Ръстът на заплатите и социалните плащания трябва да бъде обуздан, защото в противен случай следват инфлация и нарастващ бюджетен дефицит, което означава и нарастване на дълга, и опасност да бъде изяден потенциалът за ръст на икономиката. Това обясни в интервю за БНР Васил Караиванов - икономист и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Според него, дали и след 31 декември ще продължат нулевата ставка за хляба и брашното и 9% ставка за ресторантьорите и храните за бебета и малки деца, ще зависи изцяло от новия парламент. След изборите ще бъде ясно дали ще има нови ставки за тези стоки и услуги и какъв ще бъде бюджетът за следващата година.
По думите му, по икономическата и политическа логика досега може да очакваме ставките да се запазят и за 2025 г.
Относно увеличаването на осигурителните прагове икономистът отбеляза, че едновременно с това следва да се махне максималната пенсия, която е ограничител. В момента над 1/3 от общата сума разходи за един служител са данъци и осигуровки, уточни Караиванов.
Косвените данъци формират по-голям дял от бюджета, съпоставими с преките, напомни той.
Запитан време ли е за дискусия плосък данък или диференцирано облагане, Васил Караиванов коментира: "Този дебат никога не е спирал, няма и да спре. Въпросът е самата структура на данъчно облагане каква ще бъде – дали ще се премине към прогресивен подход на облагане на доходите, диференцирано ДДС за различни стоки и услуги, или да остане фиксираната ставка от 10% и 20% ДДС"
Според него проблемът не са данъците. Проблемът са разходите и начинът на харчене на парите на данъкоплатците. Защото имаме ръст на приходите, и то солиден, но в същото време разходите много нарастват. Ако се загледаме коя част на разходите в бюджета нарастват – имаме нарастване на разходите за заплати и социални разходи с над 20%. В същото време капиталовите разходи стават незначителен дял спрямо брутния вътрешен продукт. Вече е време да обърнем внимание на разходната част, посочи той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
