестициите и потреблението. Наблюдатели не изключват допълнително сваляне на лихвите през следващите месеци, но председателят на ЕЦБ Кристин Лагард не разкри бъдещите ходове.
Промяна на 3 лихвени равнища
Съгласно решението на банката, обявено в края на нейно двудневно заседание, посветено на паричната политика, депозитната лихва пада с 0,25 процентни пункта до 2,25% (през декември 2022 г. бе 2%). Другите две водещи ставки - основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение, също бяха понижени с по 0,25 процентни пункта - съответно до 2,40% и 2,65 на сто.
Решението на ЕЦБ да понижи лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задава курса на паричната политика, се основава на актуализираната оценка за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Процесът на намаляване на инфлацията (дезинфлация) протича според предвиденото, отчита Управителният съвет, който отново изразява решимостта си да осигури трайно стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2 на сто.
Значението на лихвите на ЕЦБ за България
Очаква се България да въведе еврото от 1 януари 2026, а това означава, че след тази дата влиянието на паричната политика на Европейската централна банка върху тази у нас ще бъде по-пряко. България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като например програмите за количествени улеснения и стабилизационните механизми. Това може да доведе до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и повишена финансова стабилност. Така наскоро Българската народна банка (БНБ) отговори на един от вълнуващите експертите и обществеността въпроси по ключови теми около въвеждането на еврото. (Основната част от темите са регламентирани в Закона за въвеждане на еврото, приет на 7 август 2024 г.)
Какво ще се промени по отношение на паричната политика?
При валутен борд, както е в момента и при който е налице необратимо фиксиран курс на лева към еврото, влиянието на ЕЦБ върху българската икономика е косвено, тъй като левът е фиксиран към единната европейска валута. Промените в лихвените проценти на ЕЦБ могат да повлияят в известна степен на разходите по кредити и доходността на депозитите у нас. България няма гъвкавостта да прилага независима парична политика, което затруднява справянето с вътрешни икономически кризи. Всякакви външни икономически шокове трябва да бъдат компенсирани чрез фискални политики или структурни реформи.
След като България стане част от еврозоната, тя ще бъде под прякото влияние на монетарната политика на ЕЦБ, което обаче няма да е голяма промяна, тъй като в условията на валутен борд и без това способността за самостоятелни действия вече е силно ограничена. Това означава, че ЕЦБ ще определя лихвените проценти и други парични инструменти, които ще оказват пряко влияние върху кредитирането, спестяванията и инвестициите в страната. В допълнение България ще получи достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който може да помогне в случай на икономически кризи. Това ще увеличи финансовата стабилност и доверието в икономиката на страната.
Кой определя паричната политика в еврозоната?
Управителният съвет на Европейската централна банка формулира паричната политика на т.нар. Евросистема, включително решенията, отнасящи се до междинни цели на паричната политика, основните лихвени проценти и депозирането на резерви в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), и приема необходимите насоки за тяхното прилагане.
Обикновено управителният съвет заседава два пъти месечно. Той анализира икономическата и паричната динамика и на всеки шест седмици приема решения по паричната политика. На другите си заседания Съветът обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата.
Как гласува Управителният съвет на ЕЦБ?
Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на членовете, имащи право на глас, освен когато не се изисква 2/3 (квалифицирано мнозинство) от гласовете за вземане на решение. За провеждане на гласуване в Управителния съвет е необходим кворум от две трети от членовете, които имат право на глас. Понастоящем управителите са разпределени в две групи. Първата група притежава четири гласа при гласуване и в нея влизат Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, а втората – от управителите на останалите национални централни банки. Що се отнася до въпроса колко често всеки един от управителите на централна банка от еврозоната участва във взимането на решения в съответните групи, изследване на ЕЦБ показва, че при 21 управители честотата на гласуване на тези в първата група е 80%, а на тези от втората – почти 70 на сто.
Как се формира капиталът на ЕЦБ?
Във връзка с участието си в ЕСЦБ всяка национална централна банка (НЦБ) записва вноска в капитала на ЕЦБ. Теглото на всяка НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ е подобен на този при определянето на правата на глас, но за разлика от него теглото на всяка НЦБ се определя от дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на ЕС по пазарни цени за последните пет години. Двата фактора имат еднакво тегло в капиталовия алгоритъм. Европейската централна банка коригира дяловете на всеки пет години и при всяка промяна в броя на националните централни банки, които внасят дял в капитала й. Последната промяна е от 1 февруари 2020 г. Към 1 януари 2024 г. капиталът на ЕЦБ възлиза на 10,8 млрд. евро и се образува от НЦБ на всички държави-членки на ЕС.
Внася ли в момента България средства в ЕЦБ?
Във връзка с участието си в ЕСЦБ от 2007 г. БНБ, както и останалите национални централни банки извън еврозоната, е задължена да внася средства за оперативните разходи на ЕЦБ, като изплаща малък процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ. От 29 декември 2010 г. вноските на националните централни банки извън еврозоната представляват 3,75% от общия им дял в записания капитал на Европейската централна банка. Същевременно преди присъединяването към еврозоната, националните централни банки на съответните държави нямат право на дял от печалба за разпределяне на ЕЦБ и не са задължени да покриват загуби, претърпени от ЕЦБ.
Като пълноправен член на Евросистемата, БНБ ще трябва да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, който считано от 1 януари 2024 г. е в размер на 0,9783% от общия записан капитал на ЕЦБ.
Как ще се променят резервите на българските банките в БНБ?
На датата на присъединяване към еврозоната задълженията на БНБ към банките, деноминирани в левове, ще се трансформират по официалния фиксиран курс на лева към еврото в задължения на БНБ към банките, деноминирани в евро. Банките ще продължат да се разпореждат със средствата си в БНБ, като още от първия ден след приемането на еврото размерът на резервите им може и вероятно ще се промени вследствие на извършваните от тях операции, както и поради факторите, описани по-долу. След присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви (ЗМР) за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката.
Какви икономически ефекти могат да се очакват от намаляването на ЗМР?
След присъединяването си към Евросистемата БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение за поддържаните от банките средства по това улеснение, докато в текущия паричен режим лихвеният процент по свръхрезервите на банките в БНБ е 0%. Поддържаните от банките средства по депозитното улеснение биха представлявали за тях практически безрисков актив, който към момента предоставя положителна доходност, поради което може да се очаква, че те биха прехвърлили по-голямата част от освободения финансов ресурс от задължителни минимални резерви към депозитното улеснение. Това означава, че общите банкови резерви в баланса на БНБ биха се запазили без съществена промяна. В резултат на това не биха се наблюдавали значителни макроикономически ефекти от понижаването на ставката на ЗМР върху динамиката на кредитите и динамиката на крайните потребителски цени в страната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
