Участници в дискусията:
Г-н Славчо Нейков – експерт по енергийна политика и председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт
Г-н Станислав Георгиев – изпълнителен секретар на Булатом
- Г-н Нейков, моля да направите кратка ретроспекция на основните документи и факти, които очертават тенденциите в развитието на енергийния сектор на ниво ЕС. Как ядрената енергетика е отразена в тях ?
- В последните няколко години, особено след Лисабонския договор (2009), когато за пръв път на такова ниво се появи отделен текст, посветен на енергийната политика, това развитие беше ясно очертано като тенденции. Влезе в сила третият либерализационен пакет, който усъвършенства пазарния подход на ниво ЕС. През 2010 г. се появи Енергийната стратегия на ЕС, която започва с едно философско изречение –„Цената на неуспеха е твърде висока". През 2014 г. беше приета европейска стратегия за енергийна сигурност; също през 2014 г. се появи и т. нар. Рамка за климата и енергийната политика към 2030. През 2015 г. се появи концепцията „Енергиен съюз", която съдържа не само принципи, но и конкретен план за действие. Общото между всички тези документи са акцентите – те са свързани с развитието на интегриран енергиен пазар, по-голяма енергийна ефективност, опазването на климата, развитието на нисковъглеродна икономика; обезпечаване сигурността на доставките. Всички тези цели са облечени в думата „солидарност".
Всяка страна-член на ЕС, а по принцип и всяка страна в света, сама решава дали да има или не ядрена енергетика. Това обаче не означава, че няма общи правила – напротив – поради характера на ядрената енергетика на ниво ООН има редица международни конвенции, които регламентират тази дейност основно през призмата на ядрената безопасност. На ниво ЕС също има общи правила. От 2009 г. има Директива на ЕВРАТОМ за ядрената безопасност на ядрените инсталации, която беше осъвременена през юли 2014 г. Освен правилата в юридическия контекст обаче е много по-интересно да се видят принципните позиции на ниво „енергийна политика". Ще започна с два цитата. Първият е от уебстраницата на ЕК и гласи: „повече от 1/4 от електроенергията и повече от половината от нисковъглеродната електроенергия в ЕС се произвежда от ядрения сектор". Вторият е от 26 май т.г. и отразява позицията на представители на компаниите от ядрения сектор, правителствата, институциите на ЕС, неправителствени и международни организации които се събраха в Прага на 26 и 27 май. Вицепрезидентът на ЕК, г-н Марош Шефчович, описа ядрената енергетика като „важен и притежаващ характерни преимущества източник на енергия" в ЕС. Участниците са стигнали до извода, че постигането на нисковъглеродните цели на ЕС трудно могат да бъдат постигнати без ядрената енергетика.
За мястото и ролята на ядрената енергетика в контекста на ЕС обсъжданията тепърва предстоят – комисар Шефчович започва своята обиколка в страните-членки. Той ще бъде гост в България на 15 септември.
- На какви международни форуми през тази година се разглеждаха въпросите, свързани с ядрената енергетика ?
- От началото на 2015 г. се проведоха няколко мероприятия, организирани от български организации. През март беше организирана конференция от Българския енергиен форум в София; през април аз участвах в работата на международен форум в Брюксел, организиран от организацията NUCLEAR WATCH. Споменах и за европейската среща в края на май. В началото на юни се състоя международна конференция на БУЛАТОМ във Варна; а в края на юни съм един от модераторите на голяма конференция, посветена на ядрената енергетика в Брюксел, организирана от PLATTS. На такива форуми има гласове за и против ядрената енергетика. Има обаче едно водещо послание на европейско ниво - необходимо е отношението към ядрената енергетика да се оцени много сериозно както от гледна точка на сигурността на доставките, така и от гледна точка на опазване на климата.
В национален план за България водещите послания също са ясно очертани. Първото е, че е крайно време на стратегическо ниво да бъде решено по-нататъшното развитие на ядрената енергетика. Другото е, че развитието на ядрената енергетика дава напълно друг облик и перспектива на икономическото развитие на страната като цяло.
- Г-н Георгиев, наскоро приключи Конференцията на Булатом във Варна – какво е посланието към управляващите?
- Посланието бе едно – да се започне строителство на нова ядрена мощност по-скоро.
- Г-н Георгиев, какви са плановете на България за строителство на нови ядрени мощности и как те са припокриват с изискванията на ЕС?
- За страна с климатични условия както България и с лимитирани собствени енергийни ресурси, ние нямаме много опции, за да осигурим необходимата ни ел. енергия. Това ще бъде комбинация от термични централи на местни въглища, ядрена енергетика и нови енергийни източници. Без ядрена енергетика България едва ли ще в състояние за запази статута на електро енергетиката си такава каквато е сега – отговаряща ценово на възможностите на българските потребители и изпълняваща изискванията за намаляването на вредните емисии. Разполагаме с два проекта за изграждане на нова ядрена мощност – 2000 МW на площадка "Белене" и 1000 MW на площадка "Козлодуй". Нашето мнение е, че трябва да се започне с изграждането на тази мощност, която е по-готова в момента, а следващата такава да бъде изградена като заместваща на 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй". По време на конференцията на Булатом във Варна, освен присъстващите повече от 250 специалисти от България и повече от 10 страни в света, като гости присъстваха дипломатически представители на 10 страни. В презентацията си представителят на Турция обяви, че реалното строителство на 4 ядрени блока на площадката Акую по руска технология започна в началото на 2016 год.
- Г-н Георгиев, "Булатом" лобира за изграждане на нова ядрена мощност в България. Какви са основните преимущества на ядрените централи ?
- Първо, основният проблем на човечеството в момента е справянето с климатичните изменения и възможното най-голяма намаляване на емисиите от вредни газове. Всяка технология, която предлага решение на този въпрос, е добре дошла. Аз си представям бъдещето на енергетиката като една комбинация от ядрена енергетика – задоволяваща базовите потребности на електроенергийните ни системи, и набор от технологии в областта на ВЕИ с използването на вода, вятър, слънце, био материали и др. И второ – идеята може да се стори на много хора екцентрична, но все пак - какво е основата на живота на нашата планета – слънцето. Какво представлява всъщност слънцето –това една гигантска термоядрена реакция. Природата ни е дала определен период от време, за да се научим да използваме този източник.
* Ето и първият пример за преимуществата на ядрената енергетика:
С използването на днешните ядрени промишлени технологии наличните ресурси от суровина за ядрено гориво ще са достатъчни за около 120 г. При по-задълбочени изследвания на тези източници, те могат да са достатъчни за около 300 г. А при положение, че научната общност достигне до положителни резултати в изследванията, свързани с овладяването на термоядрения синтез, може да говори за нелимитиран източник на енергия за хиляди години. В бюджета на ЕС за изследвания са заложени за 2014-2020 повече от 1.6 млрд. евро.
* Друг пример - източниците на уран са по цялата планета и не зависят от тръбопроводи, политически нюанси, договори и др. – т.е. диверсификацията е напълно достижима.
* Друг пример - едно и също количество енергия може да се произведе от 7 гр ядрено гориво и от 3 барела нефт, от 1 тон въглища или от 500 куб. метра газ – ясно е кой опазва природата.
* Друг пример - ядрените централи, работещи в Европа, произвеждат около 27 % от общо произведената електроенергия и в същото врече тази енергия съставлява 53 % произведената електроенергия без паралелното производство на различни вреди емисии – за Унгария например, този процент е 86, за Франция – 83, за България 72 %. Защо ядрената енергетика да не можа да се причисли към зелените енергии?
* Друг пример - количеството на отделения при производство на ел. енергия СО2 от атомни централи е еквивалентен на този при производството на ел. енергия от ВЕИ – за АЕЦ това е 15 еq*KWh, за слънчеви колектори – 17 eq/kWh, за вятърни централи – 11 eq/KWh и за водните – 6 eq/KWh. За термичните централи този показател е 700 еq/KWh. Отново питам, ядрената енергетика не е ли зелена енергетика ? Защо за ВЕИ има субсидиране и специални цени, а ядрената енергетика е „пепеляшката"? И продава произведената ел. енергия на „социални" цени – не е ли време да поиска субсидиране ?
* Друг пример - по оценки на IEA от 2010 год. цената на един произведен KWh от АЕЦ е бил 45 евро, от газ – 49 евро, от въглища 63 евро и от ВЕИ – 75 евро. Тази информация, преведена на наш език, звучи така: АЕЦ „Козлодуй продава на регулирания пазар на България 1 KWh за по-малко от 4 ст. И това е основната причина ние, като крайни потребители, все още да плащаме цена за 1 КWh около 16-18 ст.
- За какво ни са нови мощности, след като товарът на електроенергийната ситемата през лятото е под 4000 МW ?
- Само преди година атворихме 1600 MW в ТЕЦ Варна". В момента на хартия системата разполага с около 11 500 MW, но на колко от тях може да се разчита постоянно ? Това са блоковете в "Козлодуй" и "Марица Изток" – общо около 5000 MW, като тези блокове са във втората част от експлоатационния си период. Останалите са със средна използваемост около 30 % и в режим „има –няма". Да, в момента товарът на системата е около 3-4 хил. мегавата, но това е производна на състоянието на икономиката ни. А защо не се каже колко е товарът на системата през зимата – само пред две години имаше нареждане на министъра на икономиката през зимата да се спре всякакъв износ.
- Как ще се впише финансово една нова ядрена мощност в България – вървим към либеризирания енергиен пазар на национално, регионално и европейско ниво?
- Докато не се елиминират няколко реалности в енергетиката, които са факт в момента, това ще е само едно красиво име. Имам предвид изключенията в цените за някои ТЕЦ и ВЕИ, както и задължителните режими за изкупуване на произведената или непроизведената от тях енергия. Енергиен пазар в България може да се осъществи много лесно – дава се възможност на АЕЦ „Козлодуй" да продава произведената там енергия на цените, на които продават енергията си ВЕИ и се създава енергийна борса – на следващия ден всичко ще е ясно. Голямото неизвестно при решаването на това уравнение остава въпросът кой ще плати цената. За съжаление това ще сме пак всички ние.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
