Годишната инфлация в еврозоната ще бъде 6,8 процента през 2022 година, сочат новите прогнози на Европейската централна банка, предава БНР. Тя се дължи основно на цените на горивата и на храните, като ефект върху тях има и войната в Украйна. Очаква се забавяне на инфлацията до 3,5% през 2023 г. и до 2,1% през 2024 г. – равнища, надхвърлящи прогнозите от март.
В същото време от ЕЦБ предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 2,8% през 2022 г., от 2,1% през 2023 г. и от 2,1% през 2024 г. В сравнение с прогнозите от март перспективата е ревизирана значително надолу за 2022 г. и 2023 г., а за 2024 г. е ревизирана нагоре.
Поне два пъти през годината Европейската централна банка ще повиши водещите си лихви, това се случва за първи път от 11 години насам - през юли ще е първото покачване с 25 базисни пункта, а следващото е планирано за септември.
Управителният съвет е взел решение на заседанието си през юли да увеличи водещите лихви с 25 базисни пункта. В края на юли приключва програмата за изкупуване на активи, сочи още съобщението на Франкфурт.
В по-далечна перспектива Управителният съвет очаква отново да повиши основните лихвени проценти на ЕЦБ през септември. Размерът на това повишение на лихвените проценти ще зависи от актуализираната средносрочна перспектива за инфлацията.
Ако средносрочната перспектива за инфлацията остане непроменена или се влоши, ще бъде уместно въвеждане на по-голямо увеличение на заседанието през септември, посочва ЕЦБ, което е сигнал, че тогава може да повиши основните си лихви с 50 базисни пункта.
На пресконференция след заседанието на Управителния съвет, което този път се провежда в Амстердам, гуверньорът Кристин Лагард определи нивата на инфлация като "нежелано високи".
Новата прогноза на банката е за годишна инфлация от 6,8 на сто, която се дължи на високите цени на енергоносителите и храните. "Неоправданата агресия на Русия в Украйна" създава несигурност в еврозоната, допълни Лагард, а на въпрос дали банката не закъснява с покачването на лихвите, след като Федералният резерв започна процеса, тя отговори:
"Не е въпрос на догонване, а въпрос да използваме всички инструменти, с които разполагаме, за да спазим нашия мандат за ценова стабилност и да приведем инфлацията до целевите ѝ стойности в средносрочен план".
ЕЦБ намали прогнозата си за растежа на еврозоната до 2,8% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г.
Войната "нарушава търговията, води до недостиг на материали и допринася за високи цени на енергията и суровините", се казва в изявлението на банката и се добавя, че "тези фактори ще продължат да тежат на доверието и да отслабват растежа, особено в краткосрочен план".
През март централната банка очакваше растежът да достигне 3,7% през тази година, след което да се забави до 2,8% през 2023 г. и 1,6% през 2024 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
