Четири нови блока за ядрена енергия, два ВЕЦ-а на Дунав, повече енергия от слънце и вятър, производство и износ на "зелен" водород. Това са част от възможностите за България, заложени в енергийната стратегия на страната ни до 2053 г. Документът бе представен от министъра на енергетиката Росен Христов на кръглата маса "Българската енергетика – Стратегия 2023-2053" в София. Конференцията се проведе в присъствието на президента Румен Радев, служебния премиер Гълъб Донев, вицепремиера Христо Алексиев, министъра на околната среда и водите д-р инж. Росица Карамфилова, депутати, експерти и представители на енергийния бизнес. 
"Стратегията, която представяме, е нужна за преговорите с Европейската комисия за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/, каза министър Христов.
На 12 януари парламентът задължи Министерския съвет да промени НПВУ в частта му за енергетиката, като запази дейността на въглищните централи до 2038 г. Според представеният вече вариант в Еврокомисията, България се задължава да намали въглеродните емисии с 40% до 2026 г.
"Не се отказваме от декарбонизацията, но защитаваме националните ни интереси, като настояваме за по-дълъг живот на въглищните централи", подчерта министър Христов.
Проектодокументът, представен във вторник, дава начало на дебата за бъдещето на енергетиката и икономиката у нас. Страната ни няма стратегия, след като старата изтече през 2020 г. "Това е все едно човек да търси ключ в тъмна стая", посочи Христов. Стратегията ще бъде предложена за гласуване от Народното събрание. "Идеята ни е каквото и правителство да дойде, то да продължи да работи по начертаната визия, а не всичко да започва отначало", подчерта министърът.
От анализа на Министерство на енергетиката става ясно, че страната ни иска да остане нетен износител на електроенергия в следващите десетилетия.През 2022 г. България е изнесла 12 терабайтчаса ток за 3 милиарда евро. Тази дейност и средствата от нея помагат да се избегне тежка рецесия, като с пари от енергийните дружества се компенсират бизнес потребителите. България е трети по големина износител в ЕС и първи в региона, посочи министър Христов. Освен за всички страни от региона, напоследък имаме заявки и от Украйна и Молдова. От съседните държави Гърция има амбициозния план от вносител да стане износител, като инвестира във ВЕИ. Така съседната страна не е конкурент, а наш партньор, като България може да предложи услуги за транзит, баланс и съхранение, каза министърът. Румъния пък разчита на собствен добив от газ, като инвестира в газови централи и малки АЕЦ.
На база на очакванията, че тенденцията за недостиг на ток в региона ще продължи и през следващото десетилетие, в стратегията са заложени следните насоки:
1. България да остане лидер в производството и износа на ел.енергия
2. Да се гарантира енергийната независимост на страната ни
3. Устойчиво използване на местните енергийни ресурси
4. Постигане на общоевропейските цели за декарбонизация
5. Повишаване на енергийната ефективност
6. Реализиране на справедлив преход на засегнатите райони
7. Защита от енергийна бедност
В документа изрично се подчертава, че извеждането на въглищните централи в България до 2030 г. и 40% намаление на въглеродните емисии до 2026 г. намаляват енергийната независимост на цяла Югоизточна Европа.
Росен Христов очерта и основните направления в стратегията:
1. Ядрена енергетика
Два блока с мощност по 1000 MW да бъдат изградени на площадка "Белене" до 2035-2040 г. Няколко години по-късно на площадка "Козлодуй" трябва да бъдат изградени заместващите блокове 7 и 8. Те трябва да заработят около 2045-2050 г., когато се очаква да приключи експлоатационният живот на 5-и и 6 блок на централата.
2. Повече източници на ВЕИ
Тук трябва да се имат предвид директивите фотоволтаиците да не са върху плодородна земя, а за вятърните централи да се избягват защитените зони. Прогнозата е за изграждане на 7 гигавата слънчеви и 2 гигавата вятърни мощности до 2030 г. , а до 2050 - 12 гигавата слънчеви и 4 гигавата вятърни, общо 16 гигавата.
3. Затварянето на въглищни централи
Очаква се да започне плавно след 2030 г., като до тогава въглищните региони трябва да са напреднали в своя зелен преход. До 2038 г. ТЕЦ-овете трябва да са затворени, а на работещите там да е осигурена подходяща алтернативна заетост.
4. ВЕЦ
Нови 870 МW до 2030 и 1270 MW до 2050 г. От енергийното ведомство възраждат проекта за изграждане на два ВЕЦ-а по поречието на река Дунав, който е съвместен с Румъния и ВЕЦ-овете ще са разделени 2х2. Мощността, отредена за България, е около 870 MW, става ясно от новия проектодокумент. Такива ВЕЦ-ове има в румънско-сръбската част на реката, както и в Австрия. В напреднал стадий сме за започване на предпроектно проучване, водени са разговори с румънската страна, очаква се подписването на меморандум. Според Христов такъв проект ще подобри и корабоплаването, тъй като ще вдигне нивото на реката и ще развие търговията в региона, ще е добре и за охлаждането на АЕЦ "Козлодуй".
Отново на фокус е и проектът за ВЕЦ "Горна Арда", както и за централа на река Места.
5. Геотермална енергия
Проучванията са показали, че у нас няма условия за изграждане на геотермална централа, но геотермалната енергия може да се ползва основно за отопление. Затова фокусът ще е върху локалните системи за отопление.
6. Водород
Ударно ще започнем и производството на водород по устойчив начин, който да замени газа. Планира се и да изнасяме за чужбина. До 2030 г. се предвижда изграждане на 1 гигават елекролизатори и производство на 90,000 тона на година, а до 2050 г. съответно 5 гигавата и 520,000 т/г. за местно потребление и износ.
7. Работи се "зеленото" съхранение на енергия да стане по-мащабно.
Новост е идеята да се съхранява електроенергия под земята като "сгъстен въздух". Предвижда се и завършване на разширяването на ПАВЕЦ "Чаира" до 2030 г., като капацитетът му се разшири три пъти. Друга новост е идеята за изграждане на нова подземна ПАВЕЦ у нас. Тези нови ПАВЕЦ и проектите за сгъстен въздух са с мощност от 1 GW и се очаква да са факт до 2030 г. Тогава ще бъдат въведени и 1,5 GW системи за сезонно съхранение на енергия, както и ще се предлагат услуги за балансиране при доставките на енергия от трети страни.Към този проект голям интерес има Израел. Друга идея е въвеждането на 600 мегавата батерии до 2030 г.
8. Мрежи високо и средно напрежение
Става въпрос за 1900 км модернизация и изграждане на нови далекопроводи в преносната мрежа. Така ще бъде отстранена една от основните пречки за ВЕИ - липсата на възможност за пренос на произведената енергия. Друг акцент е дигитализацията на разпределителната мрежа.
9. Електрическа мобилност.
Декарбонизацията обхваща и транспортният сектор, затова се предвижда изграждането на 1000 зарядни станции до 2030 г.
10. Мерки срещу енергийната бедност
Това трябва да се случи преди либерализацията на пазара на електроенергия.
11. Енергийна ефективност
Постига се чрез прилагане на добри практики и технологии от целия свят.
Министър Христов посочи още, че на базата на направен модел на електроенергийната ни система е изчислено, че консумацията на електроенергия ще се увеличи почти два пъти в периода от 2022 до 2053 г. За това са нужни инвестиции за изграждане на нови нисковъглеродни мощности, като от министерството са изчислили колко ще ни струва трансформацията:
* За четирите нови ядрени блока - общо 22 милиарда евро, с участието на стратегически инвеститори.
* За новите слънчеви и вятърни мощности - 12 млрд. плюс 6,4 млрд., общо 18,4 млрд. евро от частни инвеститори
* ВЕЦ-овете, в това число "Горна Арда", на Места и на Дунав, както и разширението на ПАВЕЦ Чаира - 5,9 млрд. евро.
Общата сума на инвестициите в енергетиката до 2053 г. се изчислява на 46,350 милиарда евро.В енергийната стратегия се посочва, че само 1 милиард евро от общия размер са нужните инвестиции с държавно участие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
