С какви аргументи може да бъде убедено българското общество в необходимостта от удължаване срока на експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" и от развитието на ядрената енергетика в бъдеще? С въпрос се обърнахме към Кирил Николов, експерт с 37–годишен опит в ядрената енергетика, бивш изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй", Христина Горанова, експерт от отдел "Продажби", Димитър Лъжов, специалист "Връзки с обществеността" и Светослав Найденов, експерт „Инженерно осигуряване" в АЕЦ "Козлодуй". В поредица от интервюта, от които това е шестото, Българският атомен форум предоставя на читателите информация от фактологичен характер за ядрената енергетика. Нека всеки се запознае с изложените факти и според своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35% електрическата енергия у нас.
- Какво представлява АЕЦ „Козлодуй" за българската електроенергийна система?
Св. Ангелов: Пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" работят като базови мощности със своите 2000 MBт, като целогодишно поемат от 30 до 60 % от потреблението в страната в зависимост от сезона. Високата надеждност и стабилност на системата са осигурени на база постоянния висок коефициент на използване на инсталираните ядрени мощности, от около 91% натоварване на годишна основа. Другите базови за страната мощности са големите ТЕЦ. АЕЦ „Козлодуй" е най- големият производител на електрическа енергия в страната. През 2014 г. тя произведе 15 867 GWh електроенергия. По данни на ЕСО делът на ядрената енергия от общото електропроизводство на страната е 33 - 34 % - показател, който е сравним с тенденцията в ЕС, където той е 32 %.
- Може ли да сравним цените в ЕС и тук?
Хр. Горанова: Електроенергията от АЕЦ „Козлодуй" се продава и на регулирания, и на свободния пазар. Най-уязвимите потребители, основно битовите, получават енергия от регулирания пазар по цени, определяни от ДКЕВР, а големите и средни предприятия – от свободния пазар. Ако на свободния пазар АЕЦ „Козлодуй" е един конкурентен търговски участник, то на регулирания количествата и цените се определят от ДКЕВР. Регулираната цена на АЕЦ в момента е под 3 ст. за киловатчас - значително под нейната себестойност. Крайната цена за битовият потребител е около 18 ст. за киловатчас. Тук е мястото да си дадем сметка каква би била цената на енергията без участието на АЕЦ. Това именно е ключовата социална роля на централата - ниската цена на ядрената енергия гарантира по-приемливи цени за домакинствата, компенсирайки по- скъпата енергия в енергийния микс.
- А в сравнение с цените на тока в ЕС?
Св. Ангелов: Според ЕВРОСТАТ цената на електричеството за бита у нас е най-ниската в ЕС. Без атомна енергия това нямаше да бъде възможно. В България цената е 3 пъти по-ниска в сравнение с Дания, където домакинствата плащат над 60 стотинки за киловатчас. Дания е страната с най-скъпа електроенергия, следвана от Германия и Кипър. Средните цени на електроенергията за бита в 28-те страни в ЕС са два пъти по-високи от тези в България. Говорим за цифри, не сравняваме покупателната сила на датчанина и българина.
- А ако ги сравним?
К. Николов: Аз лично бих предпочел да плащам скъпата енергия на датчанина, но да имам и неговата покупателна способност. В годишен аспект покупателната способност на българина е 2600 евро, а на датчанина е 22 000 евро.
- Как влияе АЕЦ „Козлодуй" върху живота на хората от Северозападна България?
Св. Ангелов: АЕЦ „Козлодуй" е най-голямото предприятие в Северозапада като цяло и най-голямото предприятие въобще в българската енергетика. В АЕЦ „Козлодуй" работят 3700 души – това са висококвалифицирани специалисти, които със своя професионализъм и мотивираност, гарантират безопасната експлоатация. Това са хора със сигурни доходи, висок стандарт на живот, социални придобивки за тях и семействата им. Следователно ядрената енергия дава поминък на 9000- 10 000 души. Заедно с над 200-те фирми, с които работи АЕЦ Козлодуй – доставчици на стоки и услуги, ще видим, че Централата допринася за заетост на още 9000-10 000 души.
- А какво би допринесъл един нов проект в българската ядрена енергетика?
К. Николов: Би дал огромен импулс на цялата индустрия на България. Само на площадката ще бъдат заети над 10 000 строители и монтажници, а отделно ще получат поръчки за доставка на стоки и услуги стотици фирми в България. С построяването и успешната експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" България се нареди сред страните с високо развити технологии. Имаме международно признание за качеството на персонала и това е едно от най-големите ни постижения.
- Какво е влиянието на АЕЦ „Козлодуй" върху околната среда? Еколозите със сигурност не са във възторг от това, че има централа в България?
Д. Лъжов: Истинските еколози би трябвало да са проядрени, тъй като няма друга такава индустрия в световен план, която да управлява по такъв стриктен и високоотговорен начин всички генерирани отпадъци – конвенционалните и радиоактивните. Тази дейност е обект на постоянен държавен надзор - от Агенцията за ядрено регулиране, от Националния център по радиобиология и радиационна защита, от Министерството на околна среда и водите. Защо истинските еколози трябва да са проядрени? Защото ядрената енергетика има на практика нулев въглероден отпечатък. Тя не отделя парникови газове, серни и азотни окиси. АЕЦ „Козлодуй" спестява годишно вредното въздействие на около 15 млн. това парникови газове, ако същото количество електроенергия се произвеждаше от ТЕЦ-ове. В ЕС има само един пример за деклариран отказ от атомна енергия - Германия, но според експерти това решение не е необратимо, тъй като германците все още нямат отговор с какво ще заменят ядрените мощности. Турция планира четири блока по 1200 мегавата по руски проект, Румъния също смята да довърши блоковете си с помощта на Китай. Унгария смята да построи два нови блока по 1200 мегавата. Светът се стреми към развитие на ядрената енергетика и България не бива да остава назад.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
